Прекалено високи са очакванията с пенсионната система да се решават много социални проблеми, казва бившият социален министър
Ето още акценти от интервюто:
- Държавата покрива малка част от линията на бедност със своята подкрепа - основно около 30%
- Натискът върху бюджет 2024-а ще е голям - трябва да се поддържа макрорамката, а имаме повишени социални плащания, в това число МРЗ и пенсиите
- Неограниченият доход за осигуряване ще доведе и до много високи пенсии и разликата между тях и минималната ще бъде огромна
- Г-жо Христова, правителството предлага за догодина линията на бедност да е 526 лв., а вие обявихте, че в момента всеки пети у нас живее под нея. Как се определя линията на бедност у нас и каква промяна трябва да има?
- Линията на бедност все по-широко се прилага в България. Преди години главно за оценка на ефективността на политиките и равнището на доходите, но вече се ползва и за определяне на сумите за различни социални помощи и целева финансова подкрепа от страна на държавата за уязвими групи.
От 2021 г. линията на бедност се определя изцяло на база данните от изследването на Евростат “Статистика на доходите и условията на живот”, чиято методология е определена с регламент на ЕС от 2003 г. - от голямата потребителска кошница, в която се включват над 500 стоки и услуги, и тя е 60% от средния разполагаем доход на изследваната съвкупност.
Целта е да се използва единен показател за България и целия ЕС, за да се постигне сравняемост на данните. И беше прието, че обхватът на малката потребителска кошница не е достатъчен, за да се използва като макроикономически показател.
Тук възникна един въпрос, свързан с повишената инфлация през последните 2 г. и факта, че това засяга в най-висока степен цените в малката потребителска кошница. Синдикатите предлагат да се направят корекции в методиката, като се разработи целево за България потребителска кошница. Но ще е много трудно да се връщаме назад и да се отдалечаваме от европейската методика, а да се опитаме да повлияем за промени в регламента, би било сложен и дълъг процес.
Държавата може да постига по-висока ефективност на социалната подкрепа не само с увеличаване на линията на бедност, но и като покрива по-висока степен от нея.
- Ако 1,5 млн. българи живеят с доходи под линията на бедност, как може да се излезе от този омагьосан кръг, въпреки че от тази година социалните помощи вече са обвързани с нея?
- Обвързването на социалните помощи с линията на бедност е прогрес в социалните политики. Досега те бяха обвързани с гарантиран минимален доход, който в последните 15 г. беше 75 лв. Промяната важи и за целевите помощи за отопление. Тук броят на подпомаганите при новия начин на изчисление ще нарасне с около 25 хил. души. Друг е въпросът, че държавата покрива малка част от линията на бедност със своята подкрепа, основно около 30%. Така обаче е по-честно към хората, като се заявява какви са възможностите.
Огромен е проблемът с равнището на доходите в България. НСИ обяви, че делът на бедните е 22,9%. Особено тревожено е наличието на 10% работещи бедни. Държавата влияе пряко върху доходите на работещите в администрацията ѝ, върху доходите от социално подпомагане, пенсии и обезщетения, финансовата подкрепа на хората с увреждания.
- Правителството предлага увеличение на минималната работна заплата на 933 лв. от догодина. Такъв рекорден скок не е имало от години. Това е добре за работниците, но как ще се отрази на бизнеса, който ще трябва да направи рекордни разходи за заплати догодина?
- В мотивите си да увеличи минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв. правителството посочва засилване на мотивацията за работа, задържане на кадрите на пазара на труда, повишаване на покупателната способност. Но истината е, че просто е изпълнено изискването на новия текст на чл. 244 от Кодекса на труда, който беше приет в последния ден на предишното НС, с аргумент за прилагане на директивата за минималните работни заплати.
Според този текст минималната работна заплата трябва да е равна на 50% от брутната средна заплата.
За съжаление, тук не са следвани духът и философията на директивата. Тя насочва към определяне на МРЗ чрез колективно трудово договаряне и само една от референтните стойности е 50% от средната заплата. Да не говорим за абсурда, че се сравнява основна заплата, какъвто е базовият размер на МРЗ, и брутна заплата. Искрено вярвам, че депутатите ще се спрат отново на този въпрос.
Автоматичното увеличение на минималната работна заплата може да доведе до дисбаланси между заплатите в едно предприятие, до съкращения на най-нискоквалифицираните работници, до загуба на мотивация за повишаване на качеството на младите. Една от реакциите за спестяване на разходи от увеличението е даването на пари в плик и неплащане на данъци и осигуровки.
