Когато е в криза Европа реагира бързо. Общи инструменти, като Плана за възстановяване и устойчивост работят, защото всички са вътре, парите са повече, работи се с по-голям размах, мащабът има значение, казва вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка
Още акценти:
Иска ми се България да прави по-бързо конкретни проекти, които можем да финансираме. Вече загубихме миналата година пари по фонда за справедлив преход, а сега сумата е по-голяма и ми се иска да не се случва
С 0,21% акционерен дял, само от Пан-Европейски гаранционен фонд срещу гаранция от 50 млн., България получи над 750 млн. евро директно финансиране
Отпускаме заем за ББР за 175 млн., чрез който малките и средни фирми ще са облагодетелствани, защото няма да предоставят големи обезпечения, а ще получат ресурс, с който ще си покрият инвестиционната програма
Както навсякъде, и у нас има скептици, когато става дума за съучастие във финансови институции, които все по-често и по-високо твърдят, че не ни е нужно. Какво е съотношението „вноски- ползи“ от участието ни в Европейската инвестиционна банка, г-жо Павлова?
България е нетен бенефициент във всички европейски фондове. Специално в ЕИБ не говорим за бенефициент, защото тя е един от акционерите в банката и естествено се възползва от възможностите. Има малък относителен дял, който се определя от БВП на страната и е 0,21% от общия капитал, а получава значително повече. Средно годишно групата на ЕИБ финансира общо проекти за Европа за около 80 милиарда евро, от които България получава средно годишно минимум 300-400 млн. евро, през 2022 г. над половин милиард евро бяха инвестициите в България. В допълнение, банката предоставя безвъзмездно огромна техническа помощ за подготовката и изпълнението на проекти. България е един от най-големите ползватели на инструментите за техническа помощ. Отделно от това страната има възможност до получи и допълващо или заместващо финансиране по оперативните програми, по Плана за възстановяване и устойчивост, по Фонда за справедлив преход, по Модернизационния фонд, RepowerEU и други. Така че балансът е повече от положителен. В същото време ми се иска да напомня, че ние сме банката на ЕС и нашите акционери са страните -членки на ЕС и за да отпуснем финансиране, трябва да има инвестиционно намерение, което да получи достатъчно добра икономическа и финансова оценка. Иска ми се да припомня, че когато беше Ковид пандемията, създадохме Пан-Европейски гаранционен фонд. И пак, както е с дяловото участие, България предостави гаранция от 50 млн. , а получи директно финансиране от над 750 млн. евро.
Май не е много добра и вашата оценка за готовността ни за европейско финансиране. Проблемът е стар, но се изостри и заради политическото безвремие в последните години. Решим ли е?
Иска ми се България да започне да прави по-бързо конкретни проекти, които можем да финансираме. И по механизма за справедлив преход, и по Модернизационния фонд. Това е финансиране отгоре, извън традиционните ни инструменти по оперативните програми. Надявам се сега, при редовно правителство това да се ускори. Вече загубихме миналата година пари по фонда за справедлив преход, тази година сумата е по-голяма и ми се иска да не се случва. Важно е да се разбере - пари има, но те все повече са срещу план, срещу реформи и конкретни резултати, а не се отпускат просто така. Това дава стимули за ускорено реформиране и икономически растеж.
ЕИБ работи активно с банковия сектор у нас. Кои са най-успешните механизми от това сътрудничество?
Това, което предлагаме са на първо място традиционни финансови продукти , които са дългосрочни и с променливи или с фиксирани лихви. Те са различни, но винаги са с условия по-добри от пазарните. Когато става въпрос за директно финансиране ние за разлика от традиционните търговски банки даваме много по-дълъг период- 20,30 и повече години. Имаме и големи гратисни периоди- 3,5,10 години, в зависимост от проектите. Когато финансираме гарантирани от държава или общини проекти, тогава условията са още по-благоприятни - сроковете са още по-дълги, лихвите още по-ниски. Освен инвестиционни мултисекторни рамкови заеми, ние предоставяме и директно финансиране на проекти над 50 млн. евро, т.нар. големи проекти. По изключение финансираме директно и по-малки проекти, когато те са иновативни и зелени и допринасят съществено за целите на декарбонизацията и дигиталната трансформация. Останалите проекти ги финансираме чрез нашите партньори - повечето от търговските банки, ББР, Фонд "Флаг", Фонда на фондовете и финансови посредници и фондове.
Вероятно в банката вече се работи и по нови общи финансови схеми. Какви са те?
Последните финансови инструменти, които направихме с УниКредит БулБанк и Прокредит Банк, са т.нар. синтетична секюритизация. Тя е транзакция, при която кредитният риск, свързан с група експозиции, се разделя на траншове и при която част от този кредитен риск, а не самите експозиции, се прехвърля на продавача на защита, т.е. Групата на ЕИБ чрез гаранции или договори за деривати. Така ефективно се намалява кредитния риск и свързаните с него капиталови изисквания за купувача на защита.. Когато този инструмент беше в подкрепа на последиците от Ковид19 беше основно за оборотни средства, сега е за енергийна ефективност и дигитализация.
