Няма “химическа” формула, събрала ПП и ГЕРБ, просто България бе загубила пътя си. Този съюз докара стомашни киселини на някои, но въпросът за преяждане с власт трябва да е в другата посока - хиляди са освободени по време на служебното управление само за 1 година
Още акценти от интервюто:
- Пред правителството има около 500 задачи. Хоризонтът ни не зависи от местните избори, не искам напрежение с президентството
- Когато Габриел стане премиер, вероятно ще се върна в МОН, защото има доста реформи, които трябва да се ускорят
- Трябва внимателно да направим прехода от руски към неруски петрол. “Лукойл” са длъжни да плащат 40% данък, който отива за заплати, пенсии и образование
- Може да загубим 1,6 млрд. лв. от ЕС, ако не се
разберем със синдикатите за затварянето на въглищните централи - Никой агресор няма да нападне държава - член на НАТО
- Всяка критика на Борисов към правителството е критика и към хората, номинирани и одобрени от ГЕРБ
- Акад. Денков, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново заплаши с разваляне на “сглобката” заради несъгласувани с него назначения. Защо не съобразявате кадровите промени с ГЕРБ, за да се избегнат подобни моменти на напрежение?
- Нека припомня, че съвместно с Мария Габриел и ръководството на ГЕРБ одобрихме всички министри. Даже сменихме някои с хора, предложени от ГЕРБ и одобрени от мен и от ръководството на ПП-ДБ. ГЕРБ имат в правителството предложени от тях заместник-министри, областни и заместник областни управители, заместник-председатели на ДАНС, ДАТО, служба “Военно разузнаване”, както и нови изпълнителни директори на АЕЦ, Български енергиен холдинг, “Напоителни системи”. Следователно всяка критика на г-н Борисов към правителството е критика и към хората, номинирани и одобрени и от ГЕРБ.
Да припомня още, че в края на юли т.г. ПП-ДБ представи на ГЕРБ механизъм за вземане на кадрови решения, за извършване на ротацията и за изпълнение на законодателната програма. До този момент не сме получили коментари по представеното писмено предложение.
- Алексей Петров беше убит, а Васил Божков се прибра в България. Има ли разместване на пластове, което може да засегне и политиката, г-н премиер?
- Очаквам прокуратурата и съдът да си свършат работата и по двата случая. Ние си вършим нашата работа.
- В четвъртък президентът Румен Радев отказа да освободи главния секретар на МВР Петър Тодоров, обяснявайки, че причините за махането му са политически. Страдате ли от “властова булимия”, каквато диагноза даде държавният глава?
- Разпоредих на министъра на вътрешните работи да извади доклада, с който е поискал от президента освобождаването на главния секретар на МВР, и да го публикува на сайта на МВР. Всеки може да види, че там няма нито един политически мотив, а много ясни професионални аргументи. Нека да дам пример - за по-малко от година има шестима загинали полицаи при изпълнение на техния служебен дълг. Не помня през последните 20 г. това да се е случвало. Има друг пример, в който майката на една последваща жертва многократно е подавала сигнали към МВР, а то не е реагирало и човекът след това е бил убит. Има трети случай - за Митко от Цалапица, в който се оказва, че отново МВР не е действало добре. Всичко това са отговорности на главния секретар.
В искането за оставката на главния секретар на МВР няма политика
Този случай се използва много често заедно с твърдението за “политическа чистка” в различните министерства, служби и т.н. Само за последната една година обаче служебните правителства са освободили около 2700 човека в Министерството на транспорта и съобщенията и неговите поделения, около 600 човека в Министерството на финансите, от които 400 са в НАП, около 1000 в Министерството на земеделието и храните. Това е станало само в последната година, когато е управлявал служебният кабинет. Така че е добре да се замислим кой всъщност е преял с власт, кой иска да държи контрола.
- Като химик можете ли да кажете какъв бе катализаторът, за да съберете две “нехаресващи” се вещества като ГЕРБ и ПП-ДБ?
- Ако трябва да търсим някаква химическа аналогия, тя не е катализатор. Всъщност доста неприятности предизвика това обединение и в двете формации, доста хора получиха стомашни киселини. Но този тип съставяне на правителство има много ясна цел и тя е България да стане нормална европейска държава. Други държави в Централна и Източна Европа извървяха своя път, достигат европейските стандарти, а ние все още не сме поели уверено по него. Какво означава това? Да имаме успешна, конкурентна икономика, да имаме високи доходи, добро образование и здравеопазване, ниско неравенство. С това Европа е толкова привлекателна за целия свят. Ние просто трябва да намерим пътя дотам. Това е причината да съставим това правителство.
