Всяка поправка в този закон е като канарчето в мината
Новите мерки срещу младите шофьори, които минаха на първо четене, изпълниха гърдите ми с топлината на справедливото възмездие – само преди година-две беше тръгнала една подобна кампания - срещу нас, пенсиите. Слава Богу, тогава се усетиха, че ние сме сериозен електорат, и биха отбой. Но няма да забравя как по телевизията едни младоци предлагат, като минеш 60 години, да ти вземат книжката - вече сме нямали бързи рефлекси. Рекох си – тия не знаят ли, че най-опасното нещо на пътя е да разчиташ на рефлексите си?
Истината е, че най-безопасни са тези водачи, които имат над 20-30 години зад волана и поне 500 000 навъртени километра. Ако човек вземе книжка на 20 и не е професионален шофьор, достига този етап някъде след шейсетия рожден ден. Затова дъртакът с големия опит е ангелът на пътя.
А кой е дяволът? Пубер, който развозва гаджетата след дискотека с колата на тате
Затова много правилно политиците решиха да наложат на начинаещите шофьори серия ограничения. Но тъй като новите забрани ще важат само за първата година след вземането на книжката, депутатът Костадин Костадинов зададе следния основателен въпрос: “Ние се питаме какво се случва с младите шофьори след тези 12 месеца. Изведнъж вече стават изключително обръгнали стари шофьори?”.
Много правилно! Моят почти стогодишен опит показва, че най-начинаещите далеч не са най-опасните - те си отварят очите на четири и не смеят да натиснат педала. Най-много да чукнат някой калник. Виж, като навъртят по 10-20 хиляди километра, вече се изпълват с увереност и започват да изпитват предела на възможностите - своите и на автомобила. И тъкмо тогава, когато стават необходими, ограниченията отпадат. Правилно ли е това? Неслучайно Тошко Йорданов от ИТН каза: “Да ви кажа какви глупости правите. Един шофьор не може да стане шофьор, когато не шофира!”.
Факт! Не е ли по-целесъобразно ограниченията да се приложат чак на втората година след вземането на книжката, когато младежът вече се мисли за пилот на болид? И най-вече тогава да влезе в сила забраната за нощното каране, защото какво прави всеки нормален пубер, щом придобие увереност? Взема бавареца на тате и кара гаджетата на дискотека, естествено.
Но не това е замисълът на ИТН и телевизията 7/8, те се стараят да печелят младата публика.
Като публика младите са много, но като електорат са дупката на геврека
Затова по-улегналите партии отдавна са преценили, че възпитанието на младежта няма да им отнеме кой знае колко гласове. И все пак те можеха да използват дебатите по поправката в закона, за да очертаят по-добре своята уникална политическа идентичност. Да вземем например новата мярка, която ще забрани на начинаещите да карат автомобили с двигател над 120 конски сили. В това има мощен социален контекст, който БСП пропусна да доразвие. Кой кара колите с над 120 коня? Едрата буржоазия и нейните синчета, разбира се. Като бях млад шофьор, в България изобщо не се продаваха коли с такъв табун под капака. Най-мощните лади и москвичи стигаха до 75 коня, а запорожците – някъде около 40. Над 120 коня имаха само служебните мерцедеси на министрите. Властта профучава край теб като вятър, докато твоето возило едвам крета и киха по нанагорнището, каква по-добра илюстрация на социалната дистанция? Веднъж един катаджия ме набеди, че при ограничение от 60 км/ч съм карал със 100.
Казах му – ето ти ключовете,
ако по тази отсечка с тази кола можеш да вдигнеш 100, подарявам ти я! Той обаче ме довърши с думите: “В такъв случай трябва да черпиш!”.
Тогава никой катаджия не би посмял да вдигне стоппалката на мерцедес. Днес е обратното – пътната полиция игнорира трошките и обгрижва по-скъпите коли. Но като става дума за черпене, справедливо ли е при едни и същи промили да се налагат едни и същи наказания независимо от мощността на автомобила? А? Бих задал този въпрос на Ваня Григорова, ако беше депутат. Тук Нинова определено изтърва питомното, а можеше да дръпне малко електорат.
Не е ли очевидно, че при 0,5 промила пуберът с трабантче е безобиден, той трудно може да прегази и кокошка. Но при същите промили в майбах спокойно може да събори Паметника на Съветската армия. Затова от гледна точка и на безопасността, и на социалната справедливост шофьорите на мощните и скъпи коли трябва да бъдат санкционирани само при 0,1 промила, а водачите на трошките – чак когато вече повръщат. Това е лявата политика. Както левите се борят за прогресивно облагане, така трябва да воюват и за прогресивно глобяване.
Но шофьорът не е заек, та да избяга. Както посочи Георги Свиленски от БСП: “Законът е променян над 100 пъти. Надявам се, това да са последните промени от такъв тип, когато някой колега, извинявам се, г-н Найденов, види катастрофа на жп прелез и сяда и пише закон да се вдигне глобата. По-тежка глоба от това да те блъсне влак, едва ли има”.
Тъй като и аз съм Найденов, отговарям непопитан – спокойно, ще има и 101-ви път. И 102-ри, и 1003-ти. Този закон е като носна кърпа. Всеки път, когато в държавата възникнат сериозни проблеми, народното недоволство трябва да бъде отклонено. Към кого обаче? Уви, политическата коректност стесни възможностите, вече не върви да насъскваш кучетата срещу евреите, ромите, хомосексуалистите, дори лустрирането на ДС взе да писва на публиката. И остава май само една незащитена черна овца – шофьорът на МПС. Наркоманът зад волана. Потенциалният убиец на деца и гробокопач на планетата със своите емисии.
Това вече може. Само не пипайте шофьорите пенсионери – те ви оправят статистиката. Ако не бяхме ние, България щеше да е световен шампион по катастрофи на глава от населението.