Въпреки страховете от раздяла след местните избори ПП и ГЕРБ ще се търпят, докато ги е страх от ново управление на президента
Игра на метър кожа и литър кръв. Така с футболен жаргон може да се опише началото на есенния политически сезон. А на финала ще си проличи колко силен е президентът Румен Радев, но не като държавен глава и лидер, а като лепило на “сглобката” между “Продължаваме промяната” и ГЕРБ, за да има правителство.
И Радев няма на кого да се сърди освен на себе си, че се постави в ролята на крепител на “сглобката”. Още преди реално да бъдат обявени имената на министрите от ротационното правителство на Николай Денков и Мария Габриел в началото на лятото, президентът поведе война с него.
А дори уж ленивият август не укроти положението, напротив - Радев го започна с битка кои да са новите посланици и вето върху промените в Закона за съдебната власт и продължи през обвиненията към кабинета за “властова булимия”, за да стигне до откровената война за главата на назначения от неговите служебни кабинети главен секретар на МВР Петър Тодоров. Въобще Радев направи всичко по силите си да плаши (не)коалицията и така да служи като
мехлем за раните, нанесени от всичките търкания
и неосъществената телефонна любов на Кирил Петков и Бойко Борисов.
Отношенията между ПП-ДБ и ГЕРБ очевидно ще продължат да се изострят. Както заради амбицията на Петков и Христо Иванов най-сетне да получат присъствие в местната власт, така и заради желанието на ГЕРБ да запази доминацията си в общините.
Проблем и на двете формации е очевидната липса на кой знае колко стойностни кандидати, което очевидно ще включи в кампанията партийните лидери. И нищо чудно да видим
повторение на “битката за Плевен”
между ГЕРБ и Реформаторския блок от 2015 г., която доста поизпъна отношенията в тогавашната управляваща коалиция и допринесе за разпада ѝ.
Борисов вече даде знак, че отново ще участва в кампанията за местните избори и ще опита
да играе лек опозиционер на правителството
Като се оплака, че “Промяната” назначават хора, без да го питат. И от гледна точка на Борисов такова поведение е оправдано - в ГЕРБ все още има доста разочаровани, че отстъпи на ПП-ДБ цялото правителство въпреки победата на 2 април. А тези хора са нужни на ГЕРБ, за да може отново партията да разчита на победа.
И за да е още по-интересно, Кирил Петков, който също не страда от излишно замисляне, преди да изпляска нещо във фейсбук или директно в ефира, реши да помоли Борисов да му звънне, за да си признае дали обича Радев повече от него.
До 29 октомври тези сценки на взаимна ревност и съмнения ще се множат, въпреки опитите на Денков и Мария Габриел да успокояват положението.
В този период обаче и Радев ще продължи да дава всичко от себе си, за да крепи тази странна телефонна любов, в която прераства сглобката.
Първо, президентът няма как да си мълчи, след като очевидно парламентарният сезон ще започне със закони анти-Радев. За които не е като да не даде основание, след като в продължение на година командва държавата като казарма.
А включването на хора на Радев в предизборната кампания, със или без неговото знание и благословия, само допълнително ще засили привличането в (не)коалицията.
След датата на изборите обаче ще е истинското изпитание. Тогава Борисов ще трябва да се хвали, че отново е победил всички и ръководи най-голямата партия. А
Кирил Петков ще се тупа в гърдите,
че промяната е настъпила в Н-ската крепост на ГЕРБ и сега ще настане благоденствие. Като в същото време и двамата ще трябва да са изключително внимателни в подборката на думите, за да не обидят прекалено много и така да направят продължаването на сглобката невъзможно.
И в този момент реално поведението на Румен Радев ще реши бъдещето на управлението. Ако изведнъж, колкото и да е нетипично за него, президентът реши да съблече генералската униформа и да си президентства кротко, телефонната любов на Борисов и Кирил Петков може да се разпадне много бързо. Както вече се опасяват в “Промяната”, че ще се случи след местните избори.
Ако обаче Радев продължи да го играе основна опозиция (то не че има кой друг), и в ПП, и в ГЕРБ трудно ще превъзмогнат страха си от него, за да му позволят ново служебно правителство. Все пак и Борисов, и Петков вече изпитаха на гърба си, че не е много добре да го оставят да си вдига самолета на воля. И ще са склонни да се търпят поне до края на мандата му.
