Съдът решава дали сте извършили нарушения, казва още в интервю за "24 часа" комисарят на ЕС по околната среда Виргиниюс Синкявичюс, който ще посети страната ни на 14 септември
Още акценти:
- Замърсяването на въздуха все още е сериозен проблем в ЕС
- За България укрепването на капацитета за биоотпадъци също е от решаващо значение
- Зеленият пакт на ЕС помогна и за справяне с последиците от войната в Украйна
- Г-н Синкявичюс, как страни като България, където много хора работят във въгледобивния сектор, могат да преминат към по-зелена енергия, без хиляди да останат без работа, има ли стратегии за по-плавен преход?
- Механизмът за справедлив преход е ключов инструмент, който гарантира, че преминаването към неутрална икономика спрямо климата ще се осъществи по справедлив начин, без да се изостави някой. Той предвижда цели, които да помогнат за разпределянето на около 55 млрд. евро за периода 2021-2027 г. в най-засегнатите региони, които да облекчат социално-икономическите последици при прехода.
На първо място, той трябва да бъде в полза на хората, които са най-уязвими, да ги защити, като улесни възможностите за заетост в новите сектори. Механизмът предлага и възможности за намаляване на риска, подобряване на енергийната ефективност, ефективно жилищно строителство, инвестиране в борбата с енергийната бедност, както и улесняване на достъпа до чиста и сигурна енергия.
- Бившят зам.-министър на околната среда Тома Белев неотдавна посочи, че сме изправени пред Съда на ЕС, защото не сме приложили необходимите мерки в защитените зони по “Натура 2000” за подобряване на екосистемите. Как може да се насърчи по-строгото прилагане на закона за защитените територии и какви са последиците за страна от ЕС, която не го спазва?
- “Натура 2000” е най-голямата мрежа от защитени територии в света и е ангажимент на ЕС към природата и хората. В България защитените зони от “Натура 2000” обхващат огромна част от територията - 35%. Така че правилното прилагане на съществуващите закони на ЕС е
от решаващо значение за природата
ЕК има задължението да гарантира, че всички държави - членки на ЕС, наистина прилагат правилно законодателството на ЕС.
Работим в тясно сътрудничество с държави, включително и с България, за да проверим дали нашите директиви за природата в рамките на “Натура 2000” се прилагат правилно. Мрежата във всяка страна трябва да бъде завършена, а ние се стремим да защитим застрашените видове и редките местообитания от инфраструктурни проекти, селскостопански практики и незаконна сеч. Затова сезирахме Съда на ЕС за неспазване на задълженията на България по директивата за местообитанията.
България трябва да определи природозащитни цели и мерки за своите зони от “Натура 2000”. Без ясни цели и мерки е трудно те да бъдат изпълнени, а също така е трудно да се оценят въздействията на проектите, засягащи “Натура 2000”. Това може да доведе до проблеми с осигуряването на финансиране от ЕС за проекти. В момента съдът решава дали наистина има нарушение и ако България не успее да се справи с този проблем, може да се наложи да плати финансови санкции.
- Проучване на Евробарометър показва, че 73% от европейците не са чували за стандартите на ЕС за качество на въздуха. Смятате ли, че има пропуск от страна на ЕС спрямо информационните кампании за проблема със замърсения въздух?
- Замърсяването на въздуха все още е сериозен проблем в ЕС, дори и при огромния напредък - то води до преждевременната смърт на близо 300 хил. европейци всяка година. Неотдавна предложихме по-строги правила за въздуха, които ще определят по-стриктни допустими стойности за замърсяването, съобразени с последните препоръки на СЗО. По-добрата обществена информация е сред предложените новости и ние предприемаме мерки, за да направим тази информация по-достъпна.
С Европейската агенция за околна среда създадохме индекс за качеството на въздуха на всички езици на ЕС, така че той да предоставя надеждна и актуална информация за качеството на въздуха в Европа, както и здравни препоръки за населението.
- Какви са ангажиментите на ЕС в областта на околната среда, като например намаляването на фините прахови частици и вредните емисии, които са твърде амбициозни и чието изпълнение вероятно ще отнеме много повече време, отколкото предвиждат законите?
- Имаме стандарти за качеството на въздуха по отношение на фините прахови частици и други замърсители, които не са твърде амбициозни, даже не са достатъчно амбициозни, затова предложихме да ги преразгледаме, за да ги направим по-строги и да ги приведем в по-тясно съответствие с препоръките на СЗО.
Някои държави от ЕС, включително България, все още не са се съобразили с действащите стандарти. Тези предизвикателства не бива да променят амбициите ни за опазване на здравето на гражданите в бъдеще. Разгледахме възможността за постигане на тези нови
по-строги стандарти за качество на въздуха
от всички гледни точки и стигнахме до заключението, че не само е възможно да ги постигнем до 2030 г., но и че ползите от това ще надхвърлят разходите, които се очертават на ниво ЕС. Не казвам, че това ще бъде лесна задача, но ние сме готови да подкрепим страните в това предизвикателство, включително със значително финансиране.
