Данните ясно сочат, че никой не може да се справи сам и опитът да се прехвърли вината за проблемите на миграционната политика към страни извън Шенген е чисто самоцелно и политически късогледо
Изключването играе решаваща роля в подхранването на антиевропейска пропаганда, подкопава влиянието и ценностите на ЕС
Падането на Берлинската стена през 1989 г. беше символ на обещание за свобода и единство за много граждани на Изтока, израснали в ограниченията на комунизма, и потвърждение на силата на демократичните ценности за всички европейци. Няколко поколения прекараха живота си между затворени граници и в репресивен режим, жадувайки за свобода. Това обещание за свобода беше изпълнено в Източна Европа с влизането ѝ в НАТО, което бе жизненоважно за нейната отбрана, и когато дългоочакваната мечта за присъединяване към ЕС стана реалност.
Но продължаващото изключване на някои държави членки от шенгенското пространство днес подкопава принципите, на които е основан ЕС. Някои европейски граждани - особено тези от България и Румъния, все още се чувстват втора категория членове на съюза. Защо тези страни не са част от едно от най-големите обещания на ЕС - свободното движение на хора в рамките на европейските граници?
Аргумент, който често се споменава в опит да се оправдае тази ситуация, е страхът, че гражданите на новоприсъединилите се към ЕС държави ще се възползват от социалните системи на други държави членки. Но тези предположения и страхове се основават на отделни случаи, които по никакъв начин не представляват населението на държавата като цяло. Във всеки случай могат и трябва да се въведат регулаторни рамки за предотвратяване на подобни злоупотреби с механизми, които да гарантират стриктно спазване на правилата.
Друг аргумент е, че съществуват основателни съмнения относно способността на някои държави членки да управляват ефективно границите си, особено по отношение на обработването на случаи на лица, търсещи убежище, и борбата с корупцията. Но тези проблеми не се ограничават само до една държава. Данните за имиграцията ясно сочат, че никой не може да се справи с тези проблеми сам и опитът да се прехвърли вината за проблемите на миграционната политика към страни извън Шенген е чисто самоцелно политическо късогледство.
Неотдавнашните гласувания в Европейския парламент подчертават неотложността на този въпрос. С огромно мнозинство ние, евродепутатите, призовахме за присъединяването на България и Румъния към Шенген до края на 2023 г. И двете страни отговарят на необходимите критерии от години и не разбираме решението на някои държави да отхвърлят присъединяването им, без да предложат основателни правни обосновки.
Това изключване не е просто символично - то не е просто последната затворена гранична бариера пред постигане на пълно европейско единство за България и Румъния. То е съпроводено и с реални разходи за бизнеса и гражданите, което допълнително задълбочава социалните и икономическите различия.
Например пътуването и търговията са възпрепятствани от закъснения, които могат да продължат от часове до дни в сравнение със средното чакане от 10 минути в рамките на шенгенското пространство. Това е особено вредно за превозвачите и не само засяга поминъка им, но също така увеличава емисиите на CO2 с потресаващ обем от 46 000 тона годишно. Последици за околната среда, които противоречат на нашите цели за климата.
И тези проблеми не са само материални, но и нормативни и символични. Изключването играе решаваща роля в подхранването на антиевропейска пропаганда и подкопаването на влиянието и ценностите на ЕС отвъд границите му. Не можем да защитим обединена Европа с равни права и свободи на всички нейни граждани, ако ги ограничаваме по чисто произволни причини.
Добрата новина е, че Европа разполага с експертния опит, за да помогне. Като си сътрудничим и споделяме опит и експертиза по отношение на защитата на границите, можем да ускорим готовността си навсякъде, където ЕС има външни граници. Засиленото обучение, споделената технология и съвместните операции могат значително да подобрят колективните ни способности. По този начин не само ще се спомогне за преодоляване на оперативните пропуски, но и ще си сътрудничим в борбата срещу корупцията и контрабандата - проблеми, които не засягат само България или Румъния, а цяла Европа и изискват европейски решения.
Другата добра новина е, че в момента председателството на Съвета на ЕС се поема от Испания, страна, която е на външната граница на съюза и знае каква е необходимостта от координирана, хуманна, разумна и либерална миграционна политика. Държава, която знае и какво е да излезеш от репресивна диктатура и международна изолация. И страна, която винаги е виждала бъдещето и възможностите си в съюза и е силно проевропейски настроена от началото на демократичния преход.
Испания е страна, която споделя онази чувствителност и желание за свобода и равни права, към които се стремят гражданите на България и Румъния. Хиляди от тях всъщност работят и живеят в Испания, посрещнала ги гостоприемно.
Но мястото на раждане на един гражданин на съюза не може да определи възможностите, с които разполага. Всички трябва да бъдем равни в изпълнението на едно от големите обещания, на които е основан съюзът. Морален дълг на испанското председателство е - след гласуването на Европейския парламент - да насърчи окончателно влизането на България и Румъния в шенгенското пространство.
Предвид наближаващите ключови срещи през следващите месеци, въпросът пред нас е дали искаме ЕС на две скорости с всичко, което предполага това, или приобщаваща и обединена общност. Принципите, на които е основан съюзът - свобода, равенство и върховенство на закона, ни помагат да намерим отговор и ни призовават към действие.
Времето тече неумолимо бързо. Дължим го на себе си, на тези преди нас и на бъдещите поколения - да гарантираме, че европейското обещание за свобода и единство няма да забрави никого. Нека сложим край на произволните изключвания, които все още съществуват, и да позволим на всички граждани на съюза да почувстват свободата да бъдат европейци в пълна степен.
