- Това е не просто технологичен, но и социален проект – талантливите деца в България да могат да се развиват тук, както в “Оксфорд” или MIT
- INSAIT е първият у нас институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии, създаден през април 2022 г.
- Правим изследвания в областта на компютърното зрение - сфера с пазарна оценка в глобален план 40 млрд. долара до 2030 г.
- Известни компании инвестираха 30 млн. лв. в института, сред тях са “Гугъл”, “Амазон”, DeepMind
- Проф. Вечев, 676 души от 47 държави се бориха за 8 места в първата лятна стажантска програма на INSAIT, като приетите участници идват от най-елитните университети в света - “Оксфорд”, “Бъркли”. Как успяхте да ги привлечете?
- INSAIT предлага това, което тези студенти търсят - изследвания в информатиката и изкуствения интелект на световно ниво. Малко са местата по света, където този изследователски опит може да се придобие. INSAIT в България е едно от тях. И затова има такъв интерес. Опит в изследванията на това ниво е основополагащ - за създаване на дълбокотехнологични стартъпи, за прием в програмите на топуниверситетите и т.н.
Всъщност курсовете, които се предлагат в силните университети по света, са само една част от образованието, другата, по-важната, върху която тези университети се фокусират, са именно изследванията. И добрите студенти искат да започнат с изследванията колкото е възможно по-рано. Освен това, INSAIT е структуриран и представен пред света по начин, по който тези топстуденти са свикнали там, откъдето идват. INSAIT е създаден в партньорство с политехниките в Цюрих и Лозана в Швейцария и следва този модел, който пък е същият като модела на университетите в САЩ, Израел и други държави. Това също помага. И разбира се, не на последно място са хората, които са в института: например тук е един от основоположниците на изкуствения интелект - световноизвестният професор Люк ван Гуул, легенда в компютърното зрение, който живее в София и работи в INSAIT. Официалната статистика показва, че той е цитиран около 200 000 пъти в различни статии и доклади по темата. Създал е 12 високотехнологични компании. Това показва авторитета и влиянието му на глобално ниво. Тези хора са единици в света и един от тях е тук, в INSAIT, в България. За да се опитам да го обясня по-ясно - това е нещо като Меси да избере да играе в “Левски” или в ЦСКА.
- Какво постигнахте за година от откриването на INSAIT?
- INSAIT доказа за първи път, че е възможно да създадеш организация на световно ниво в България и Източна Европа в може би най-конкурентната сфера в момента: изкуствения интелект. INSAIT привлече хора като проф. Ван Гуул и изключително силни млади учени от цял свят в България, привлече топдокторанти, както българи, така и чужденци, създаде високотехнологична компания за милиони, на път е да публикува в научни конференции за изкуствен интелект, където България досега не е присъствала в историята си, както и много други неща, които тепърва ще се обявяват идните седмици и месеци. Всяко едно от тези постижения са прецедент за България, да не говорим всичките заедно. INSAIT е нещо, в което малцина хора в България вярваха в началото, а и в което виждаме, че е трудно за някои да повярват и в момента.
С INSAIT обаче България става място, където не само се прилагат най-модерните технологии, но и се създават и измислят нови идеи и направления. Това е фундаментална промяна и оттук нататък на България започва да се гледа по различен начин, поне в тази сфера. Немалко хора смятат, че след влизането на България в ЕС и НАТО създаването на INSAIT е най-значимото събитие за последните 30 г. в историята ѝ.
- Това е първият институт за компютърни науки, технологии и изкуствен интелект от този вид не само у нас, но и в цяла Източна Европа. Разкажете по-подробно какво правите?
- INSAIT извършва изследвания в стратегически технологични сфери. Например в изкуствения интелект това е компютърното зрение или как да “научиш” машината или робота да вижда като човек. Това е сферата, която де факто стартира модерния изкуствен интелект преди около 12 г. Тогава за първи път се демонстрира върху практични данни, че невронните мрежи са по-ефективни от други методи. Пазарната оценка на компютърното зрение се очаква да достигне около 40 млрд. долара до 2030 г., а приложенията са безкрайни: в роботиката, автономното шофиране, обработката на сателитни данни, медицинската диагностика и много други. По всички тези теми се работи в INSAIT на най-високо ниво. Други теми, по които работим, включват създаването на етичен, сигурен и надежден изкуствен интелект, особено важна тема заради новите европейски регулации. Също работим в сферата на квантовите изчисления, тъй като в момента се правят милиардни инвестиции в създаването на самите компютри, но те са все още много трудни за програмиране. Новите разработки в INSAIT ще направят квантовото програмиране значително по-достъпно и по-лесно, и това може да има огромен индустриален ефект.
- Споменахте за проф. Люк ван Гуул, но като цяло колко изследователи сте успели да привлечете до момента?
