Много лош сигнал е да се променят действащи регулации непрозрачно, казва председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия
Министерството на енергетиката се кани да намали тавана, над който производителите на енергия в България плащат отчисления към държавата (виж повече по темата тук). По този повод разговаряме с председателя на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов
- Г-н Газдов, обяснете ситуацията с таваните на приходите към момента?
- България, както и всички останали страни от ЕС, приложи Регламент 1854 от 2022 г., с който беше определен таван на приходите за производителите на електроенергия. В българския случай за производителите от ВЕИ - 350 лв. за мегаватчас. Това е максимална цена, над която средствата се връщат обратно в държавата и се използват за компенсации на бизнеса. Европейският регламент предвиждаше това като временна мярка, чието действие изтече в края на юни. Доколкото ми е известно,
ние сме единствената държава в ЕС,
в която тази мярка продължава до
края на 2023 г.
и това беше регламентирано със Закона за държавния бюджет. Целта беше при нужда да има средства за компенсиране на бизнес потребителите на ток, за които с решение на НС е предвидена компенсация за цени над 200 лв. на мегаватчас. Но никъде в решението на Народното събрание не е предвидено таваните на приходите да се променят.
- Вие сте чули, че се подготвя промяна ли?
- Чуваме много обезпокоителни новини, че без дискусия, без обсъждане със заинтересованите страни се разработва предложение за намаляване на тези тавани. Министерството на енергетиката подготвя и възнамерява да внесе в Министерския съвет още за предстоящото му заседание на 30 август проекторешение, с което да се намалят таваните на приходите, над които държавата събира отчисления от производителите на електроенергия.
- Какво ще е отражението върху бизнеса?
- Много лош сигнал към инвеститорите във ВЕИ е да се променят действащи регулации непрозрачно и без обществено обсъждане. Особено в момент, когато енергетиката среща сериозни затруднения, а частният сектор полага огромни усилия да привлече инвеститори в процеса по декарбонизация на икономиката и внедряването на екологични енергийни източници. Подобна мярка, приета непрозрачно и без обществено обсъждане, подкопава усилията на бизнеса и институциите да привличат инвестиции в този приоритетен сектор. А уж тепърва ще трябва да реализираме инвестиции за милиарди по линия на плана за възстановяване и устойчивост. Ние и без това се бавим с целите за декарбонизация. Изпитваме затруднения като държава вече втора година да направим законовите рамки за привличане на инвестиции. И сега, без да сме дефинирали дори как ще се използват средствата от плана за възстановяване и устойчивост, отказваме инвеститорите, като им казваме, че ще получават по-малко приходи, ако изобщо пазарът стигне такива нива. Един път държавата приканва инвеститорите да вложат парите си в България и едновременно ги прогонва, с приемането на непоследователни решения. Още повече, че през последните месеци цените за ВЕИ профилите на борсите за ток бяха далеч под заветните 200 лв./мвтч, а до края на годината не се и очаква сериозно увеличение. Тоест,
не може да се очаква положителен
финансов резултат за държавата,
но се предизвиква огромен негативен ефект за инвестиционната среда във възобновяемата енергетика.
България се връща към лоши практики да приема без дискусия промени, които влошават средата за голяма част от пазарните играчи. Надяваме се това да не се случи. Доколкото все пак бизнесът е наясно, че ще продължават до края на годината тези тавани, нека поне не се променя тяхното ниво.
- Колко ще бъде намален таванът за ВЕИ?
- Това, което чуваме, е, че ще бъде намален от 350 на 300 лв. за мегаватчас стойността на тавана на приходите. Това е обезпокоително не толкова заради числата, 300 лева не са достигани от месеци, с изключение на няколко часа през последните седмици. Сигналът е лош, защото показва, че държавата е склонна да прави без никакъв анализ на ползите и рисковете и без обсъждане със заинтересованите страни промени, които могат да отблъснат нови инвеститори и да влошат пазарната ситуация.
- Още при въвеждането на таваните Асоциацията на организациите на работодателите излезе с позиция, че таваните са много високи и енергийните дружества трупат свръхпечалби. Прави ли бяха?
- Не мисля, че бяха прави и ситуацията на пазара в последните месеци го показва. Ние виждаме много ниски цени на електроенергията, което е и благодарение на ВЕИ. Но в дългосрочен план, за да можем да привличаме нови инвестиции, трябва да предложим, особено в контекста на съревнованието със съседните държави, предвидима и привлекателна регулаторна среда. Индустрията няма какво да се притеснява, средните цени на пазара, що се отнася до ВЕИ профили, са далеч под 200 лв. за мегаватчас и такива са прогнозите до края на годината. Но тук проблемът е основно как да избягаме от тези постоянни промени в правилата на играта в движение.
България се конкурира със съседните страни за привличане на инвеститори във възобновяема енергия, включително местни, не само чуждестранни. Липсата на предвидимост наказва с допълнителна рискова премия всички инвестиции в българския ВЕИ сектор. Как ще се отрази например промяната на финансовите условия за производители, чиито проекти са в процес на планиране и изпълнение? Те са представили своите бизнес планове пред финансиращите ги банки и са внесли документи за лицензиране в КЕВР. Евентуалната промяна на тавана за приходи - неочаквано и без консултации - ще наложи процесът да бъде ревизиран и може да постави под риск реализацията на съответните проекти.
Как кореспондира това с публично
заявените усилия на кабинета да
привлича инвестиции
в нови възобновяеми мощности и в проекти за съхранение на енергия по Плана за възстановяване и устойчивост?
- Постоянно сравнявате със съседните държави. Сериозни конкуренти ли са?
- Без предвидима инвестиционна среда сме обречени да загубим регионалното съревнование за привличане на инвестиции в енергийния сектор. Съседни държави като Румъния и Гърция предлагат далеч по-привлекателна регулаторна рамка. За разлика от България, там вече се инвестират милиарди по линия на техните планове за възстановяване и устойчивост. В Гърция например вече има над 11 хил. мегавата възобновяеми мощности, а до края на тази година ще инсталират и десетки проекти за батерии, надхвърлящи 1 гигаватчас. На този фон България изостава драматично и за да наваксаме, инвестиционната среда трябва да става по-предвидима, а не по-рискова.
Очакваме правителството да прояви разум и да не променя условията за производителите на електроенергия от ВЕИ. България може много да спечели, ако промени образа си на непредвидима инвестиционна дестинация. Можем и много да загубим, ако институциите възродят практиката за промени на тъмно и без обсъждане със заинтересованите.
Призоваваме Министерството на енергетиката и Министерския съвет, ако искат да правят промени, те да бъдат прозрачни, да комуникират с бизнеса, да се въздържат от непазарни намеси, които излъчват негативни сигнали особено в такъв чувствителен момент и да помислят в какъв момент България да бъде конкурентна.
По плана за възстановяване и устойчивост също продължаваме да чакаме обществено обсъждане.
- На кои проекти?
- На критериите и условията за провеждане на тези дългоочаквани търгове за ВЕИ със системи за съхранение на електроенергия. Това е нещо, което всички държави в ЕС правят, България е единствената страна в региона, която не е започнала. Доколкото знаем, министерството разглежда предложения от консултантите от ЕБВР как да се проведат тези търгове. Надяваме се скоро да бъдат публикувани за обществено обсъждане условията и критериите и най-сетне и в България да започнем да реализираме значими проекти за съхранение на електроенергия.
