Днес е ден за почит на жертвите на фашизма и комунизма - по повод подписването на договора Молотов - Рибентроп. Днес - повече отвсякога през този век - е нужно да виждаме и усещаме техните проявления в рашизма и войната на Путин с Украйна.
Защо обаче понятията комунизъм и фашизъм за много страни и народи все още не са тъждествени в тяхната пагубна роля за човечеството? Най-видно у нас покрай МОЧА.
Първата причина е, че те са еднакво вредни основно за хората от десния политически спектър.
Генезисът на левицата е свързан с работническите движения след средата на 19 в, които водят в един момент до превес на радикалното тяхно представителство в лицето на комунистите. Опити за установяване на комунистически режими има в много страни след Русия - Германия, Унгария, дори в България по революционен път. Реакцията на тези опити всъщност води до различни видове фашизъм. Затова в ДНК на левите, особено в Европа, комунизмът е антипод на фашизма и тяхното тъждество се отхвърля.
Втората причина за устойчивостта на комунизма е обещанието за рай на земята тук и в този живот, а не в следващия живот, както изповядват религиите.
Третата причина е широката социална база навсякъде по света, която е благодатна почва за опиума на народите. Фашизмът запазва силен национален елемент, а расовото превъзходство не може да създаде интернационал, както при комунизма.
Но защо с класическия комунизъм е приключено, а фашизмът - видно днес в Русия, а вече и у нас остава като “скрита” алтернатива на демокрацията ?
Основната причина е, че класическият комунизъм не позволява обогатяване на елитите. Затова и прасетата от “Фермата” връщат властта на хората.
Почти всички авторитарни режими по света без Северна Корея всъщност днес се доближават повече до фашизъм, отколкото комунизъм, независимо как се наричат.
Кои черти на авторитаризма наблюдаваме днес - характерни за фашизма, но нехарактерни за комунизма:
1. Съществуването на пазарна икономика, която позволява на елита да се обогатява (почти всички милиардери в Китай са членове на ККП).
2. Наличието на частна собственост - основно на партийния елит - с водеща роля на държавната собственост
3. Силен национализъм - митовете за славното минало и враговете, които пречат: външни и вътрешни на прогреса на Нацията
4. Възможност за свободно напускане, емиграция и учене в чужбина - с мотивация за завръщане само на тези, които държавата е подпомогнала
5. Завръщането към един ръководител - дуче - който безмандатно да управлява.
Но същевременно авторитарите - за да поддържат своята власт запазват и някои ключови черти и на комунизма:
1. Контрол върху медиите и пропагандата
2. Терор върху несъгласните, социално проследяване
3. Контрол върху съдбите на хората
4. Подтискане на малцинствата на етническа, полова и сексуална основа
5. Търсене на външен враг (най-често ЕС и САЩ) за изнасяне на вътрешните конфликти навън.
Ако наложим като шаблон тези характеристики върху начина по който функционира нашата политическа система няма как да бъдем спокойни за бъдещето на България.
Или поне тези от нас, които не само честват, а искат и да следват заветите на Апостола.
(От фейсбук)