- Трябва ли да се въведе формула за максималния осигурителен доход, за да може държавата да диктува размера?
- Една от критичните точки в пенсионното осигуряване е максималният осигурителен доход, който е свързан и с тавана на пенсиите. Съществуването му е свързано и с ограничаване на ефектите от злоупотребите с показване на огромни осигурителни доходи, които не са отразени в електронния регистър. Чуват се много гласове за премахване на максималния осигурителен доход, но проблемът не е едностранен. Неограниченият доход за осигуряване ще доведе и до много високи пенсии и разликата между тях и минималната ще бъде огромна. А хората с много високи доходи едва ли биха искали такава висока пенсионна осигуреност.
- Години наред всеки министър прави реформа на парче в пенсионната система, а това доведе и до изкривяването ѝ. Кои грешки според вас трябва да се поправят?
- Много управленски грешки се допуснаха при правенето на промени в пенсионната система. Най-големият дефект на почти всички управленски решения е несъобразяването с основния принцип на пенсионно-осигурителната система - правото пенсията на човека да е в съответствие с неговия осигурителен принос. Неоснователно беше увеличавана неколкократно минималната пенсия, което дебалансира системата и несъмнено повлия и влияе върху осигурителната активност на по-младите на пазара на труда. Пенсионната система не е изчистена от социални плащания, които нямат осигурителен характер. Прекалено високи са очакванията с пенсионната система да се решават много социални проблеми.
Един от големите проблеми си остава проблемът за финансовата устойчивост на пенсионната система, който, от една страна, има обективно основание в демографската криза у нас. От друга страна, принос имат и многобройните политически намеси на основата на популизма.
- Финансовият министър Асен Василев отново заговори за доплащане на пенсиите, които са под линията на бедност, но с условия това да са единствените им доходи. Това правилно решение ли е според вас?
- Това, за което говори финансовият министър Асен Василев за доплащане на хората с пенсии под линията на бедност по линията на социалното подпомагане, е част от решението на проблемите, които изброихме. Разбира се, че финансови средства като помощ извън осигурителната система трябва да се дават на основата на стриктни критерии.
- Като бивш социален министър какви промени са нужни в пенсионната система сега?
- Вече се очертават промените, които трябва да се направят, и на първо място е изчистването на системата от социални плащания - дали държавата да гарантира минимална пенсия, дали формулата за актуализация не трябва да се усъвършенства, дали да функционират по досегашния начин универсалните пенсионни фондове със значителни административни разходи и не много резултатни инвестиции. Разбира се, голямата грижа си остава нивото на доходите.
- Прогнозирахте, че натискът върху бюджета за 2024-а ще бъде много голям. Защо?
- От една страна, трябва да се поддържа макрорамката. От друга страна, имаме повишени социални плащания, в това число МРЗ и пенсиите. Напрегнато ще е осигуряването на приходната част, защото някои сектори на икономиката бяха засегнати от пандемията.
- Вие сте били част от голямо коалиционно управление, тъй като НДСВ бе част от тройната коалиция. Как ви изглежда сега отстрани сглобката ПП-ДБ и ГЕРБ, колко е стабилна?
- Учудващо е, че нито хората, нито политиците са осъзнали в достатъчна степен, че в съвременния свят европейските държави са обречени да имат коалиционни управления. Развитието на демокрацията и плурализма на виждания и идеологии доведе до фрагментиране на политическото пространство и все повече политически субекти ще се появяват. Коалиционната политическа култура все повече ще се налага. Ще трябва да се решават много проблеми, свързани с коалирането.
Преговорите за правителството на БСП, НДСВ, ДПС продължиха повече от месец, и то пред погледа на обществото и медиите. Коалиционното споразумение беше десетки страници. Формулата 3:5:8, която предизвика много коментари, беше математически израз на степента на полученото доверие на изборите на всяка от политическите сили.
Едно е важно, прилагането на партийно-политическите технологии и процедури да бъде с една цел - да се създадат условия управлението на страната да бъде за доброто на хората.
Визитка
- Родена на 21 януари 1954 г. в Попица, община Бяла Слатина
- Завършила философия в СУ “Св. Кл. Охридски”, и доктор по социология
- Министър на труда и социалната политика в кабинета “Сакскобургготски” от 2003 до 2005 г.
- Депутат в 40-ото НС от НДСВ
- Наблюдател на България в Европейския парламент, а след 1 януари 2007 г. е временен евродепутат до провеждането на изборите
- Председател на партия НДСВ от 2009 до 2013 г.
- От 20 г. е преподавател по социална политика и социална работа в СУ
