Потреблението дърпа икономиката, но ключови са инвестициите
Националната статистика публикува тези дни новите данни за икономиката и в тях на пръв поглед няма нищо особено интересно. Растежът на брутния вътрешен продукт леко се забавя от 2,1% през първото тримесечие на 1,8% през второто тримесечие, т.е. почти няма промяна. Но именно липсата на голяма промяна е едно от най-интересните неща в данните. Например според централната прогноза на БНБ именно
през второто тримесечие се залагаше на най-силно забавяне на икономиката,
но това не се случи. Напротив, реализира се далеч по-оптимистичен сценарий. Какви са причините?
На първо място стои потреблението, което се възстановява след слабото първо тримесечие. През януари-март потреблението се увеличи с едва 1,2% в реално изражение, което е най-ниската стойност от началото на пандемията насам. Но в тримесечието от април до юни потреблението се засили до 4%, което е солиден темп при сегашната ситуация. Основният принос е на потреблението на домакинствата, докато потреблението на държавата е слабо – което не е учудващо, тъй като по онова време все още нямаше приет бюджет.
Един от факторите за промените в потреблението е инфлацията. През първото тримесечие се наблюдаваше сериозно поскъпване на хранителните стоки на дребно, на което домакинствата отговориха с ограничаване на покупките.
Обратно, през второто тримесечие потреблението се съживи предвид края на отоплителния период и забавянето на
инфлацията, която вече расте по-бавно от доходите
Това помага за стабилизиране и укрепване на покупателната способност.
Също така при потреблението се наблюдава промяна в структурата -покупките на стоки на дребно се забавят за сметка на повишено потребление на услуги.
Това е дългоочакваното възстановяване на услугите, които пострадаха повече по време на пандемията.
Например ресторантите отчитат близо 19% растеж на оборотите на годишна основа, а броят на българите, предприели туристически пътувания в страната и чужбина, се увеличава с близо 9%.
В данните за брутния вътрешен продукт по сектори също се отчита растеж на услугите, за разлика от индустрията, която тази година отчита спад.
Това също е очаквано предвид факта, че миналата година имаше астрономически цени на електроенергията, което доведе до рекордно висок износ на ток, като подобни еднократни рекорди отчетоха и други сектори като зърно, слънчоглед, олио и т.н. Тази година с нормализацията на цените това еднократно раздуване изчезна, но също така изчезна и основен проинфлационен фактор, което пък намалява разходите за всички останали бизнеси и за домакинствата.
Но не е само потреблението, което подкрепя икономиката през второто тримесечие –
принос имат и инвестициите
Инвестициите, измерени през бруто образуване на основен капитал, отчитат растеж от близо 11% в реално изражение – подобен растеж не сме виждали от поне 5-6 години.
Инвестициите са доста слаби вече три години, първо заради пандемията, после заради енергийната криза, политическата нестабилност и несигурността около войната.
Затова значителното им повишение през последното тримесечие е позитивен знак, че несигурността намалява. Инвестициите са най-важни в дългосрочен план, защото те позволяват да се повиши производителността, съответно да се произвежда повече и да се повишават заплатите по-бързо. Така че е ключово растежът им да продължи.
Интересно е да отчетем и нещата, които забавят икономиката. На първо място, имаме срив в запасите. Това отново е съвсем очаквано, тъй като миналата година складовете бяха напълнени със спекулативна цел.
При високите цени на зърно, олио и слънчоглед някои продаваха и спечелиха, но други се полакомиха за по-големи печалби и напълниха складовете, очаквайки още по-високи цени. Но цените паднаха и сега спекулантите реализират загуба. Спомняме си, че производителите дори поискаха и получиха забрана на вноса на украинско зърно с цел изкуствено да вдигнат цените, но това не проработи. Единственият ефект е, че заради липсата на достатъчно слънчоглед може да затворят заводите за олио. Така
с цел да помогнем на спекулантите ще съсипем цял сектор
от производството.
Другият фактор за забавяне на икономиката е износът – и то износът на стоки. След солиден растеж миналата година, сега износът на стоки вече спада, макар и умерено. Спада износът най-вече на неща като електричество, олио, суровини. Но в същото време се увеличава износът на услуги, включително туризмът. В същото време вносът на стоки спада много по-бързо, така че се подобрява търговското салдо. Всъщност България дори отчете излишък по текущата сметка на платежния баланс за първото полугодие.
Какви са перспективите? Външната среда ще продължи да се влошава заради забавянето на световната и европейската икономика предвид продължаващото вдигане на лихвите. От друга страна, инфлацията ще продължи да се забавя, а доходите ще я изпреварват, подкрепяйки потреблението. Дефицитът на кадри ще подкрепя растежа на доходите дори при забавяне на икономиката.
Решителен ще бъде зимният период,
когато домакинствата ще усетят по-високите сметки за парно. Въпреки значителното поевтиняване на газа сметките за парно ще растат, тъй като КЕВР реши да държи високи цени, за да компенсира загубите на топлофикациите от енергийната криза. Цените на парното ще паднат, но едва през юли догодина, когато се изплатят загубите от енергийната криза. Добре е да се намери решение на този проблем – все пак миналата година фондът за енергийна сигурност даде 6 милиарда лева за компенсации за бизнеса за енергийната криза. На фона на това
топлофикациите имат нужда само от 200-300 милиона,
което ще позволи цените да паднат още този отоплителен сезон и да облекчат домакинствата.
Горивата също поскъпват заради политиката на ОПЕК да снижава добива. България в същото време гласува закон, с който да обложи разликата между евтиния руски петрол и скъпите горива и с тези средства да компенсира потребителите. Но този закон продължава да стои на трупчета и не се прилага. Ако се приложи, това ще премахне този източник на инфлация.
Не на последно място, ключово ще бъде запазването на високи нива на инвестиции. Има възможности те да се подкрепят както с реформи и евросредства, така и със стимули – например отдавна обсъждания нулев данък за реинвестираната печалба. При високите нива на печалби в момента е важно по-голяма част от тях да се върнат обратно в икономиката като инвестиции, а не да изтекат под формата на дивиденти.