- А имате ли формула, с която да туширате това напрежение между “Дондуков” 1 и 2?
- През целия период досега всъщност аз никога не съм предизвиквал напрежението по никакъв начин. Напротив - и аз, и правителството се опитваме да си свършим спокойно работата, докато напрежението, изкуствено, бих казал, се предизвиква от другата страна. Защо? Това е въпрос, който трябва да бъде отправен в другата посока. Това, което ние през цялото време правим, е да успокояваме обстановката, за да можем да си свършим по-добре работата.
- Как ще излезе (не)коалицията ви от местните избори - защото изходът от тях всъщност ще даде отговора на въпроса ще стигне ли кабинетът до планираната ротация и ще продължи ли напред?
- Не мисля, че има такава пряка връзка.
Фокусът в правителството е изцяло към изпълнение на управленската програма
Знаете, в нея има около 500 задачи за година и половина, много е напрегната. Нашето отношение към изборите е да ги организираме колкото може по-навреме.
- През февруари, когато Мария Габриел поеме премиерския пост, ще има ли право да смени министри? И каква ще е вашата роля в кабинета тогава?
- Това, което сме обсъждали и е взето като решение, макар и да не е подписано в някакъв документ, е, че при смяната на премиерите - така наречената ротация, членове на правителството ще бъдат сменяни само ако и двамата с Мария Габриел сме съгласни, че съответният министър не си е свършил работата достатъчно добре и ние можем да намерим по-добър кандидат. Това е подходът. Аз ще бъда вицепремиер, както вече е известно. Това, което вероятно ще стане, е, че ще се върна и в МОН, защото там има доста реформи, които се движат бавно и трябва да се ускорят.
- Това означава ли, че настоящият министър проф. Галин Цоков ще си отиде?
- Не сме обсъждали с министър Цоков, но аз се надявам да продължим да работим заедно. Той има допълваща на моята експертиза и ще обсъдим как да сформираме екип, който максимално бързо и ефективно да задвижи забавените реформи в образователната сфера.
- Разбрахте ли се вече с ГЕРБ как разпределяте креслата в регулаторите? Опишете ни как протича един разговор в (не)коалицията за тези толкова важни постове в държавата - като Комисията за финансов надзор, за защита на конкуренцията, тази за личните данни и пр.
- Тези промени са с решение на Народното събрание. От момента, в който влязохме в правителството, аз не участвам в тези разговори, така че не мога да ви кажа как се движат те.
- А защо все пак ви е важно да бъдат сменени шефовете на служби? Остават ли директорите на ДАНС и ДАР, те доколко ефективно работят за България?
- Няколко пъти вече ясно съм казвал, че службите показват слабост в две основни направления - борбата с корупцията и борбата с чуждите влияния в България. Затова и сменихме част от заместниците в тях през последните седмици. Дали това ще бъде достатъчно, за да се справят по-добре службите в тези направления, предстои да видим.
- Колко време ще им дадете?
- Новите заместници в момента поемат задълженията си,
трябва да минат поне няколко месеца, за да видим как ще се промени работата на службите
Но специално в тези две направления трябват много по-сериозни и системни усилия.
- Не като настоящ министър-председател, а като няколко пъти просветен министър и учен как изглежда българското образование във вашите очи на прага на новата учебна година? Ще сменяме ли учебниците, как ще бъдат насърчени учителите, талантливите деца, а и тези, които трябва да наваксват?
- По тази тема мога да говоря с часове. Но ако трябва да кажа каква е голямата картина - нашето образование е разделено. От едната страна са нашите отличници, гордостта на България, олимпийските шампиони по математика, информатика, природни науки. А от другата страна са децата, които с огромни усилия успяваме да върнем в училищната мрежа. Всеки министър, който и да е той, трябва да се пребори с това разделение. И това е може би най-трудната задача. Усилията трябва да продължат и за отличниците, и за отпадащите ученици.
