- Пребиваването в училище трябва да е изпълнено със смисъл и добавена стойност, каза още зам.-министъра на образованието и науката
- Искаме STEM среда и в най-малкото и отдалечено училище, не само в иновативните, както е в ЕС
- Няма пречка дигиталната раница да достигне до всяка класна стая и всеки ученик
- В четири направления ще бъдат инвестициите, финансирани от плана за възстановяване и устойчивост
- Българските ученици прекарват по-малко време в училище спрямо свои връстници в чужбина и то трябва да е ефективно и мотивиращо
- Ключът е да освободим учителите oт ненужна административна тежест и да дадем свобода за повече индивидуализиран подход към преподаването
- Г-жо Митева, вашият ресор всъщност управлява парите по плана за възстановяване и устойчивост – над милиард за образованието. Към коя част приоритетно ще бъдат насочени тези пари?
- В Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) са заложени инвестиции по компонент “Образование и умения” в общ размер на 1,43 млрд. лв. Ще бъде финансирано изпълнението на 4 инвестиции - “STEM центрове и иновации в образованието”, “Модернизация на образователна инфраструктура”, “Младежки центрове” и “Изследователски университети”. С всеки един от тези проекти се правят стратегически инвестиции, които да подпомогнат развитието на образованието в различни негови аспекти. Най-публичният проект от плана за възстановяване е този за “STEM центрове и иновации в образованието”, където е предвидено финансиране в размер на 576 милиона лева. В рамките на инвестицията ще бъдат изградени STEM центрове във всички училища в страната, както и един национален и три регионални, където ще се обучават учители.
За съжаление, в отделни дейности по тези проекти са допуснати сериозни забавяния. Правим и невъзможното, за да наваксаме този пасив. Трябва да сме наясно, че това е огромен финансов ресурс, който дава исторически шанс за трансформация на нашата образователна система. Затова трябва не просто да усвоим тези средства, но и да го направим максимално ефективно.
- А как върви процедурата по кандидатстване за финансиране на STEM центровете?
- Процедурата в момента върви към крайна фаза на първи етап, а именно разглеждане на подадените от училищата концепции за STEM центрове от страна на Националния STEM център. Оценителните комисии към този момент преглеждат проектните предложения по отношение на оборудване и физическа среда. Срокът за всички училища да подадат концепциите си бе 21 август. След като бъдат одобрени, в срок до 19 октомври тази година училищата ще трябва (отново през информационната система ИСУН) да подадат своите проектни предложения пред Изпълнителна агенция “Програма за образование”, която отговаря за финансирането.
- Колко училища са се възползвали от такова финансиране?
- От това финансиране ще могат да се възползват всички държавни и общински училища - 2268 на брой, като до този момент 1900 от тях вече са подали проектни предложения. По пилотната национална програма за изграждане на училищна STEM среда в страната вече има изградени такива в 260 училища, които и сега участват в проекта, за да могат да надградят своите научни и практически лаборатории. За разлика от останалите държави в ЕС, които имат подобно финансиране и са го насочили само към иновативните си училища, у нас подходът е STEM среда да бъде изградена и в най-малкото училище, и в най-отдалеченото кътче на страната, защото вярваме, че всички деца еднакво се нуждаят от усвояване на знания и умения, необходими за успешна реализация във века на технологиите.
- Частни училища могат ли да кандидатстват за пари за STEM центрове? И какво е съотношението им с останалите училища?
- Проектът по НПВУ предвижда финансиране само за общинските и държавните училища. Въпреки това частните училища не са изключени от обхвата на взаимодействие на МОН по отношение на STEM. В голяма част от тях вече има такива функциониращи центрове и ние разчитаме на тях за обратна връзка и обмен на успешни практики в тази посока. Освен това всяко едно частно училище може да използва услугите на Националния STEM център относно прилагане на модели за учене, квалификация, работа с научноизследователски методи и инструменти, както и всичко необходимо за изграждане и ефективно използване на STEM подхода в училище.
- Какви са другите проекти, които се финансират по ПВУ?
- Инвестиционен проект 2 “Модернизация на образователна инфраструктура” е с общ бюджет 680 млн. лв. По тази инвестиция вече приключи процедурата за кандидатстване “Модернизация на образователна среда”, по която ще бъдат обновени сградите на 57 детски градини и 59 училища. Приключиха и процедурите, по които е предвидено изграждане на 8 нови училища в София, Варна и Бургас, както и на 8 нови детски градини на територията на Столична община, обновяване на 28 професионални гимназии в цялата страна и ремонтиране на най-малко 23 ученически общежития.
Към момента е отворена за кандидатстване процедурата “Изграждане на кампуси” с краен срок 5.03.2024 г. По нея ще бъдат обособени три университетски комплекса – кампуси. Бенефициенти са три университета - Софийският университет “Св. Климент Охридски”, УНСС и Висшето училище по телекомуникации и пощи.
Инвестиционен проект 3 “Младежки центрове” е с бюджет 70 млн. лв. По него приключиха две процедури за кандидатстване, по които ще бъдат изградени 10 младежки центъра в областни градове и още 10 в по-малки градове. Предстои обявяване и на процедура “Създаване на национален фокусен център”, който ще координира работата на младежките центрове от цялата страна и ще ги подкрепя методически за активирането на младите хора.
- Според доклад на европейската образователна мрежа “Евридика” България е сред страните в ЕС, в която учениците прекарват най-малко време в училище. Това не се ли разминава с твърденията, че българските ученици са претоварени и заради което МОН предложи промени при оценяването?
