Излиза, че нямало значение в кой клас се учи Хаджи Димитър и Рада и Шибил- в шести или в осми, нито колко е косинус на остър ъгъл и каква е валентността на хлора.
Защото накрая, след като минеш с цялото си семейство през всички системи за кандидатстване в ясла, детска градина, училище и занималня, като му обясняваш 10 години как и откъде да пресича, за да му гласуваш доверие и да го пуснеш да ходи самичко до училище, после като инвестираш време, пари и нерви да го пратиш на най-обещаващите курсове и частни уроци, за да бъде прието в Първа английска гимназия, като вземе да влезе, защото две години е учило прилежно, като знаеш, че вече е голямо, самостоятелно, умно и интелигентно дете с потенциал, и ти си позволиш малко да си отдъхнеш след целия този спринт 15 години, и накрая като се качи една пияна свиня в колата си и го убие на най-тясното централно кръстовище в тоя град, разбираш, че всичко това е било безмислено.
Трябва тези деца, вместо да решават задачи за влакове и портокали, да бъдат извеждани по българските пътища, кръстовища и пешеходни пътеки, и да им бъде обяснявано, че преди всичко навън няма място, на което да са в безопасност.
Да им говорим, както говоря на моето, че като чака да пресече, ще стои залепен за стената на сградата зад него, а не на края на тротоара пред улицата, защото там може да мине клонинг на Семерджиев и да го отнесе.
Да се научат да преценяват звукове от ускоряващи автомобили и да си ги превеждат в оставащи секунди живот, защото от две тръби в басейн досега никой не е умрял, а се утрепахме да ги смятаме години наред, но от непредвидени, неконтролирани и несанкционирани кретени на пътя загубихме хиляди живи хора, които тръгнаха от точка А и никога не стигнаха до следващата.
Не знам каква образователна реформа ни трябва, за да се научим, че като пием и се друсаме, не караме коли, защото двете са несъвместими, а и по тия улици пресичат нечии деца, близки, приятели. Не се и качваме при такива хора да ни возят насам-натам, а им казваме, че са неспособни да шофират и ако го правят в такова състояние, то това е престъпление.
И не, няма колчета, легнали полицаи и светлинни уредби, способни да възпрат от шофиране народ, за който употребата на алкохол е хоби, спорт и малко гордост. Такова колче не съществува.
Затова пак ще гледаме снимки на поредното семейство, направило всичко както трябва в обществения ред, в който живеем уж в някакво общо съглашение, което е с разбит завинаги живот, защото някой друг е обърнал пет водки, качил се е на колата си и си е създал собствена задача, в която никой никъде не пристига.
И това е нещо, с което не знам как ще се справим като народ, който има претенцията за световна древна уникалност, а не може да запомни, че като пие и взима наркотици, просто трябва да ходи пеша.
(От фейсбук)
