Износът от България е труден, защото около нас има големи конкуренти, казва шефът на Софийската стокова борса
- Господин Симов, това лято, и то точно през август, цените на основни храни отново тръгнаха нагоре. Защо? Нали непрекъснато говорим, че инфлацията се успокоява? А се забелязва ръст на индекса на тържищните цени и дори покачване на борсовите котировки на пшеницата, слънчогледа, царевицата.
- От началото на годината до средата или по-скоро - края на юли, цените твърдо вървяха надолу както на борсите в България и в Черноморския регион, така и по Атлантическото крайбрежие, а и в Европа. Това е поради факта, че цените на основни хранителни суровини бяха стигнали пика си в края на 2022 г.
След това настъпи нещо, което аз наричам “отрезвяване на пазарите”, тъй като очакванията, че войната в Украйна ще предизвика нещо като световен глад, не се оправдаха. Има достатъчно големи
преходни запаси от миналогодишната реколта, а и тазгодишната е много добра
И това започна да влияе на цените на основните хранителни суровини на пазарите. Видя се, че има достатъчни количества, и няма как цените на пшеницата например да са от порядъка на 400 долара за тон и нагоре, както беше миналото лято. Поне на мен такива стойности не са ми познати за последните десетилетия. Нормално е сега пшеницата да струва 200-250 долара за тон - нормалното за периода на жътвата, макар че е имало и по-ниски. Тоест сега цените се връщат към нивата отпреди войната дори в страните, които са засегнати пряко от нея.
Последните данни, с които разполага Световният съвет по зърното, предвиждат реколта от 785 млн. тона пшеница глобално за света. Като изключим рекордната 2022-2023 г., в която реколтата беше почти 800 млн. тона, в предните години нивата бяха 760-780 млн., т.е. пак ще имаме едни рекордни количества пшеница. Независимо че страни като Украйна ще имат трудности да постигнат предходните количества.
В САЩ очакванията са за 49 млн. тона реколта от пшеница, което е близо до рекордните стойности, а Русия очаква също 85 млн. тона както в предни години. Китай и Индия също бележат високи реколти, макар че те са по-скоро нетен вносител, тъй като добитата на тяхна територия пшеница не е достатъчна за изхранване на населението им.
- Защо тогава цените вървят нагоре?
- Това покачване на цените не е стряскащо, то е в рамките на десетина процента максимум за месец главно поради по-засиленото търсене. Случва се всяка година в края на лятото, продължава цяла есен чак до зимата, защото това са най-засилените периоди за търговия със зърно. Но в първите дни на септември котировките въпреки ръста им са по-ниски от миналогодишните за същия период.
Да вземем за пример САЩ, чийто пазар е показателен, а също и Германия и Франция. Миналата година в края на август хлебната пшеница в САЩ се е търгувала за 350 долара на тон, а сега е около 260 долара. Това е поевтиняване от около и над 20%. За миналата година обяснението за цената беше започналата война и опасенията, които тя поражда.
В България 250 долара на тон са в момента котировките на хлебната пшеница, каквито нива не сме имали през последните 2-3 години.
- Независимо дали става дума за старата реколта, или за тазгодишната?
- Качеството на пшеницата е едно и също поне за три години, то не се променя. Когато цената е много ниска, не е добре за земеделските производители.
- Вие как оценявате зърненото споразумение, което май няма да се поднови въпреки срещата на Ердоган с Путин? Има ли то значение за нашия пазар?
- Не се отрази особено. Когато преди няколко месеца Путин се оттегли от споразумението, котировките сякаш леко тръгнаха нагоре, но после се върнаха на предишните си позиции. Защото фактът, че Путин денонсира сделката, не може да повлия на световния тренд в ценообразуване на зърното. Това споразумение има значение по-скоро за търговията в Черноморския басейн, защото Русия и Украйна изнасят суровините с кораби през Черно море и в това отношение са конкуренти, а техен конкурент е и Турция. Така че е добре да има някакво споразумение, за да може все пак произведената продукция да се изнесе от региона.
В последните търгове за внос на зърно, които правят Египет, Алжир и други държави в региона, се явяват украински и руски фирми. Но на нашия пазар споразумението не се отразява особено най-вече защото имаме добра реколта и достатъчни количества хранителни суровини. Нямаме проблем с изхранването, поне що се отнася до зърното. При месото, млечните и други хранителни стоки нещата са малко по-сложни, но пък техните цени не се влияят така пряко от котировките на пазарите, колкото от други фактори - тока, горивата, природния газ.
- Едно изследване на ЕК наскоро показа, че ефектът от въвеждане на нулева ставка върху цените на хляба трае твърде малко, обикновено само първите два-три месеца. След това цените пак тръгват нагоре. Същото се случва и у нас. Как гледате изобщо на играта с ДДСставката за различни хранителни стоки?
- Вече година я слушаме тази дискусия. Истината е някъде по средата. Това все пак помогна цената на хляба да не продължи да се покачва, както беше започнало да става. Но при производството на хляб има и други фактори - електроенергията, природният газ, ръста на заплатите, които няма как в своята съвкупност да не повлияят. Някои твърдят, че
цената на хляба се е върнала дори на по-високи нива, отколкото преди премахването на ДДС-то
Но има и друг аспект и той ми се струва по-важен - дали да има различни ДДС ставки за различните видове основни хранителни продукти, лекарствата, детските стоки. Икономистите по-скоро смятат, че не трябва да има диференцирани ставки.
- Увеличаването на лихвите като че ли не повлия на инфлацията, както се очакваше. Защо тази мярка според вас не успява да пречупи гръбнака ѝ?
- Аз съм на мнение, че лихвите трябва да се повишат по-драстично, защото сегашното им повишаване е символично. Но нещата са по-сложни, разбира се, трябва да се търси златният баланс, защото много бизнеси са теглили кредити и тяхното оскъпяване неминуемо ще вдигне себестойността на продукцията им. Включително и в България. Производителите калкулират тези мрачни очаквания, включително и производителите на храни.
