Бизнесът не чака държавите да се координират помежду си, а намира решения за партньорства
Над 20 лидери на български и световни технологични компании ще споделят своите прогнози за развитието на високотехнологичния бизнес по време на най-големия форум за иновации в Югоизточна Европа SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT. Събитието ще се проведе на 29 септември в София, а негови организатори са Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и Българската стартъп асоциация (BESCO). Конференцията ще се превърне в най-гореща точка за високотехнологичните услуги в региона и ще се проведе под мотото „Югоизточна Европа - двигател на растежа“.
Сред специалните й гости ще бъде избраният за №1 мотивационен спийкър извън САЩ в класацията Global Guru - Джим Лоулес - всепризнат международен лектор, вдъхновил с речите си над 1 милион души на пет континента. Разговаряме по темата с Илия Кръстев, председател на AIBEST.
- Г-н Кръстев, на ниво политическа сцена всяка страна от региона следва своите приоритети и сякаш интересите ни се разминават. Случва ли се същото на бизнес сцената в областта на иновациите и технологиите?
- Бизнесът не чака държавите да се координират помежду си, а намира решения и партньорства, за да постигне по-добро развитие на глобалната сцена. Настоящата действителност изисква изключително бърза адаптация, много по-бърза от това, което сме свикнали да е необходимо. Затова целта на конференцията SEE ITS Summit и въобще на дейността на нашата асоциация в региона, е именно постигането на по-добър обмен на ноу-хау, R&D разработки, търсенето на решения за излизането на глобалните пазари. Тази колоборация между високотехнологичния бизнес в региона е доста напреднала и е слабо повлияна от политическата ситуация на Балканите.
- Как се развива високотехнологичния бизнес в Югоизточна Европа и в частност в България?
- България и целият регион имат уникален шанс, защото за бизнес средата в момента е по-важно да си бърз, отколкото голям. Причините за това са глобалните процеси, които се случват в технологичния сектор и в сферата на изкуствения интелект. Те премахват до голяма степен бариерите, свързани с големината на компаниите и ресурсната обезпеченост и прехвърлят фокуса върху това колко бързоадаптивна е самата организация.
Предвид големината на пазарите в региона и опита ни в бързата адаптация към постоянно променящи се условия, сега имаме шанс да настигнем западния свят по отношение на развитие на технологии и успешни компании, излизащи от рамките на Югоизточна Европа.
- Има ли България все още водеща позиция в региона?
- България продължава да е лидер, особено по отношение на стартъпи и инвестиции в нови стартиращи компании. Трябва, обаче, да се свърши много работа на политическо и правителствено ниво, за да се запази тази позиция, тъй като пазарите около нас стават все по-конкурентни и са в състояние да привличат много по-големи инвестиции и R&D проекти. Румъния по-традиция е доста активна, но в последните години и Гърция, дори и Сърбия, успяват да привличат инвеститорските погледи и намерения.
На кратко, България продължава да държи водеща позиция, но дистанцията между нас и съседите ни се скъсява.
За да запазим лидерското си място, е необходимо държавата и местната екосистема да действат бързо, за да успеят да се адаптират към новите ситуации на пазара и по този начин да стимулират развитието на възможности за бизнеса.
- Кои са най големите заплахи за развитието на високотехнологичната индустрията?
- Заплахите са основно две. Свръхрегулирането на иновативния и технологичния сектор и несъобразяването с глобалната действителност, с начина, по който се случва бизнеса и по който работят хората, са едни от най-големите рискове.
Второто препятствие за развитието на индустрията е образованието и големината на трудовия пазар. Образователните системи в региона и конкретно в България далеч не са адаптирани към новата среда, спокойно можем да кажем, че са остарели. Голямата тежест, която произтича от този факт, се поема от бизнеса, който инвестира изключително много средства в подготовката на кадрите си. Затова е нужно на ниво държава да има ясна стртегия за образованието, защото тя е ключова за развитието на целия ни трудов пазар. Нужно е да се предприемат стъпки за мотивирането и осигуряването на условия за това хората да могат да учат по време на целия си живот. Така те ще могат по-лесно да се адаптират към бързопроменящата среда и новата технологична революция, на чийто праг сме.
- AI e една от темите в събитието. Бързото му внедряване ще доведе ли до намаляването на броя на заетите във вашия сектор?
- Най-вероятно това, което ще се случи е, че рутинни дейности или такива, които са често повтаряеми ще изчезнат в близко или средносрочно бъдеще. Това обаче дава възможност на компаниите да се препозиционират и използвайки изкуствения интелект да предлагат все по-сложни и комплексни услуги, да разработят нови продукти.
Затова внедряването на изкуствения интелект не трябва да се разглежда като заплаха и компаниите да резистират към промените, а точно обратното. Те трябва да се възползват и да инвестират в подобряване на услугите и продуктите си.
Тук отново ще се върна към темата за адаптивността. Печеливши от развитието на технологиите и внедряването на изкуствения интелект ще бъдат компаниите, които са отворени към промяната и са достатъчно бързоадаптивни. По мое мнение,технологичната революция ще се отрази позитивно на икономиката на знанието.
- Т.е. навлизането на изкуствения интелект е една добра новина за бизнеса у нас, който отдавна се оплаква от липсата на кадри. Това ли е вашата теза?
- Абсолютно добра новина е не само за бизнеса у нас, но и глобално. Благодарение на изкуствения интелект с по-малко хора ще имаме по-голяма продуктивност, ще имаме по-добър достъп до ресурси, които до този момент са били силно ограничени. Нека не забравяме, че в България и въобще западните общества са застаряващи. Новите технологии ще компенсират по-малкото хора в активна възраст и ще ни помогнат да продължим да поддържаме и дори да увеличим качеството си на живот.
- Икономическите турболенции при световните технологични гиганти доведоха ли до освобождаване на служители от сектора в България и в региона?
- Както знаете по време на пандемията от COVID-19 глобално в технологичния сектор бяха инвестирани значителни средства. Логично е, след такова рязко увеличение на капитала в индустрията, да има елемент на охлаждане. Към момента на българския пазар няма индикации за заплаха в нашия сектор. Вярвам, че през 2022 г., както и през 2023 г., за която все още нямаме данни, нашата индустрия ще продължава да расте - не с темпа на годината, в която излязохме от пандемията, но със сигурност ще отбележим двуцифрен ръст.
Нетният брой на хора, заети в индустрията няма да намалее през настоящата година. Ако има някакъв по-сериозен отзвук на световните тенденции, свързани с автоматизации, внедряването на изкуствен интелект и реакции на глобални макроикономически фундаменти, те ще станат по-видими у нас през последното тримесечие на настоящата година и най-вече през следващата. Моята прогноза е, че не можем да очакваме някакви тежки сътресения, а по-скоро ще има период на преструктуриране на индустрията.
- Вие казвате, че всъщност индустрията предлага все по сложни услуги. Това означава ли, че приносът ви към брутния вътрешен продукт (БВП) ще продължи да расте?
- Всъщност, текущата ситуация създава възможност за по-голям ръст от това, което сме прогнозирали през последните години, особено, ако има добро взаимодействие между бизнеса и държавата. Моето очакване е, че в малка и бавнорастяща икономика, каквато е българската, индустрията на знанието до няколко години може да генерира 15% от БВП на страната.