Т.е. инструментът действа на принципа на споделения риск, което пък прави възможно финансиране и на по-рискови проекти от търговските банки, така ли?
Като финансова институция с най-високия рейтинг получаваме парите от пазарите при най-изгодните условия и ги прехвърляме на нашите бенефициенти. Така с инструментите за споделяне на риска, чрез търговските банки – наши партньори , прехвърляме тези изгодни условия директно върху бизнеса, които сам не би могъл да получи достъп до финансиране при такива добри условия . Гаранциите , предоставени от ЕИБ позволяват на банките да преразпределят риска да финансират по-рискови проекти в различните сегменти на бизнеса.
Отпускаме заем на ББР за 175 млн., чрез който ще можем да дадем облекчени условия на крайните получатели. В България проблема на най-малките компании е, че те нямат достатъчно обезпечения да получават заеми по стандартния ред. В случая малките и средни предприятия ще бъдат облагодетелствани, защото няма да предоставят големи обезпечения, а ще получат ресурс, с който ще си покрият инвестиционната програма и ще станат по-стабилни и по-конкурентни.
Как изглежда българския бизнес „отвън“? По-инициативни ли сме, по-консервативни, или по-рискови играчи сме?
Нека да припомним, че 98% от дружествата, които са гръбнакът на българската икономика са малки и средни предприятия, които осигуряват над 60% от добавената стойност. В останалите държави такива са около 60% от дружествата. Не е случайна и ориентацията към малкия и среден бизнес, защото той реално е голям и защото има най-голяма нужда от финансиране. А бизнесът изглежда доста позитивно отвън. Нищо че ние в България сме свикнали предимно да сипем хули. Знаете, че банката играе ролята на съветник и съответно управляваме и част от парите на Европейския иновационен фонд, а повечето от последните проекти подадени по него от Югоизточна Европа са точно от България. Така че виждаме активност на българските компании. Не случайно, в последните ни анализи страната ни излиза като възникващ иноватор.
Какъв е погледът на глобалните банкери към кризите, които се насложиха една върху друга. Има ли ресурс обединена Европа да се справи с тях и показва ли го?
Може да е странно, но когато е в криза, Европа работи много по-добре и по-бързо реагира. Както беше при Ковид пандемията. Когато се създават общи инструменти, като например Плана за възстановяване и устойчивост, те работят по-добре - всички са вътре, парите са повече, работи се с по-голям размах, а мащабът има значение. Инструменти има, финансиране има, въпросът както винаги е в детайлите. В това съответната държава, община, или частния сектор, има ли готови проекти. Има ли план къде иска да стигне, например с декарбонизацията, как иска да го постигне. България все още има накъде да ускори точно това. Планът RePowerEU, който цели преодоляване на зависимостта от руския газ чрез повече инвестиции във възобновяеми източници, енергийна ефективност и прочие, е още едно доказателство за по-добрата работа на Обединена Европа при кризи. Наскоро ЕИБ взехме решение да се включим с 30 млрд. евро инвестиции по него и така да мобилизираме допълнителни проекти.
Българското представителство в ЕИБ вече е попълнено. Защо е важно да имаме такова присъствие в банката?
Да, попълнено е. Имаше леко объркване какво номинираме и защо номинираме, затова е полезно да обясня структурата ни. Банката има тристепенна структура на управление. Първата е съветът на министрите на финансите - висшият управляващ орган който определя дългосрочната визия и стратегия. Второто ниво е съвет на директорите, който се състои от представители на акционерите, каквито са всичките 27 държави членки. В него обикновено министрите на финансите от името на държавата номинират представители, които да имат надзорна функция по отношение на управлението. Заседават максимум един път месечно и вземат решения относно политиките на банката и проектите. Самата банка се управлява професионално от ръководство, базирано в централата на банката в Люксембург, съставено от президент и 8 вицепрезиденти. Те се определят по друг ред и си имат постоянен 6 годишен мандат. Малките държави, каквито сме ние, са разделени на т.нар. Избирателни групи, които номинират вицепрезидент от името на група държави. България е част от избирателна група от 6 държави, които на ротационен принцип номинират съответно вицепрезидент на всеки 3 или 4 години. В момента аз довършвам мандата от името на България, като вицепрезидент номиниран от нашата група. И след мен ще встъпи в длъжност вицепрезидент от следващата държава на ротационен принцип. А номинацията на министерството на финансите, която предизвика публичен интерес и политически дебат не касаеше позицията за вицепрезидент, а позицията за представените на държавата в борда на директорите. Определените представители бяха потвърдени и от 16 юни са вече одобрени от гуверньорите на банката.
