- РСМ сега е като абсурден Джурасик парк на Титова Югославия
- Отхвърлят ли вписването на българите в конституцията, рискуват да бъдат изолирани от Албания
- Повсеместна мантра там е, че българин е човек второ качесство, тук страната ни трябва да бъде по-активна
- Знаете, че не съм за някакво снишаване, но умерен подход от наша страна е много по-добър, отколкото размахване на байраци и обиди
- Независимо от грозните обиди България е орисана да подкрепя Северна Македония
- От всички възможни народи да се отказва единствено на българите да присъстват в Конституцията на РСМ, е проява на ксенофобия
- Проф. Павлов, отложиха гласуването за включването на българите в Конституцията на Северна Македония, но може ли да се чете като положителен знак, че тези дебати все пак влязоха в парламента?
- Надяваме се да има такива дебати, тъй като само по себе си подобно поведение е, меко казано, самоубийство. Да не говорим, че е лишено от всякаква логика и здрав разум. Очевадно е, че Република Северна Македония трябва да признае наличие на българско население, даже не на малцинство, както го формулират те. Самото упорство, с което псевдо ВМРО-то на Християн Микцкоски настоява да няма такъв текст, е някакъв абсурд. При положение че те наистина признаха 3500 души, което е силно занижена численост и очевидно силно манипулирана. Но от всички възможни народи да се отказва единствено на българите да присъстват в Конституцията на РСМ, е проява на ксенофобия. Подобно поведение не се поддава на коментар!
- Ще рискува ли Северна Македония членството си в ЕС?
- Тя на практика го рискува и това, за съжаление, е едно последователно поведение, с което се показва, че Македония изчаква отнякъде да получи знаци дали трябва, или не трябва. Тези знаци са ясни - те са от Белград, от Москва, и това е позорно за партия, която носи в абревиатурата си “Вътрешна македонска революционна организация”. Партията на Тодор Александров, на Иван Михайлов, преди това на Гоце Делчев. Точно тази партия да има антибългарска линия, е историческо кощунство.
- Кой би надделял в този спор и ще оцелее ли правителството в Скопие според вас след подобно гласуване?
- Обстановката в Република Северна Македония е изключително неустойчива. Не мога да прогнозирам с точност какво би станало и вероятно малцина са хората, които могат да дадат някаква относително точна прогноза. Аз все пак храня някаква надежда, че това гласуване ще мине. И дано да се окажа прав. И друг път е имало случаи на такива зомбиращи думи.
Иначе рискуват нещата да станат още по-сложни и драматични, тъй като албанските партии в македонския парламент намекнаха под сурдинка, а в някои случаи и директно, че те искат особен статут на районите, в които албанците са мнозинство. Това означава вътрешно взривяване и разпадане на РСМ. На практика би означавало елиминиране на всички положителни резултати от Охридския договор от 2001 г. насам. Надявам се, че в Северна Македония никой - нито днешните управляващи, нито потенциалните бъдещи в лицето на ДПМНЕ, би рискувал да взриви държавата отвътре. Освен ако идеята не е действително едната част да отиде към Албания, другата - да стане придатък на Сърбия, което е също нелепо. Не знам дори дали самата Сърбия има интерес да го направи. Всичко това вреди преди всичко на интересите на хората в Македония. Независимо от едни или други грешки на България ние сме оказвали и, сигурен съм, ще оказваме последователна подкрепа и в бъдеще независимо от грозните обиди, от цялата тази отвратителна политика. Просто ние сме орисани да подкрепяме Република Северна Македония. Крайно време е те да разберат, че не могат без България. Това им беше подсказано в една или друга форма от най-различни места. Истината е, че обикновените хора в РСМ независимо от тази последователна обработка на обществено мнение, от цялата отрова, която се сипе от медиите, от образованието, продължават да да са добронамерени към България.
Ние все пак трябва ясно да разберем, че тази антибългарска линия, на моменти стигаща до смехотворни измерения, е дело на един относително тънък елит, останал от Титова Югославия или възпитан от нея. Република Северна Македония е нещо като резерват на Титовата Югославия. Това е някакъв абсурден “Джурасик парк”.
- Има ли основание все пак опозицията в РСМ да твърди, че тези промени са под диктата на България и адекватна ли е реакцията на нашето правителство в тази ситуация?
- Мисля, че това, което е казала г-жа Мария Габриел в разговор със специалния пратеник на САЩ за Западните Балкани Ескобар, че София няма да има повече искания към Скопие, е самата истина. Ние сме изложили тези искания и те са се подписали под тях още от Договора за двустранно сътрудничество и приятелство. Ние други искания нямаме. “Български диктат” на практика няма. Тези сили в България, кой знае защо, русофилски ориентирани, които размахват тази карта, също вършат един много голям грях към националното ни единство. Враждебният подход към РСМ там се представя от цялото общество, което не е така. България какви претенции да има? Всички наши условия, които са напълно нормални и съобразени с европейските, са изложени. Един умерен, балансиран подход от българска страна е много по-добър, отколкото размахване на байраци, заплахи и тям подобни, които имат точно обратния ефект. Знаете, че аз съм достатъчно радикален, за да съм привърженик на някакво снишаване. Въпросът обаче е да бъдем последователни, да не отстъпваме и пред европейските си партньори. В крайна сметка да хвърлим много повече усилия да покажем на света каква е същността на този т.нар. Македонски въпрос. Че това е един нерешен български въпрос, който в съвременния свят може да бъде формулиран по различен начин, но трябва да бъде решен в името на самите хора в Северна Македония и на цяла Европа.