По отношение на мотивирането на децата - ние съвсем скоро ще приемем олимпийските шампиони по природни науки в Министерския съвет, както направихме миналата година, за да отчетем отново една много успешна година. Трябва да усъвършенстваме учебниците, за да подпомогнем децата да разбират много по-добре написаното в тях. Ще трябва да работим още по механизма за обхват на децата. И трябва да мотивираме по-добре училищните ръководства с т.нар. система за оценка на добавената стойност. Това е нещо, което започнахме през миналата година, но не успях да довърша, а искам, така че то да стане реалност и да мотивира всяко училище да прави възможно най-доброто в средата, в която се намира.
- А ще се борите ли за идеята си за сливане на университети?
- Според мен тя отразява обективна необходимост - след няколко години броят на потенциалните студенти доста бързо ще започне да намалява. И преди съм казвал, че е по-добре университетите сега да се подготвят за този период, отколкото тогава да се реагира. Има една концепция, която беше представена. Просто трябва да продължи да се работи в тази посока. Разбира се, има и други възможности - например привличане на много чуждестранни студенти. Това са дейности, които трябва да се съчетаят, а не да се противопоставят една на друга.
- Как се променят проектите, по които очакваме закъснелите пари от кохезионните фондове и плана за възстановяване и развитие?
- По отношение на проектите, които са свързани с правосъдната система и образованието - единствената задача е да ги ускорим колкото може повече и да ги изпълним качествено, защото има забавяне. Единствените промени са свързани с енергетиката. Ясно е, че
най-сериозните трудности са свързани с въглищните централи,
с прехода към алтернативни мощности на ток и свързаните с тях териториални планове.
Искам ясно да кажа, че затрудненията пред въглищните централи не са административни. Те в момента произвеждат ток, който е сравнително скъп и постепенно ще започнат да губят своята роля именно заради икономически фактори - заради това, че ще бъдат натиснати на пазара от по-евтини източници на ток.
Затова трябва да използваме максимално възможностите, които имаме и от европейско, и от национално финансиране, за да подпомогнем прехода. Той е неизбежен. Въпросът е как ще го направим. В това отношение моят призив и към синдикатите, и към местните власти в трите региона - Стара Загора, Кюстендил и Перник, е заедно с министерствата на енергетиката, на труда и социалната политика, на околната среда и водите да седнат и да проведат истински разговор за това какво е реалистично и какво не в този процес. Опасявам се, че по отношение на териториалните планове, които в момента са в процес на обществено обсъждане, синдикатите влязоха в дискусията по не най-подходящия начин. Опитваме се да вдигнем този разговор на много по-конструктивно равнище, защото има риск, след като загубихме около 200 млн. лв. миналата година заради забавяне по време на служебното правителство, до края на тази година да загубим още 1,6 млрд. лв. за тези региони, ако не намерим правилния подход.
Така че опасността е преходът да стане, защото икономическите условия го изискват, без тези средства, които можем да използваме за развитие на регионите и в полза на хората - така че те да се чувстват много по-добре, да дадем подкрепа за привличане на инвеститори с инфраструктура, с подходяща среда, в която те да създадат нови, интересни, добре платени работни места, от които регионите имат нужда.
- Как ще убедите българите, че еврото ще ни помогне, а няма да ни направи по-бедни? Ще влезем ли в еврозоната от 1 януари 2025 г.?
- Всъщност еврото се свързва с богатството, а не с бедността. Когато купуваме жилища, търсим някаква стабилност, имаме притеснения за валутата и това, което се случва с нашите спестявания, естествената реакция е да мислим и говорим за евро. Защото всъщност еврото е тук, в България, още преди да бъде създадено. Левът беше свързан с германската марка, а след това тя беше свързана с еврото. Така че то е в България от доста години. Страховете, които в момента се разпалват, целят да игнорират една част от съзнанието на българина, която свързва еврото с просперитета.
Еврото ще ни помогне да станем по-богати,
ще изчезнат разходи, които в момента имаме - ако получаваме пратки от чужбина, имаме такси, ако трябва да прехвърляме от левове в евро, за да си купим нещо, плащаме такси. Лихвите, които имаме в момента, са по-високи именно защото не сме част от еврозоната. Отделно, когато приемем европейската валута, ще се освободи един резерв, който в момента е блокиран, и той ще позволи икономиката да се развие по-добре.