- Когато говорим за този тип институти като INSAIT, трябва да се даде малко контекст. Ако например разгледаме топуниверситетите в Европа, Израел, САЩ, то техните факултети по информатика или подобни институи се състоят, грубо казано, от около 150-500 изследователи, но това включва към 20 различни сфери. Тук говорим за най-авторитетните подобни организации в света. INSAIT вече е привлякъл общо към 25 изследователи на световно ниво и това е само за една година, като тези хора са фокусирани върху малък брой сфери. Тоест, ако говорим как се сравнявам в дадена сфера, то вече не сме толкова малки като съотношение. Концепцията на INSAIT е да започне с малък брой стратегически сфери, но във всяка от тях да е на световно ниво и това се случва. Иначе целта на INSAIT е в средносрочен и дългосрочен план да достигне до около 300 изследователи. Подобно на САЩ, Израел и Швейцария тази бройка е достатъчна, за да промени изцяло облика и икономиката на една държава в дадената сфера, тъй като тогава мястото става изключително привлекателно за всякакъв вид инвестиции. Искам обаче още веднъж да подчертая - ключово е не количеството, а качеството.
- Как успявате да ги мотивирате да дойдат в България?
- Те идват в INSAIT поради различни фактори: той е правилно структуриран подобно на топ университетите на запад като Масачузетския технологичен институт (MIT), Швейцарският федерален технологичен институт (ETH Zurich), израелския “Технион”, т.н. Тоест тези изследователи разпознават в INSAIT модел с който са свикнали. Също имат и възможността да работят със силни студенти и докторанти, които са в INSAIT. За някои от тях е важно, че въздействието им в България може да е значително по-голямо, отколкото ако отидат някъде, където моделът вече работи. Разбира се, не на последно място са и хората. Когато учени като проф. Люк ван Гуул идват в България, то това променя всичко, що се отнася до имидж, качество и легитимност. Например един от студентите в INSAIT идва в България от “Карнеги Мелън”, САЩ, университет от топ 3 за информатика в света. Той идва да живее в България, за да може да работи с проф. Ван Гуул.
Затова винаги казваме, че инвестициите трябва да се насочват към привличането на топизследователи и учени. Тези инвестиции винаги се връщат много пъти, тъй като тези хора привличат себеподобни, а също и външни инвестиции както в организацията, така и в самата държава, където се намира тази институция. Като цяло това е и моделът на САЩ, Израел и Швейцария. Стратегията на INSAIT е насочена изцяло към привличането на възможно най-силните учени и студенти в света.
Всичко следва оттам, включително и създаването на мощни дълбокотехнологични стартъпи.
- При откриването на института казахте, че целта ви е да задържате българските таланти тук. Успявате ли?
- Мисля, че да. Например в момента имаме случай с топстудент, който завърши бакалавър в “Оксфорд” и се отказа от магистър там и идва да учи в Софийския университет, за да работи в INSAIT. Разбирате, че преди няколко години това по-скоро беше немислимо.
Ефектът на INSAIT е драстичен. Затова обичам да казвам, че INSAIT е социален проект, който по стечение на обстоятелствата работи в технологичната сфера. Той има за цел да промени мисленето на хората и вече го прави - да повярват, че в България може да се развиват технологии на световно ниво, да се измислят, а не просто да се прилагат или да се говори за тях. И най-вече да покаже на българските деца таланти, че това е възможно и че те могат да се върнат в България и да работят и да се развиват, както биха го правили в MIT, ETH, “Оксфорд”, “Станфорд” или други места. Пример за това е Христо Венев - най-успешният олимпиец в историята на България по информатика, на второ място във вечната ранглиста, който също е в INSAIT. Заедно с това обаче виждаме и друг процес - реализирани учени от чужбина искат и кандидатстват да работят тук. Преди само няколко дни обявихме резултатите от първия конкурс за работа в INSAIT - в него над 100 учени от 22 държави кандидатстваха, за да бъдат част от нашия институт.
- Работите ли и с ученици и какви програми предлагате за тях?
- Да. Учениците и студентите трябва да започнат да се занимават с изследвания колкото може по-рано, защото това е най-важната съставка за развитието на самите таланти и на цялата технологична екосистема. MIT е MIT заради изследванията, а не заради образователните курсове в бакалавърските им програми. Цялата система в силните университети по света е насочена към изследванията.
Тази година за първи път пуснахме пилотна програма с ученици от СМГ, ПМГ-Бургас, и ПЧМГ. Това са ученици от 10-и и 11-и клас, които работят по изследователски проекти в INSAIT по доста интересни и важни теми. Някои от тях даже ще имат шанс да публикуват резултатите си в конференции на световно ниво. По този начин те придобиват реална представа за това какво ги чака като възможност след бакалавър и магистър. Такъв стаж може изцяло да промени мисленето на един ученик, както и кривата му на развитие. Добре е да се каже, че в България има и други научни програми за ученици, например ИМИ-БАН имат ученическа програма и конференция, която също е на високо ниво. Програмите са различни, но колкото повече възможности има за нашите ученици, толкова по-добре за България.
