Промените би трябвало да започнат с обръщане към професионалисти
По принцип така е в развитите правови държави. България, за съжаление, още е далеч от тези държави и засега декларира, че желае да стане наистина правова и да се измъкне от последното място в ЕС.
В цивилизованите държави съществена част от ръководната администрация не се сменя след всеки избори. Може да има някакви корекции в приоритетите на целите. Може да се смени някой от администрацията, който не си изпълнява задълженията. Може главните секретари или техните аналози да имат даже мандатност.
Но никъде я няма тази масова подмяна на голяма част от ръководната администрация на всяко министерство при смяна на министрите. Въобще не става въпрос за конкретно правителство – става въпрос за всички български правителства, стига да се знае, че не са със съвсем кратък мандат.
Като дойде нов министър, в големия брой случаи главните секретари, а и много от директорите на дирекции биват сменяни. А по закон те са държавни служители и следва да бъдат несменяеми. Смяната им е възможна при стриктно определени законови условия. Ако един държавен служител си изпълнява добре задълженията, възможностите за смяна са при закриване на администрацията, в която е назначен, при съкращаване на длъжността, а също и когато е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Поради тази причина, за да се сменят директори и шефове на отдели, се съединяват и разделят администрации или се правят комисии, които дават ниска оценка на съответния държавен служител.
Съдът често отменя заповедите за освобождаване в тези случаи. Но това става след немалко време. А и след възстановяването често пак следва освобождаване. Повечето от държавните служители се съгласяват да напуснат или да заемат по-ниска длъжност, за да си спестят главоболията.
Не е толкова лесно бъде сменен главен секретар на министерство. Там номерът със събиране и разделяне няма как да мине. Затова, ако един главен секретар се заинати, смяната му е трудна. Но българските закони са такива, че всички основни правомощия са в ръцете на министъра. Даже в Закона за администрацията думата “министърът” е употребена 9 пъти, а “главният секретар” – само 2 пъти. Поради това министърът винаги е в състояние да изолира главния секретар и да сведе работата му до получаване на заплата.
Иначе в Закона за администрацията се дават едни общи пожелания за широки правомощия като например, че главният секретар ръководи съответната администрация, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на органа и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията. Общите правила за организацията на административното обслужване в администрацията се определят с наредба, приета от Министерския съвет, а неуредените въпроси - с вътрешни правила, утвърдени от главния секретар.
Но в крайна сметка в общия случай главният секретар се назначава от съответния орган на държавна власт, т.е. министърът, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
Покрай скандала със смяната на главния секретар на МВР се видя, че той също е в слаба позиция и сам подаде оставка, независимо че в момента законът предвижда главният секретар на МВР да се назначава с указ на президента по предложение на МС. Законът за МВР на пръв поглед му дава широки правомощия: организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им, организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР, издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.
Но в същия закон на министъра са дадени много повече и решаващи правомощия. Напр. думата “министърът” е употребена 35 пъти, а “главният секретар” – 9 пъти.
Напр. едно от тези решаващи правомощия е, че министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице назначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности.
Основната причина за смените в администрацията е, че всяка политическа сила иска да контролира изцяло държавата или определени министерства. Нека не подценяваме и обстоятелството, че спечелването на конкурсите за държавни служители и тяхното повишаване до най-високи длъжности много често става с връзки и по политически пристрастия. А става така, защото и нормативните актове не дават достатъчно гаранции, а и администрацията често си прилага закона, както си иска. Административните съдилища в България са замислени да действат по същество – т.е. да издават административните актове вместо администрацията, когато актовете са незаконни. Но съдиите игнорират това свое основно задължение вече повече от четвърт век и с това правят административното правораздаване много по-малко ефективно. В цял свят административното правораздаване се ориентира да е по същество.
Не се спазва едно основно правило, важащо за напредналите държави – главен секретар да се става след като си минал по цялата административна йерархия, вкл. да си бил достатъчно време директор на дирекция или ръководител на голяма местна структура. Законът не отделя необходимото внимание на заемането на предходна ръководна длъжност. Напр. една от критиките към досегашния главен секретар на МВР беше, че независимо че 16 г. е ръководил Първо РПУ в Пловдив, той е бил ръководител на областна дирекция само за 2 месеца.
В интерес на истината вече има няколко главни секретари на министерства, които са наистина добри професионалисти и немалко министри успешно работят с тях.
Промените би трябвало да започнат с обръщане към професионалисти, които на база на най-доброто чуждо законодателство да променят нормативната уредба за подбора и работата на държавните служители и в частност за главните секретари и стриктно на разделят правомощията им от тези на министрите. След това да се направи обучение, прилагане и контрол. А не да се правят необмислени законодателни промени, които например наблюдавахме за дни посред лято.