- България е една от страните, които получиха предупреждение от ЕК, тъй като е малко вероятно да изпълни целите си за рециклиране до 2025 г., както и всички цели за отпадъци от опаковки и депониране до 2035 г. Как може да бъде насърчена страната ни да се подобри и в този сектор?
- На първо място, България може да подобри практиките си за рециклиране и управление на отпадъците, за да постигне тези цели. Освен това ние предложихме нови правила за отпадъците и опаковките от отпадъци, хармонизирайки правилата в ЕС, за да се осигури съгласуваност в европейските страни, а това улеснява бизнес операторите, които особено работят в няколко страни. Намалява се административната работа, така че когато тези нови правила влязат в сила, аз наистина насърчавам България да ги прилага изцяло.
Ние, разбира се, ще помогнем и в инвестициите и инфраструктурата, внедряването на иновативни технологии, инвестирането в инфраструктура за рециклиране, като например центрове за рециклиране и съоръжения за сортиране на отпадъци, които ще направят рециклирането по-достъпно и ефикасно. За България укрепването на капацитета за биоотпадъци също е от решаващо значение, така че стабилната система за разделно събиране и третиране на биоотпадъците е от ключово значение за постигане на целта за управление на отпадъците, определена от ЕС.
Това е и ценен източник на важни суровини, така че във времена на нарастваща конкуренция за ресурси някои видове управление на отпадъците могат да помогнат за укрепването на стратегическата автономност на ЕС. Надявам се, че заедно с общите правила на ЕС, прилагането на комбинация от тези стратегии може да накара България да подобри практиките си за управление на отпадъците, за да постигне целите си. От съществено значение е в тези усилия да се включат и заинтересованите страни, включително бизнесът и обществеността.
- Какви са основните пречки пред Зелената сделка, която беше забавена от COVID пандемията и войната в Украйна?
- Пандемията и неоправданото нахлуване на Русия в Украйна създадоха значителни смущения и предизвикателства за сигурността на ЕС, например цените на енергията и конкурентоспособността, но Европейският зелен пакт остава нашият път напред от тази криза. Тя се оказа много ефективна срещу непредвидените обстоятелства, като същевременно се справя с кризата, свързана с изменението на климата. Зеленият пакт на ЕС помогна и за справяне с негативните последици от нахлуването в Украйна, свързани с продоволствената и енергийната сигурност, веригите за доставки и дори опазването на околната среда, като повиши стратегическата ни автономност благодарение на трансформацията към регенеративен икономически модел и въглеродна неутралност.
Никога не е било по-важно да се преследва зеленият преход - опазването на планетата и налагането на устойчивост спрямо бъдещи кризи. Дори да ни предстои още работа, повечето предложения на Европейския зелен пакт вече са приети въпреки големите предизвикателства, свързани с кръговата икономика, нулевото замърсяване, биоразнообразието.
- Има ли риск държави от ЕС да не успеят да спазят ангажимента си за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., което би им попречило и да станат въглеродно неутрални до 2050 г.?
- Намаляването на емисиите с 55% до 2030 г. е от основно значение за постигането на климатична неутралност до 2050 г., като ЕС е ангажиран с преодоляването на тройната планетарна криза (климатични промени, загуба на биоразнообразие, замърсяване - б.а). Изменението на климата се случва дори по-бързо, отколкото се предполагаше, и атакува нашата планета, като
няма регион, който да не е засегнат,
а най-уязвимите страни продължават да бъдат най-силно засегнати. Затова всички ние трябва да се ангажираме с изпълнението на ангажиментите ни за спешно намаляване на емисиите през това десетилетие в съответствие с нашите виждания за нулеви нетни емисии в средата на века, както и да ги следваме с подходящи политики и инвестиции.
- Възможно ли е разделението в ЕП по отношение на законите за климата, например елементи от Зелената сделка за селското стопанство, да попречи на постигането на целите на ЕС?
- Успехите ни показаха преди всичко на предприятията в Европа, че можем да им осигурим сигурност, стабилност и перспективи за растеж и печалба в зелената икономика. Разбира се, винаги има политически дебати и различни мнения, все още сме на етап, на който далеч не сме приключили работата. След като този парламент достигна до позиция на мнозинството относно закона за възстановяване на природата, можем да продължим напред към преговорите, включително със съвета.
Аз се вслушах във всеки глас, може би съм
оспорвал политическите изводи,
които някои направиха, но никога не съм поставял под съмнение нагласите, които изпитват земеделските стопани, рибарите, горските стопани, всички граждани.
Следващата стъпка за Зеления пакт е да улесняваме прехода с финансови ресурси и инструменти, като трябва да гарантираме, че нашите политики са добре подкрепени.
CV
- Роден на 4 ноември 1990 г. във Вилнюс, Литва
- Завършва средното си образование в гимназията “Саломея Нерис” през 2009 г.
- Получава бакалавърската си степен по “Икономически и социални науки” в университета “Абъристуит” през 2012 г.
- През 2013 г. завършва магистратурата си по “Европейски изследвания” от Маастрихтския университет
- В периода 2017 - 2019 г. е министър на икономиката и иновациите в Литва
- През 2019 г. кандидатурата му за еврокомисар е одобрена, като при встъпването си на поста той става най-младият еврокомисар - на 28-годишна възраст