- При обявяването на института миналата година стана ясно, че гиганти като “Гугъл” и “Амазон” също са инвестирали милиони във вашата идея. Как стана това?
- Всъщност това са “Гугъл”, “Амазон”, VMware, Siteground - българска компания, и DeepMind. Общо те са дарили на INSAIT близо 30 млн. лв. Този тип дарения са нестандартни за региона, но се случват често в топуниверситетите по света. Причината е, че силните компании виждат потенциала в INSAIT,и за тях е стратегически важно да могат да наемат хора, които умеят да измислят бъдещите технологии, не само да ги прилагат.
- Разкажете за основаването на института - как може да се случи такова нещо в България?
- Всичко зависи от наличието на правилните хора, хора, които знаят какво правят, готови са да работят сериозно с години, имат нужния опит, имат експертизата на най-високо ниво и могат да го докажат с резултатите си, и всичко това - преди да започнат проекти в България. Страната ни има нужда от хора, които не си правят експерименти, както много често се случва. А такива, които могат, знаят и наистина са готови да работят тук.
Специално за INSAIT, аз лично работя по този проект от април 2019 г. Тогава предложих идеята за института на конференция, организирана от МОН. После имаше 3 г. доста активна работа от всички участници - българското правителство тогава, швейцарската администрация, швейцарските университети и Софийския университет, и много други. През 2019г, тогавашното правителство разпозна потенциала на този проект и че това е нещо много сериозно, а не мимолетна идея. Същото може да се каже и за ръководството на Софийския университет, то също разпозна идеята. Истината е, че от 2019 г. натам стотици хора са участвали в изграждането на този проект по някакъв начин. INSAIT е доста комплексна структура, която не е никак лесно да се изгради в България по ред причини и е пример за това колко здраво трябва да се работи с години, ако ще се прави нещо сериозно в страната ни, а не просто маркетинг и захаросани обещания.
- Разкажете малко за себе си - какъв път извървяхте, за да стигнете дотук?
- Съвсем накратко, учих в СМГ, после бакалавър в Канада и после се върнах в България и работих 2 г. като инженер. После правих докторантура в “Кеймбридж”. Никога не съм губил връзката с България. 4 г. работих в най-големия изследователски индустриален център в света - IBM Research в Ню Йорк, където и създадох първата стажантска програма за български студенти. Там се занимавах с изследвания в сферата на формалните методи, например изграждането на компютърни системи, които са доказуемо сигурни. През 2009 г, когато спечелих наградата “Джон Атанасов”, даже имаше статия в “24 часа”, че американските военни кораби са с българска защита, тъй като работихме и по такъв проект. След това започнах като професор в ETH Zurich - един от най-силните университети в света, този на Айнщайн. Тогава казаха, че никога досега не е имало български професор в този университет. Имах предложения в САЩ от топуниверситети, но реших да се върна в Европа. Последните 12 г. работя там, където и създадохме три успешни дълбокотехнологични компании. От 2019 г. се занимавам сериозно и с изграждането на INSAIT, от идеята в самото начало до всички стъпки досега. Смятам, че този над 20-годишен опит на най-високо световно ниво както в университетите, така и в индустриалните изследователски центрове, и в предприемачеството, и то в различни държави като САЩ, Англия и Швейцария, е изключително полезен при работата по INSAIT, тъй като това е един изключително сложен и трудоемък проект, особено когато се прави в България.
- Какво ви е карало винаги да се връщате в България?
- Аз обичам България и ясно виждам огромната пропаст между това, което се случва на Запад по тези места, за които говорим, и тук. Същевременно България има огромен потенциал. Идеята на INSAIT е да скъси тази пропаст и даже да я премахне, поне в сферата, в която работи. Тоест талантливите български деца да имат място в България, където могат да правят същите неща, които техните връстници правят в най-силните университети по света. Без INSAIT това няма как да стане. И колкото и да звучи невероятно, днес за страната ни се говори като фактор в някои от най-конкурентните сфери на бъдещето. А всъщност ние едва сега започваме.
- Какво още трябва да се подобри в българското образование и наука?
- Като цяло в сферата на висшето образование трябват много сериозни промени. Например образованието и изследванията да са на едно място, а не разделени, както е сега, да се въведе tenure-track системата, която се използва в цял свят, приоритетът на държавата да се насочи сериозно към научните изследвания, да се заложат стратегически сфери на развитие и много други. Без тези промени на България ще ѝ е невъзможно да се конкурира икономически с държави, подобни на размер, като Швейцария, Израел, Сингапур и т.н. Тоест България едновременно ще инвестира пари, но няма да има нужните резултати и така ще се върти в кръг.
В този смисъл INSAIT е фундаментален за България, тъй като посочва начина, по който тези сложни промени могат да се случат на практика, и показва, че те работят. Голямото предизвикателство и нещо, което си пожелавам, е нашият опит да се мултиплицира в много други сфери.