- А какви биха били последиците за България при двата сценария - гласуват или отхвърлят вписването на българите в конституцията?
- Не са добри последиците за България, но най-тежките негативни последици са за хората в самата Македония. Би трябвало Християн Мицкоски, а и управляващите, независимо че те са в по-конструктивна позиция, да го разберат. В немалка степен и бившият премиер Зоран Заев, и сегашният Ковачевски, да не говорим за Стево Пендаровски, направиха немалко за отравяне на отношенията с България. Но вредата е и за цяла Европа. Изолирането на Република Северна Македония от Албания, което неминуемо ще стане, и опасността самите албански райони, където албанците са мнозинство, да поемат някакъв собствен курс е достатъчно драматична в цялата взривоопасна обстановка след руската агресия. Неслучайно позивните за тази нестабилност идват оттам.
Трябва да овладеем емоциите и да действаме здравомислещо и с твърда защита и на националните интереси, и на правата на хората. Това, с което ние намираме най-голяма чуваемост и в Европа, и по света, е нарушаването на човешките права на сериозни части от обществото в Македония, с отказа те да бъдат признати като такива. Все пак в Македония мнозинството от хората са с български корени и това го знаят абсолютно всички, включително и тези, които са на гребена на вълната на антибългарската истерия.
- Имаме ли нови примери за нарушаване на правата на българското население след затварянето на културни клубове и побоите?
- Тези примери да не са малко? То е просто едно тягостно чувство, че ако си българин, си някакъв социален аутсайдер. Това е една повсеместна мантра, че българин е човек второ качество. Това решително не може да бъде търпяно от македонските българи, дори и въпреки България. Тук вече страната ни трябва да бъде по-активна, включително и гражданското общество. Трябва да засилим диалога на всякакви равнища със Северна Македония - между общините, между дружества, отбори. Като погледнем цялата ни история, никой не прави разлика между Мизия, Тракия и Македония. Включително и в боевете за Шипченския проход, ами там в опълчението има близо 1000 души от Македония. Да не говорим, че за Ботев, за Левски, за нашите възрожденци няма разлика дали си българин от Мизия, Тракия, Македония, Бесарабия. В резултат на комунистическия режим, на неумелата ни политика и след 10 ноември този диалог бе разрушен. Той трябва да бъде сведен до човешки, хоризонтални контакти, до общуване. Тогава голяма част от тези бариери отпадат. Дори и това дали се чувстваш българин, или македонец, не е толкова важно на фона на чисто човешките отношения.
- Гласуването за промяна на конституцията може да бъде “когато има необходимите условия за това”, как го тълкувате?
- Това е много неясна формулировка. Какво значи “необходимите условия”? Мицкоски разчиташе, че ще ни извие ръцете. Добре, да речем, че няма да го гласуват. Какво печелят от това Македония и самият Мицкоски? Нищо! Това още веднъж показва, че техният елит е производен на българския, дори не на сръбския и югославския. Казвам го с горчива ирония. Това са краткосрочни и нереалистични цели. Това няма да отмени съществуването на стотици хиляди с българско съзнание в Македония. И би трябвало политиците да го съзнават. Тук вече стигаме отново до геостратегически интереси на външни сили, особено на Русия и на Сърбия, която в случая играе ролята на посредник. Така че на тези въпроси просто трябва да се дава категоричен отпор и същемвременно да не се стига до емоционални и враждебни на македонското общество реакции у нас.
Очевидно ЕС и САЩ, или “Колективния свят”, както казва гнусната пропаганда на Путин, имат нужда от някакво пресичане на това влияние, което е разрушително. Това е в подкрепа на нормалния ход на нещата в западния свят. Ние би следвало да го оценяваме и именно по тази линия да въздействаме за нормализация.
- Изкристализирала ли е някаква нова идея в тази посока във вашия кръг “За Македония”?
- Ние сме хора с неформална позиция и по-скоро изразяваме своите собствени виждания. В най-близко бъдеще с проф. Ана Кочева, с проф. Николай Овчаров и доц. Спас Ташев ще се опитаме да помогнем с нещо. Ние нямаме претенции да заемаме някакви постове, а просто на базата на собствения ни опит и на това, което ни учи историята и културните процеси, да помогнем. Видяхме, че с нашите акции не сме навредили с нищо на българската позиция, напротив. Трябва да подновим една активна културно-просветна дейност в европейските столици и дори в самото Скопие, с което да покажем общата ни история и корени. Така да даваме отпор на тази отвратителна антибългарска пропаганда.
CV
Проф. Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, област Русе, в семейство на учители
През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”
От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, професор, доктор по история
От 1998 до 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия
