Да бъдем обвинени, че не сме патриоти тези, които сме за национален празник 24 май, е се едно да обвиним тези, които са за 3 март, че са срещу образованието, казва председателят на Комисията по образование и наука в Народното събрание
Още акценти от интервюто:
Единствено в начален етап резултатите по математика са добри, но проблемите се зараждат още 3-4 клас
Прекалено амбициозните учебни програми карат учениците да трупат дефицити и да се демотивират
- Г-н Вълчев, внесохте поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, според която на абитуриентите се дава още един шанс да поправят оценката си от матурата. Смятате ли, че много ученици ще се възползват?
- Възможността за повишаване на оценката е само за целите на кандидатстването във висши училища. Няма да се променя оценката в дипломата. Преди години оценката от матура не беше вход във висшите училища и всеки един кандидат-студент, които държеше на определена специалност или висше училище, но не беше приет в тях, можеше да се откаже, да продължи да се подготвя и да се яви след една година с цел да получи по-висок резултат. Сега това е невъзможно, там където приемът е с оценка от зрелостния изпит. Именно това е допълнителната възможност, която ще даде законопроекта. Предложението е на омбудсмана, а ние - вносителите, го подкрепихме, тъй като смятаме, че кандидат-студентите, които са силно мотивирани да учат допълнително, за да бъдат приети в конкретна специалност или висше училище, трябва да имат тази възможност. Впрочем законопроектът не е нов. Веднъж вече получи одобрение в ресорната комисия в предходното НС, но не стигна времето за окончателното му приемане.
Не очаквам много кандидат-студенти да се възползват от тази възможност, тъй като днес приемът във висшите училища е широко отворен и не са много специалностите и висшите училища, за които се конкурират много студенти за едно място, част от които да са готови да забавят с една година образованието си, само за да бъдат прието в точно определена специалност или висше училище.
- Виждаме скок на двойките по български език за 5 години, какво е обяснението ви?
- Направих анализ, от които се вижда концентрацията на слаби резултати по български език в училища с рискови ученици, както и огромната разлика в резултатите между тези и останалите училища. Виждаме и много силното влияние на фактора говорим език в семейството. Това е както на зрелостния изпит, така и на външното оценяване след 4-и, 7-и и 10-и клас. Една от причините за повечето слаби оценки е, че системата стана по-включваща, но и по-избутваща. През последните години в образователната система бяха включени формално немалък брой ученици с много образователни дефицити и предимно от семейства, в които не се говори български. Процентът на преждевременно отпадналите от системата пада, увеличава се средният брой години, прекарани в училище от тези деца, но нараства и броят на слабите оценки на изхода. Очевидно е трудно тези ученици да бъдат интегрирани толкова бързо и ефективно. Проблем също е, че една част от учителите се въздържат от писане на двойки, а училища занижават изискванията и прикриват непосещаемост. Други учители и училища полагат огромни усилия, но въпреки това не успяват да преодолеят дефицитите на социално-културната среда и натрупаните образователни дефицити.
Рецептата е: още повече ресурси в училищата с концентрация на проблемни ученици, ранно обхващане в образователната системата и систематични усилия за подкрепа и интеграция, включително езикова, на децата, чийто майчин език не е български. Затова готвим регламентиране на допълнителни механизми за езикова интеграция в системата. Владеенето на български език е базова предпоставка за усвояване на всички други знания и умения. Всички наблюдения показват, че ако едно дете не знае български език на елементарно комуникативно ниво на входа на първи клас, системата не успява да го интегрира ефективно, то натрупва дефицити, бива избутвано до пети клас или по-нагоре, влиза в коловоза на още по-амбициозните учебни програми и на практика системата го изхвърля, било то формално или не, като го изключва на практика от обучителния процес, без да го изключва от клас. Това е все едно да качиш на пътека за тичане във фитнеса едно дете, което не може да ходи. Тя го изхвърля. Затова и толкова често водим дебата за повтаряне в начален етап.
Необходимо е също облекчаване на изискванията към учителите при поставяне на слаба оценка. В момента редица учители се въздържат, защото това е свързано със задължения за допълнително обучение и писане на документи.
Министерството и регионалните управления на образованието трябва да усилят отново контрола върху училищата за прикриване на отсъствията.
Трябва също да завърши въвеждането на т. нар. оценка на добавената стойност, която най-точно оценява работата на училищата, и тази оценка да се обвърже с финансирането. Трябва да стартира и атестацията на учителите.
Системата не трябва да избутва, но не трябва и да изхвърля тези ученици. В никакъв случай не трябва да се отказваме от усилията да обхващане и ефективно включване на всички деца в системата и да се върнем към изключващата система.
По-големият проблем със слабите оценки видимо е по математика. Там те са по-висок процент и не са толкова и само в училищата с концентрация на деца от уязвими групи. Много по-отчетливо се вижда системен проблем, отколкото с резултатите по български език и литература. Единствено в начален етап резултатите са добри, но очевидно проблемите се зараждат още в 3-и, 4-и клас. Една огромна част от учениците не успяват да усвоят материала, натрупват изоставане и губят мотивация. Учебните ни програми след 4-и клас са амбициозни и учителите нямат достатъчно време за упражнения и решаване на задачи. Очевидно няма да минем без оптимизиране и разтягане на учебния материал, т.е. преместване на материал към по-горни класове, което означава нови учебни програми. Няма да минем и без увеличаване на часовете по математика. Проблемът е, че това може да стане само за сметка на други дисциплини, защото учебният план вече е пълен с по 7 часа дневно.
Очевидно имаме и поколенчески проблем с математиката, тъй като по-слаби резултатите се наблюдават в почти всички страни. Днешното поколение деца по-трудно се концентрира и проблемите за това са в екраните и информационната среда. Много експерти по образованието са на мнение, че способността за концентрация е умението на 21-ви век.
- Споменахте за вредното влияние на екраните. Означава ли това, че трябва да се ограничат информационните технологии в образованието?
- Продължителното взаимодействие с екрани има редица негативни последици върху развитието на децата, особено в предучилищна възраст. Скоро и ЮНЕСКО алармира за това. Проучвания показват негативно въздействие върху развитието на комуникативните, когнитивните, социално-емоционалните и двигателните умения и най-вече върху способността за концентрация. Продължителното ползване на електронни устройства води до развитие на т. нар. когнитивна нетърпимост. Впрочем това е проблем и при възрастните. Нямаме търпение да се концентрираме върху една тема и четем повърхностно. Оттам страдат креативността, абстрактната и функционалната интелигентност. Екраните имат доказано негативно въздействие и върху образуването на мозъчната кора при децата, психическото здраве и здравето на очите.
Това не означава, че трябва да ги забраним, но като родители трябва да ги ограничим вкъщи, особено в ранна детска възраст, а образователната система да се опита да формулира препоръки за ползотворно и дозирано използване на ИТ в училище. Днешното поколение деца ще живеят в десетилетия на още по-дълбоки и мащабни дигитални трансформации, за което образователната система трябва да ги подготви. Но именно тук е парадоксът - ако искаме те да са пригодни за ерата на изкуствения интелект, трябва да ги ограничим от взаимодействие с екраните, за да развием у тях всички умения, които споменах. Бъдещето ще изисква умения на дигитални създатели, а не просто на дигитални ползватели.
От друга страна, чрез ИТ и по-специално чрез електрони уроци и тестове в електронните образователни платформи ще направим и прехода към персонализация на ученето. Това включва персонално насочване на уроци към всеки ученик в зависимост от констатираните дефицити. Идеята е платформата, която разработва МОН, да бъде запълнена с безплатни електронни уроци по всеки предмет и всяка тема и заредена с тестове за оценка, въз основа на които да се анализират резултатите на учениците и персонално да се насочват уроци. Персонализацията ще направи ученето много по-ефективно. Искаме или не следващите години учениците ще учат много повече от електронни ресурси.
- Съгласен ли сте с промените, които се правят в учебните програми и намеренията за облекчаване на учениците от зазубряне на излишни факти?
- Да. Не става дума учениците да учат по-малко, а да префокусираме преподаването и оценяването върху функционалност на знанията. Българските ученици се справят доста добре на международните тестове, които мерят знания, и доста зле на тези, които оценяват прилагане на знания. Българската образователна система е прекалено амбициозна в предоставянето на знания. Това не е непременно лошо, но при други обстоятелства. Такива са били малко или повече всички образователни системи в развитите страни през миналия век. Без знания не могат да се формират умения и интелигентност. Проблемът е, че не остава време за затвърждаване, осмисляне, свързване на знанията, изграждане на умения. Уменията са това, което остава след като забравим наученото. Освен базовите знания, които са задължителни за изграждане на умения, в учебните програми и има и много фактология. Прекалено амбициозните програми водят до препускане през материал, учениците по-лесно трупат дефицити и се демотивират. Най-важни са мотивацията и уменията за учене. Дори и да пропуснем нещо в училище, ако изградим мотивация и умения за учене у едно дете, то ще прочете много повече след това. Всеки един от нас учи много повече извън училище, през целия си живот.
Трябва да освободим време на учителите и учениците.
Днес информационната среда е различна и необходимо учениците да учат толкова фактология. По много предмети учебният материал е свръхамбициозен като теми и дълбочина на темите.
Още по-важна е реформата в оценяването. Ако изпитваме за фактология, това ще преподават учителите, а учениците ще наизустяват. Оценяването дава сигнал кое е ценно. Много по-ценно и важно е осмислянето, свързването и прилагането на знанията. Изпитните задачи на PISA изискват относително малко знания, но са силно фокусирани върху способността за мислене и прилагане. Както при математическа задача.
Последните години се направиха крачки в посока облекчаване на учебните програми и промяна на оценяването, но те далеч не са достатъчни.
- Правилно ли е да се реформира учебният процес така че да се правят връзки между предметите - phenomenom based learning, като във Финландия?
- Освен непосредствената промяна за оптимизиране на действащите учебни програми и оценяването, трябва да започне и обсъждането на цялостна, концептуална промяна за преминаване към рамкови учебни програми, структурирани върху компетентности и даващи възможност за адаптиране на съдържанието към училища и учениците. Това е различна философия на структуриране на съдържанието и опитът от другите страни показва, че това е труден процес, изискващ промяна в нагласите, поне 5 години време за обсъждане и изработване и още толкова за въвеждане. Единственият начин това да се случи по-бързо е да започне по-скоро. Това е заложено в политическите програми на двете коалиции, които подкрепяме кабинета, и в управленската програма на правителството и МОН вече стартира работа по темата.
- Инфлацията не изяде ли и новото увеличение на учителските заплати?
- Увеличението следва политиката, която формулирахме преди 6 години, учителските заплати да са поне 125% от средните за страната. 15-процентното увеличение с бюджет 2023 е приблизително колкото инфлацията за последните 12 месеца и в този смисъл по-скоро говорим за запазване на реалната стойност на възнагражденията, отколкото за повишение. Положителното е, че тази политика стана устойчива и има надпартиен консенсус, че трябва да продължи. Ако искаме да имаме добри и мотивирани учители, трябва да подържахме това съотношение. Това не е единственото, но е задължително условие за добро образование. Над това базово равнище трябва да се увеличи и диференцираното заплащане в зависимост от резултатите и допълнителните ангажименти, които изпълнява един учител.
- Ще продължи ли тенденцията за увеличаване на средствата в средното образование?
- С бюджет 2023 година средствата за образование се увеличават номинално, но реално намаляват от 4,5 на 4,1% от БВП. Редица разходи се запазват номинално, но заради високата инфлация реално ще се извършат по-малко дейности с тях. Средствата за стипендии, издръжка, храна, висше образование намаляват реално. С едни и същи разходи днес може да се купи по-малко или по-лоша храна за децата в детските градини, отколкото преди година. Затова в ресорната комисия по образование и наука не подкрепихме проектобюджета, внесен от Министерския съвет. Радвам се, че между първо и второ четене по наше предложение бяха отпуснати допълнителни средства за децата със специални образователни потребности, за храна в образователните институции и за транспорт на учителите. Получи одобрение и предложението ни за стартиране на три нови програми за модернизация на материалната база в системата на стойност 580 млн. лева, които ще се реализират следващите три години.
- Ще има ли пари за нови училищни сгради и детски градини?
- Да, едната от новите програми е за изграждане и пристрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища и е на стойност 240 млн. лева. Другите две са за изграждане и ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в училищата за 240 млн. лв. и за ремонт и обзавеждане на студентските общежития - 100 млн. лева.