- Всъщност това е една от мерките, които целят поне малко да облекчат и учителите, и учениците. Защото се оказва, че в момента в отделни случаи към учителите са поставени на практика непосилни административни изисквания за броя оценки, които следва да бъдат поставени за един срок. Иначе е вярно, че българските ученици прекарват по-малко време в училище спрямо свои връстници във високо ефективни образователни системи. Затова имаме още по-голяма отговорност да направим пребиваването им в училище изпълнено със смисъл, ефективно и мотивиращо. Ключът към това е да освободим учителите от ненужна административна тежест и да дадем свобода за повече индивидуализиран подход към преподаването, оценяването и подкрепата към всеки ученик.
- Много се говори за т.нар. дигитална раница. Какво представлява тя и към кого е насочена - родители, ученици или учители?
- “Дигитална раница” е платформа за електронни образователни услуги и съдържание, която започна да действа от миналата учебна година и която продължава да се пълни с ресурси и съдържание по отношение на преподаването. “Дигитална раница” поставя в центъра на образователния процес най-важните участници в него - учителя и ученика. Тя е безплатна и осигурява достъп до електронни уроци за всички ученици от I до XII клас. Към момента в платформата има интерактивни визуализации, безплатни видеа и други ресурси. Някои класове и предмети вече могат да се възползват от множество ресурси, други - от по-малко, но целта е да имаме възможност с уникалния и защитен достъп на всеки потребител да гарантираме достъп до качествени ресурси от различни източници.
Освен това платформата дава възможност на учителите да публикуват разработени от самите тях дигитални уроци. Тези уроци могат да бъдат споделени и да са на разположение и на други преподаватели и ученици.
Родителите също са сред основните ползватели на платформата и имат достъп до конкретни данни за прогреса на децата си в ученето, както и свързаната с това информация за разписание, оценки, обратна връзка за ученика и др. Чрез платформата родителят може да комуникира и с учителите. Той има и достъп до учебното съдържание, подходящо за неговото дете.
Дигиталната раница филтрира съдържанието и предлага на ученика само това, което се отнася към неговата програма и текущ прогрес спрямо седмичното му разписание. Ключова функционалност е възможността да се направи персонализиран “пакет” от учебни материали за конкретен ученик от неговия преподавател. Това би позволило индивидуален подход към специфичните области за развитие и би повишило цялостния успех на класа.
- Кога платформата “Дигитална раница” ще обхване всички ученици?
- Към настоящия момент всички ученици в системата на предучилищното и училищното образование имат достъп до “Дигитална раница” с техните индивидуални @edu.mon.bg акаунти. През идните месеци ще бъдат обучени 12 000 учители за използването на дигиталната раница, както и 6000 учители за създаването на интерактивни уроци, които да бъдат качени на платформата след одобрение от компетентно жури. Така че няма пречка дигиталната раница да достигне до всяка класна стая и всеки ученик.
Разбира се, има още множество цифрови инструменти, които подпомагат преподаването и ученето. Аз вярвам, че всеки учител трябва да има свободата да избира инструментите и ресурсите, които са най-ефективни за неговата класна стая, за учениците, за предметната област и т.н. Затова чрез националната програма за Информационни и комуникационни технологии и чрез проекта за дигитализация в новата “Програма образование”, финансирана от Европейската комисия, ще се стремим да предоставяме достъп на учителите до различни цифрови решения и инструменти, които да подобрят работата им. Включително изследваме и как да подкрепим учителите в използването на приложения на базата на генеративен изкуствен интелект, за да облекчат работата си и да могат да индивидуализират повече преподаването. Ето защо важен фокус в нашата работа е да инвестираме в качествени обучения на учителите, за да се възползват от съществуващите дигитални решения с цел успеха на всяко българско дете. Ако успеем поне да намалим, ако не да премахнем нуждата от частни уроци, това би бил огромен успех.
- До встъпването си в тази длъжност вие бяхте член на Комисията за иновации към Министерството на образованието и науката от самото ѝ създаване, както и посланик за България на финландската организация за образователни иновации HundrEd. Кои иновации в училището са най-успешни и са развили уменията на учениците?
- Най-краткият отговор е: тези иновации, които са допринесли за повишаване качеството на образованието в съответното училище чрез подобряване на процеси или решаване на образователни проблеми. Въпросът обаче няма еднозначен отговор, тъй като няма напълно еднакви училища, с еднакви проблеми и решения.
За учебната 2023/2024 година иновативните училища, одобрени с Решение на Министерския съвет, са 548. Най-разпространените иновации са свързани с иновативни практики за личностно развитие, различни начини за подкрепа на деца от уязвими групи, преодоляване на агресивни прояви, игровизация, арт техники, учене чрез преживяване. Иновациите са насочени и към практическата дейност и житейската реализация – учене чрез правене, интердисциплинарното и проектно базирано обучение, STEM подходите в обучението, нови учебни предмети или ново учебно съдържание, работа в екип между учениците, кариерно ориентиране и развитие в професията, активно сътрудничество с родителската общност и др.
Успешните иновативни модели са тези, които се мултиплицират. Това става или чрез нормативни промени, за да се прилагат иновациите в цялата училищна мрежа, или чрез организиране на местни, регионални и национални лаборатории, форуми и събития за обмен на иновативни практики. Така се осъществява и по-бързата трансформация на съществуващата класно-урочна организация. За нас иновациите са ключ към по-голямата свобода на българското училище да решава конкретни предизвикателства, свързани с ученето или благосъстоянието на учениците. Много често, ако невинаги, успешната промяна тръгва от долу на горе. И именно иновативните училища са най-добре “екипирани” да предложат работещи модели и добри практики, които да променят образованието ни към по-добро.
