На този ден през 681 г. България за първи път е упомената в официален документ
Възникналият спор коя трябва да е датата на националния ни празник - 3 март или 24 май, за пореден път поляризира мненията в българското общество. Аргументите и от двете страни, повече политически и по-малко исторически, дали случайно, или умишлено, изключиха от полето на обсъжданията други дати, свързани със събития, не по-малко важни за България.
Такава ключова и основополагаща дата е 9 август. На този ден през 681 г. България за първи път се появява на политическата сцена и
получава международно признание
Международният форум (ако използваме съвременното политическо клише), на който това това се случва, е Шестият вселенски събор, провел се в столицата на Източната Римска империя Константинопол. Съборът е открит на 6 ноември 680 г. и официално е закрит на 16 септември 681 г. Той обединява духовните водачи на християнската църква от целия тогавашен цивилизован свят, пристигащи от три континента – Европа, Азия и Африка. Над 240 души, а по други данни 300 духовници, присъстват на общо 18-те заседания.
Съборът е свикан и се провежда под егидата на императора на Източната Римска империя Константин IV Погонат (Брадати), който и лично присъства на 11 от заседанията и подписва протоколите с крайните решения с формулировката “Прочетох и одобрих”.
На 16-ото заседание на 9 август 681 г., която
трябва да бъде свещена за всеки българин,
за първи път в официален документ се упоменава България.
Това е протоколирано в изказването на Презвитер Константин от Апамея, от провинция Сирия Секунда (Втора), който дословно казва: “Дойдох при вашия Свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България...”.
Този паметен протокол от 16-ото заседания на VI вселенски събор има ключово историческо значение за България. В документа не се говори за войска на българите, българска конница или племе като за поредния народ, навлязъл в границите на империята и сблъскал се с нейната армия, а ясно се посочва България като държава, която е победила в официална война империята.
Характерът на официалното признание е още по-значим, тъй като това става на най-висшия световен форум по това време, какъвто е Вселенският събор, на който участват императорът, Константинополският патриарх и Римският папа. Тогава християнската църква е обединена и 36-ото правило на събора потвърждава равенството между римския папа и патриарха на Константинопол.
По аналогия с нашето съвремие това е
равносилно на резолюция, приета от Общото събрание на ООН,
и има същата правна и политическа тежест за средновековния свят.
А историческото значение за България, не защото тогава е възникнала, а защото тогава официално е регистрирано нейното признание, е фундаментално и неизмеримо. Правният факт, че България съществува като държава, участвала е като равнопоставена страна в официална война срещу Римската империя (Източната) и е победила, е легитимното кръщелно свидетелство на България, за да я има и до днес като единствената държава в Европа, запазила името си от своето създаване досега.
Така че да помним 9 август, неговото историческо, политическо и емоционално значение за нас, българите. Добре е да отчетем 9 август и като фундаментален исторически и политически акт на международно признание на България, който се дължи само и единствено на българите, защото без 9 август нямаше да има нито 24 май, нито 3 март. Девети август трябва да се разглежда като официалния рожден ден не само на Първото българско царство, но и на България, призната като държава в лоното на Европа. И така 1342 години от тогава.
*Авторът е президент на Европейската лига за икономическо сътрудничество за България и Балканите