Изграждането и надстрояването на училища е необходимо с цел преминаване към едносменен режим. Изследвания показват, че един час по-късно започване на учебните занятия, чувствително повишава мотивацията за учене и образователните резултати на учениците, което няма как да се случи при двусменен режим. Ако се качите сутрин преди 7:00 в градския транспорт в София, ще видите предимно ученици. С недоспали и отегчени лица. Недоспиването понижава способностите за учене и ги отблъсква от училище. Нови училищни сгради и допълнителни класни стаи са необходими не само в Столична, а и в още 65 общини. Отделно имаме дефицит на места в детски градини и най-вече в ясли.
Досега не е имало подобна като размер програма за спортна инфраструктура в училищата. Очакваме до 3 години да бъдат изградени площадки в над 1200 училища и да бъдат изградени над 100 нови физкултурни салона. В над 300 училища липсват физкултурни салони, което прави невъзможно провеждането на часове по физическо възпитание и спорт в студените учебни дни. Спортните площадки в училищата се ползват ежедневно и многочасово от голям брой ученици, поради което тяхната модернизация е една от най-ефективните инвестиции в спорт и в учениците.
Допълнителните 100 млн. лева пък ще направят възможни цялостни ремонти и обновяване на между 15 и 20 студентски общежития.
- След вълната протести срещу домашното насилие има ли какво да се промени в училище, така че децата да се учат, че насилието срещу по-слабия е недопустимо?
- Училищата и детските градини и сега учат, че насилието е недопустимо. Възпитанието в ненасилие, толерантност и уважение към правата на другия е част от задачите на образователна ни система, част от възпитателната функция. Това, което може да се направи, за да дадем увереност на учителите, е при промяната в учебните програми, да се засили елементът „формиране на нагласи/ценности“. Основното, което един учител следва е учебната програма. Сега в учебните програми този елемент е относително слабо застъпен. Учителите и сега възпитават, защото винаги са го правили, но ако акцентираме върху формирането на ценности с учебните програми, те ще са по-категорични във възпитателната си работа. Най-силният инструмент на образователна система срещу насилието и агресията е възпитанието в ценности.
- Какви са вашите аргументи да предложите 24 май за национален празник?
- Зад двата празника – 3 март и 24 май, стоят двете допълващи се части на националната ни идентичност, двата основни разказа за България, които първо разказваме на децата. Ние не отричаме 3-ти март. Датата трябва да остане официален празник. Трябва да продължим да разказваме историите на борбата за национално освобождение, съединение и независимост, които са свързваме не само с 3 март, но и с 6 и 22 септември като празници. Зад 24 най е разказа за духовността, която ни е съхранила през вековете, за делото на светите братя Кирил и Методий, техните ученици и уникалния ни цивилизационен принос в европейската и световната цивилизация. Разказът за всички български будители. Редица от националните ни герои са част и от единия и другия разказ. Когато говорим за миналото, трябва да разказваме на децата с вдъхновение и двата разказа. Всъщност това е един разказ – за България. И кой мислите разказва този разказ днес най-силно? Образователната система. На нея днес се крепи в най-голяма степен националната ни идентичност.
Въпросът е какъв искаме да бъде нашия отличителен разказ в бъдеще. Как ще вървим към по-светли бъднини?
България може да бъде просперираща и силна държава, с хармонично общество и щастливи хора, само ако трайно заложим на образованието, културата и духовността като национални приоритети.
Приемем ли 24 май за национален празник, рано или късно ще утвърдим образованието, културата и духовността като основни национални приоритети. Ще бъдем задължени да го направим, ако не ние, то следващите поколения.
Това ще бъде и в основата на нашият образ в съвременния глобализиран свят - “държава на духа”, както ни нарече Дмитрий Лихачов. Държава на духа, която далеч надхвърля физическите граници на България. Днес България е езиково, културно и духовно пространство по целия цвят. Имаме български училища на шест континента в 50 държави.
Малко народи имат привилегията да честват празник като 24 май и шанса да изберат за национален празник празника на духовността.
Да бъдем обвинявани, че тези, които сме за 24 май, не сме патриоти, е все едно да обвиним тези, които са за 3 март, че са срещу образованието, науката, духовността и културата като ценности.
