Мутри, дремещи институции, безразличен елит правят насилниците безнаказани
Чудим се защо в последно време избликна толкова много насилие. Но всъщност обществото ни е изградено върху него, защото патриархалният модел, който е в основата му, сам по себе си съдържа насилие. И когато дойдоха мутренските времена, то придоби допълнителна ценност и се превърна в единствен начин на успех.
Как действаха мутрите: “Внимавай, ще те ступам!”, и така постигаха всичко в живота. Още тогава
грубостта и арогантността се превърнаха в успешен модел
на поведение. Да добавим дълбоките комплекси на голяма част от лишените от реализация българи и още това, че през последните 30 години мнозина решиха, че е непрестижно да се работи.
А трудът е начин човек да се чувства нужен, полезен и защитен от изпадане в социална изолация. Човек е щастлив, когато работи, а ние внушаваме на децата си, че като работиш, едва ли не си глупак, че парите се печелят с далавери, простащина и насилие.
Такава социална среда отдолу е деструктивна
и носи деградация. Отгоре ѝ обаче не се наслагва културен слой, който се опитва да гради някакви етични стандарти. Средният слой - било полиция, било други държавни институции, предпочитат да си затварят очите, за да не си създават проблеми и неприятности.
Мога да разкажа много случаи. Например с мъж, известен с това, че злоупотребява с наркотиците, който редовно пребива баща си. Съседите подават сигнал, но на място полицията твърди, че бащата си го защитава.
И не е вярно, че насилието е само сред младите хора - повсеместно е. Възрастните хора по селата ги пребиват масово, за да им вземат пенсиите. И това се наложи като безнаказан модел на поведение.
А отгоре стоят едни дремещи институции. Знаете ли например, че за да вземат отговорните инстанции под внимание сигнал за домашно насилие, оплакванията от един човек трябва да са три на брой? Та нали за това време насилникът може да го убие!
Както впрочем съсед, който системно пребиваше майка си, за да ѝ вземе парите, и най-накрая я уби.
Най-ужасно обаче е отстъплението на елита,
който е последната инстанция и коректив. Вдигна ръце и започна да се държи като простаците от улицата. Чуйте само езика им и ще разберете, че няма опора, от която да се изтласкаме. От една страна, имаме деградирала социална среда, от друга - неработещи добре институции, а от трета - елит, който не се държи на ниво.
Оглушително е мълчанието на патриотите и на БСП - какво да правим в тази тиня. Освен с убити и пребити хора насилието е видимо и по пътищата. Като те притискат на шосето, оказват психически натиск върху теб, което пак си е насилие.
Хората са все по-наясно, че тази ситуация застрашава съществуването на всички ни.
Случаят “Дебора” е показателен в това отношение - социалните мрежи избухнаха, хората се вдигнаха на протести и управленците се размърдаха. Шапка им свалям и на хората от Цалапица за нетърпимостта им! Трябва да я има, защото за мен
озаптяването на насилието и на насилниците е лична отговорност
на всеки един от нас, освен на институциите. Няма друго спасение!
Подобни случаи има навсякъде из Западна Европа. Те са резултат на безнаказаност, включително и из социалните мрежи.
Израз е на усещането за безпътица, на отсъствието на общоприемливи модели, по които успехът да се движи.
Успехът днес се разглежда повече като подарък, или като нещо откраднато и плячкосано, а не като плод на усилия, труд, почтеност.
Последното е едновремешната визия за еснафа, който не иска да си оцапа почтеното име, защото то е най-важното и свято нещо за него. То му прави и търговията, и престижа, и положението в обществото, и всичко.
Днес тук обаче на никого не му пука за името.
Ако ме питате къде е изходът, виждам го в
налагането на много високи стандарти в образователната система
Смятам, че от най-ранна възраст - там, където обществото не може да изгради предпазни механизми в психиката на децата, трябва задължително и с тройна сила тези стандарти да се налагат в образователната система. В нея трябва да залегнат принципите на любовта и доброто, а не на отрицанието и насилието. Като не ги получават от семейството, да ги получават поне от детската градина и от училището.
Любовта прави мостове. Не можем с отрицание и насилие да продължаваме да вървим напред. Защото дъно няма.
