Заглавието е взаимствано от мнение на известен наш социолог в телевизионен коментар. Но доколкото в една подобна политическа игра изборите, и особено местните, са показател за обществените настроения и временна снимка на политическите позиции, си заслужава анализа.
След вдигнатия юмрук на Радев и последвалата пълна политическа изолация на ГЕРБ, за Борисов най-важното беше да съхрани партията си и да я върне като фактор в парламентарния живот на страната. В този период най-голяма подкрепа получи от членовете и симпатизантите си, които „не мръднаха“ от позициите си дори, когато ГЕРБ изглеждаше обречена като партия, а политическата кариера на Бойко Борисов – безвъзвратно приключила.
Иначе казано – дадоха му в ръцете силни карти, които трябваше да изиграе по възможно най-добрия начин.
Много показателен факт за това дали успя са както успешното съставяне на правителство, така и резултатът от последното социологическо проучване.
По първото – Борисов се оказа в силна позиция, защото още на предните избори (спомняте си за мисията Плевнелиев-Паси) твърдеше, че най-добре за държавата е коалиция с ПП/ДБ и така подготви електората си за подобна бъдеща развръзка. В този смисъл
излезе по-мъдър и далновиден от безжалостните си опоненти
от ПП и ДБ и когато накрая неизбежното съставяне на некоалицията се случи, разочарованието в „добрите сили“ беше повсеместно. Между другото това е едно от сериозните обяснения защо в последствие рейтингът им падна видимо.
Както се разбра, дългата игра на Борисов във времето включваше търпеливи и тежки преговори, съпроводени с компромиси и отстъпки. Като краен резултат даде изпълнителната власт на опонентите си, но запази контрола върху законодателната, от което следва, че когато си поиска може да свали кабинета. В парламента ГЕРБ не само имат предимство, с ДПС на практика владеят законодателния процес. А възходът на Делян Пеевски е видим и неоспорим.
Как ще продължи дългата игра на Борисов?
Електоралното изследване на "Тренд" от началото на септември показва относително устойчива картина на политическите играчи в парламента, но и не съвсем. Само за 5 месеца разликата от 2 процента между уж непримиримите врагове е нараснала на цели 7 на сто, като ГЕРБ остават приблизително на предишните си равнища на одобрение, докато ПП/ДБ губят около 20-25% подкрепа. „Възраждане“ са плътно зад тях и събират повече гласове, отколкото двете коалиции на „добрите сили“ поотделно.
Местните избори винаги и навсякъде по света се приемат като временен, но важен показател за състоянието на политическите сили. Както и всеки друг национален избор. Президентският вот от 2016 година например бе спечелен от Радев и Борисов подаде оставка.
В зависимост от резултатите на местния вот се очертават няколко хипотези. Първата е, че „сглобката“ като цяло се представи добре и ПП/ДБ спечелят приблизително толкова, колкото и ГЕРБ. Тогава коалицията се запазва и всички очакват ротацията на Денков с Габриел. От това, естествено печели Борисов. Освен в законодателната, вече ще има преобладаващо влияние и в изпълнителната власт. А това би се отразило отрицателно и на най-верните фенове на промяната.
Повече неизвестни крие допускането, че ГЕРБ може да спечели местния вот с категоричен резултат. Далеч не е сигурно, но е достатъчно възможна хипотеза.
В този случай мнозина коментатори допускат най-логичното:
промяна на балансите в изпълнителната власт.
И това е съвсем нормално при абсурдната ситуация една партия с низходящ тренд и само 36 депутати да ръководи оперативно държавата. Демокрацията работи по друг начин и всеки екзотичен вариант може да е приемлив при извънредни обстоятелства, като пет поредни избора, но рано или късно трябва да се влезе в обичайните политически релси.
Всичко зависи от това как ще продължи дългата игра Борисов. Дори при видима победа на местния вот той може търпеливо да изчака до март, когато Мария Габриел ще поеме поста на премиер и на базата на предполагаемия успех на местните избори да поиска смяна поне на половината министри. Това ще бъде разумно, няма да доведе до сблъсък (чуждицата е конфронтация) няма да предизвика предсрочни избори за съжаление на Радев и ще продължи евроатлантическия курс на страната, стремежа към Еврозоната и Шенген, ако все още сме вън от него.
Важен въпрос, който се коментира е дали при успех на ГЕРБ на местните избори коалицията ПП/ДБ може да се разпадне? По-скоро не, но не е изключено. Истината е, че този спад в доверието към коалицията, което отчитат социолозите се дължи в огромната си степен на спада именно в партията на промяната. Публична тайна е, че от ДБ трудно изтрайват изцепките на Кирил Петков и самонадеяното поведение на Асен Василев, както и пълната им политическа аматьорщина и бравурното пожелателно мислене на активистите на ПП.
Вместо заключение
Получи се така, че накрая и Борисов, и Пеевски не бяха изпрани от лошата прокуратура, руските хибридки или зависими избиратели. Бяха изпрани лично от лидерите на ПП и ДБ. От месеци вече никой не говори, дори дума не отваря за мутрата, престъпника, крадеца, олигарха, диктатора, еднокнижника и т.н. Бойко Борисов. Вече няма кюлчета, няма Барселонагейт, няма чували с пари, няма тънък асфалт и никой не пита Буда кой уби Мишо Бирата… И доколкото дочувам всеки от бившите екзекутори на лидера на ГЕРБ много внимателно си мерят думите пред медиите да не го засегнат. Свърши се с плашилото „Борисов“, защото дори и войната да избухне отново, няма как преди да е бил най-лошият, после да си е много добър и ако се скарате, пак да стане най-лошият. То е като в правото – оправдаят ли те веднъж, повече за същото не могат да те съдят. По-ясно не мога да го кажа.
Важно е да се отбележи, че партиите като ПП и ДБ които възникнаха на основата на омразата към Борисов и които публично заявяваха, че съществуват, за да ликвидират модела ГЕРБ вече са лишени от мотива за своето съществуване. Спешно трябва да търсят или нов враг, или нова кауза.
Та в дългата игра независимо от резултата на бъдещите местни избори Борисов вече спечели. На 29 октомври остава да видим с колко.