Не на последно място - държавите, които са с евро, много по-лесно привличат инвеститори, защото нямат усложнения, свързани с превалутиране, преизчисление, което създава проблеми за бизнеса. А инвеститорите са тези, които създават високоплатени работни места. Нека да обърна внимание, че Унгария, която беше горда с това, че не е част от еврозоната, е с най-високата инфлация, в пъти по-висока от тази в България, да не говорим за страните от еврозоната.
Така че всичко това, което се чува в медиите през последната една година, е въпрос на манипулация с цел търсене на някакви политически ефекти и няма нищо общо с икономическите аспекти на приемането на еврото. Това, което липсва до момента, е една хубава кампания, която предстои и ще обясни на хората за какво става дума.
- Но не изпуснахте ли момента за кампания? Сякаш гласовете “против” вече надвиха в публичното пространство или поне се чуват по-силно...
- Да, защото гласовете “против” използват лъжи и манипулации. Много лесно е да скалъпиш една или шест лъжи, да ги напечатиш на един плакат, да го сложиш и да кажеш: “Ето, това е ситуацията”. По-сложно е с истината. Изисква повече време и внимание да се подготвят съответните материали, те да бъдат подплатени с достоверни факти, да се спазят всички законови изисквания и тогава да започне кампания.
Ако има въпроси защо това не се е случило досега, трябва да се питат тези преди нас. Всъщност с няколко свои действия те поставиха под въпрос дали изобщо искат да вървим в тази посока. Нека припомня, че бюджетът, който внесе служебното правителство с дефицит от 6,4%, директно ни изпращаше извън еврозоната. Трябва да се постави и въпросът дали някой не е саботирал процеса досега.
- Едно от условията е именно да се задържи дефицит до 3%. Как ще успеете и ще влезем ли наистина в еврозоната от 1 януари 2025 г.?
- Ще изпълним всичко, което зависи от нас. Запазихме всички социални плащания. Дефицитът от 3% по никакъв начин не стана за сметка на това, което очакваха хората, то дори беше увеличено като средства. Бяха поставени изключително тежки задачи пред Министерството на финансите, НАП, “Митници” - да съберат милиарди повече средства, за да осигурят тези пари.
Убеден съм, че това, което зависи от нас, ще го направим. Оттам нататък вече има политически решения, които се вземат в други държави. Нямаме гаранция дали ще успеем да ги убедим, но има две неща, които са важни - ако ние не си свършим работата, гаранцията е, че няма да успеем, и второ - ако си я свършим по отношение на намаляване на неравенствата, оправяне на правосъдната система, разумен дефицит, така че да не влизаме в дългова спирала, ще е по-добре за хората.
Истинският смисъл на цялата тази дейност е, че
хората и бизнесът в България ще се чувстват по-добре
Имаме нужда да успокоим хората, че работим за тях. Те започват да го усещат и всъщност всеки, който предизвиква напрежение, пречи точно на тази дейност на правителството, която прави живота по-добър.
- А имате ли още надежди за Шенген до края на тази година, след като Австрия е твърдо против, а изборите в Нидерландия вероятно ще замразят позицията ѝ?
- Наближават избори и в двете държави, затова няма и гаранции. Но аз винаги съм бил умерен оптимист. Работата върви много интензивно по всички основни линии - едните са промените в законите и голяма част от тях бяха приети от това НС, за което трябва да го поздравим. Друга част са заложени да се приемат през септември, има много интензивен график. Отделно по отношение на борбата с миграцията има много сериозна работа. МВР докладва за спрени опити за преминаване през границата - всеки ден са около 1000 души най-малко, отделно има и хванати мигранти на наша територия. Всичко това се вижда и са усилия, от които печели България, но печели и Европейският съюз. Трябва да убедим Австрия и Нидерландия, че те също ще спечелят от влизането ни в Шенген. Това е разговор, който ще проведем, но знаете, когато има политически интереси, когато предстоят избори и в двете държави, няма 100% гаранция. Ние трябва да си свършим нашата работа.
- Държавата и “Лукойл” ще управляват съвместно “Росенец” засега, внесен е проектът на съуправляващите плюс ДПС за спиране на вноса на руски петрол (т.нар. дерогация). Успокойте българите - ще поскъпнат ли горивата?
