Тази есен той ще помогне на софийските сини да намерят себе си
По принцип олигархията мрази изборите да са мажоритарни, но ако се наложи – държи да са само в един тур. Тогава първият печели, независимо че може да има едва 20-30 на сто от вота и при малко късмет плюс манипулации простолюдието спокойно може да бъде прецакано.
През 2009 г. БСП сама си сложи този капан и сама падна в него, подарявайки на ГЕРБ съкрушителна преднина. Тогава ги предупреждавах, но кой те слуша? Олигархичният инстинкт се оказа по-силен дори от инстинкта за самосъхранение.
Но да обърнем поглед към предстоящата битка кой ще е кмет на София. Това е много важна длъжност, защото който победи, той решава кому да даде боклука. А който вземе боклука, решава кой да победи. Може ли кандидатът на ГЕРБ, да речем Бойко Борисов, да спечели пак? Едва ли. Но ако изборът беше само в 1 тур, Борисов би могъл пак да стане кмет, стига да си изиграе картите ловко.
На последните парламентарни избори ПП-ДБ взе 192 хиляди гласа в столицата, или около 40 на сто от вота, докато ГЕРБ-СДС взе едва 121 хиляди, или около 25 на сто. При еднакво представяне на кандидатите победител ще е младият мултимилионер Васил Терзиев, а условният Бойко Борисов ще пие чашата с оцета.
Но част от сините издигнаха друг кандидат, професор Вили Лилков. Така електоратът на ПП-ДБ се разделя, да предположим наполовина. Ако изборите са в 1 тур, условният Бойко Борисов побеждава само с 25 на сто, а Васил Терзиев и Вили Лилков остават втори и трети с по 20 всеки. Печели статуквото, въпреки че повечето софиянци копнеят за нови разочарования.
Но резултатите от парламентарните избори показват само потенциалните възможности. От тук нататък всичко зависи от самия кандидат. При добро представяне нищо чудно на първия тур да бие и кандидатът на “Възраждане” Деян Николов или профсъюзната звезда Ваня Григорова, стига да приеме поканата на БСП. Ако изборите бяха в един тур, не се иска пълно мнозинство и затова всеки от тях има шанс.
За щастие на ПП-ДБ, кметските избори са в 2 тура, т. е. ще има балотаж, в който гарантирано ще влезе или Васил, или Вили. А от другата страна ще е условният Бойко Борисов. Тогава разделеният син електорат ще се обедини и ще ликува.
И както е модно да се казва, ще утвърди своята истинска идентичност, тъй като сегашната му идентичност е много спорна.
Отдавна съм загрижен за изгубената идентичност на синия електорат. Той се мисли за десен, а иска да накаже олигархията - типично ляв устрем.
Мисли се за консервативен, а мечтае за промяна - също като Маркс и Енгелс. И все лидерите му не са точните лидери, все го повеждат в погрешната посока, все влиза в едни сглобки, от които все не се излиза цял.
Мислете, о, сини фенове! Ако на парламентарните избори се гласуваше като на кметските, сега щяхте да имате постоянна партия и тя отдавна щеше да е намерила себе си и своето водещо място във властта.
Какво е предстоящият дуел между Васил Терзиев и Вили Лилков? Това е битка за автентичната синя душа. Логично е да предположим, че зад Лилков ще застанат тези сини софиянци, за които решаваща е родовата принадлежност на кандидата. Да ги наречем “историците”, защото техният се мотивира от събития преди дори да се родят.
И обратното, за Васил Терзиев ще гласуват тези сини столичани, които загърбват миналото и гледат в бъдещето като на инкубатор за нови фирми. За тях няма значение от какъв род е Васил, важното е, че е млад, супербогат и предприемчив.
Тази есен ще видим коя от тези две принципно различни нагласи е истинското синьо. Извинявам се, че използвам общия термин “сини”, но пък “десни” изобщо не им отива.
Политическият компас на сините беше подменен още от самото начало на прехода. Ето какво каза в едно интервю бившият син политик Стефан Стоянов, депутат от СДС в Седмото велико народно събрание, а след това посланик в Гърция: “Гордея се, че съм бил активен участник в тази организация преди толкова много години и не желая да имам нищо общо със СДС след 1991 година. СДС от 1989-1990 година бе коалиция, в която влизаха партии от ляво, от дясно, от центъра, неправителствени организации и др….. Един от нашите лозунги бе: Гласувайте за нас, при нас ще намерите партии от целия политически спектър на бъдеща демократична България.
При нас има всичко - социалдемократи, демократи, зелени, центристи, земеделци, заповядайте при нас! И се противопоставяхме категорично на БКП, по-късно БСП.
При нас имаше хора с дълга политическа история, някои от БСДП и от земеделците от “Никола Петков” са били повече от десет години по затворите след 9 септември 1944 г.
Забележителното е, че тогава идеологът на БКП Александър Лилов, наричан Стратега, беше заявил, че СДС трябва да се преобразува в модерна дясна партия. Няколко години по-късно тази негова инструкция беше изпълнена.”
Кажи-речи всички партии, които г-н Стоянов изброява, би трябвало да са вляво от центъра. Как тогава всички вкупом се оказаха десни?
Как стана този фокус-мокус, че от ляво реформаторско движение СДС изведнъж стана дясноконсервативна партия и се загуби като Хензел и Гретел в гората? Г-н Стоянов намеква, че това е станало по указание на Александър Лилов – председателя на БСП. Може би се е страхувал СДС да не олевее и да я превари за членството в ПЕС (Партията на европейските социалисти)? Със сигурност биха им се зарадвали повече. Но пък Иван Костов беше длъжен да нарече своята партия “дясноконсервативна”, тъй като СДС членуваше в ЕНП и бе под егидата на германската фондация “Конрад Аденауер”. Така стана като с онези две разменени бебета в болницата “Шейново”. Без ДНК тест нямаше как да се оправят нещата.
Такъв ДНК тест е тъкмо мажоритарният вот с балотаж.
Ако депутатите на СДС го бяха възприели още през 1990 година, нямаше още тогава да се окажат в чуждия бостан. Но те заложиха на партийната листа и вместо да се определят какви са, те се зомбираха какви не са – не са комунисти.
И вместо да направят партия, сините направиха антипартия. И сега тази антипартия ще ги възнагради с червен кмет. Но не е нещо ново, същото стана и с БСП.