- Много ясно трябва да се каже, че цените в България се определят от цените в региона. Гледах отново данните във връзка с разговорите с “Лукойл” - цените в България и Румъния са практически едни и същи. Когато едните се вдигат, и другите се вдигат, а после спадат заедно. Разликата е около 10 ст. по-евтини горива в България. Същото е и в Гърция, само че там бензинът е доста по-скъп, защото е по-висок акцизът, но измененията са подобни.
Ясно трябва да се каже, че цените на бензиностанциите зависят от международните пазари
Един политик упорито повтаря, че утре те могат да намалеят, но то просто не е вярно. Миналата година използвахме възможността да намалим цените по определен механизъм, но той беше забранен от Европейската комисия и този политик всъщност много добре знае, че няма как да стане по този начин. Вместо това “Лукойл” са длъжни да плащат около 40% данък върху печалбата, не стандартните 10%. Това са средства, които влизат в хазната и ги използваме за повишение на заплати, пенсии, програми за училищната мрежа.
Трябва да внимаваме да не предизвикаме голямо сътресение. Например, да се окаже, че не могат да се осигурят доставки на петрол за “Лукойл” - руски или неруски, е въпрос на развитие. Затова държавата трябва внимателно да направи прехода от руски към неруски петрол. С решение на Съвета по сигурността към МС ние задвижихме този процес и създаваме график - поетапно да се намалява делът на руския петрол, така че максимално бързо да се премине към неруски. При това положение ще намалеят печалбите на “Лукойл”, което означава, че ще влизат и по-малко средства в бюджета. Но това няма пряко отношение към цените по колонките на бензиностанциите.
- Наистина ли през договора с “Боташ” се заобикалят санкциите и се пренася руски газ, както твърди Лена Бориславова?
- Този договор създава опасност за такова преминаване на руски газ, т.е. за нарушение на санкциите. Така че такъв риск има. Досега не мога да кажа, че се е реализирал, но както знаете, договорът е дългосрочен - за 13 г. Това, което ще направим, е максимално да намалим риска от нарушаване на санкциите.
- За първи път като премиер участвахте на среща на върха на НАТО. Как ще се усилят военноморските ни сили и в същото време войната няма да “доплува” по Черно море, каквито страхове има у нас?
- Историята ни учи, че агресорите нападат по-слабите. Ние трябва да повишим нашите отбранителни сили, ако искаме да намалим риска от агресия срещу нашата държава. Точно това е логиката и на включването в структурите на НАТО. Той е най-силният военен съюз в момента и никой агресор не би си помислил да напада държава-членка на НАТО. В това отношение не само трябва да развием нашия черноморски флот и вече има движение в тази посока - строят се два кораба, единият корпус е пуснат на вода, но също така трябва да се интегрираме с военноморските системи на нашите съседи Румъния и Турция. Така никой няма да може и да си помисли да навлиза в наша територия и да атакува наши кораби.
Силата е тази, която създава безопасност
- В НАТО има идея да се създаде общ черноморски флот на България, Турция и Румъния. Такава имаше и през 2016 г., но бе отхвърлена от Бойко Борисов. Вие заговорихте за нещо подобно, означава ли, че вие бихте я подкрепили?
- Тук говорим не за създаването на общ флот, а за координация между военните сили на трите държави, които са на Източния фланг. През 2016 г. имаше усещането, че нещо се променя след превземането на Крим, но след нападението над Украйна миналата година беше ясно, че светът е различен, Европа е различна и всеки, който иска да се чувства в безопасност, трябва да подсили своите военни възможности. В нашия случай това, което ни дава увереност да се чувстваме спокойни, е да работим с другите държави. Нека да припомня, че страни, които десетилетия стояха встрани, като Швеция и Финландия, много бързо поискаха да станат членове на НАТО. Форсираха процеса, защото знаеха, че това е единственият начин да се чувстват в безопасност.
- Македонският премиер Димитър Ковачевски каза, че ще си подаде оставката веднага след като мине гласуването за вписване на българите в конституцията. Но политици в Скопие се надяват, че може да има европейски натиск да вдигнем ветото. Бихте ли променили българската позиция за РСМ?
- Категорично не. С реализирането на т.нар. френско предложение, в резултат на което беше вдигнато ветото, всъщност разговорът вече не е между България и Северна Македония, а между РСМ и ЕС. Това, което се очаква, е нашите съседи да изпълнят ангажиментите, поети пред ЕС. Няма никаква причина да променяме нашата позиция.
