Минималното възнаграждение от януари
догодина ще стане 950 лв., което е ръст с 25%
КНСБ поиска 305 млн. лв. в Бюджет 2023 допълнително, за да закрепи горе-долу положението със заплащането в обществения сектор, тъй като ръстът на работната заплата на много места не беше и на половината от натрупаната инфлация и изоставаше от този в частния сектор. На много места дори нямаше никакъв ръст.
Бяха организирани поредица от протестни акции, имаше голяма медийна кампания, както и отделни срещи с политическите партии. Всичко това бе мотивирано с много анализи и разчети, включително и с конкретни законопроекти преди второ четене.
Резултатът беше добър. Пари получиха работещите в центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, НАП, Агенция “Митници”, НОИ, ДАНС, МВР, ДА “Технически операции”, ГД “Изпълнение на наказанията”, ГД “Охрана”, БНР, БАБХ, агенцията по горите, Селскостопанска академия, Министерството на правосъдието, културните институти, Музеите, Галериите и Регионалните библиотеки. Общо около 300 млн. лв., които синдикатът успя да извоюва пред очите на цялото общество.
Важно е да се знае, че това са
пари, които не бяха предвидени при внасянето на Бюджет 2023 в НС
и които министърът на финансите не беше дал първоначално. Разбира се, благодарим на всички депутати, които ги подкрепиха. Ако към тези пари прибавим и онези ок. 770 млн. лв. (за средно и висше образование и за общинските администрации), които синдикатите успяха да защитят на по-ранен период през годината, то общата допълнителна сума за заплати през 2023 г. за работещите в обществения сектор достигна ок. 1,1 млрд. лв.
Дали това е достатъчно? Категорично НЕ.
Разходите в бюджета са над 70 млрд. лв., като тези 300 млн. лв. са едва 0,4% от размера на тези разходи. Те ще стигнат само за няколко месеца, колкото да се покрие номинално ръстът на цените. Но няма да са достатъчно, за да повишат реалната покупателна способност на работещите, каквато би трябвало да е целта на всички ни. Иначе за каква конвергенция в доходите говорим, ако няма реално сближаване по стандарт на покупателна способност между България и останалите страни-членки в ЕС?
Точно това трябва да бъде следващата цел. Нарастването на заплатите както в частния, така и в обществения сектор, да бъде с по-висок процент от ръста на инфлацията.
С доста по-висок, тъй като икономиката, бизнесът и държавата определено могат да си го позволят. Въпрос на правилна математика е, както и на това да не залитаме по неолиберални опорки, почиващи на псевдокапиталистически популизъм. А затова трябват силни профсъюзи. Те доказаха, че са здравословен коректив на всяка власт.
Ще дам пример. Нека си представим, че няма профсъюзи и всичко, за което настояват крайните неолиберали, определена част от работодателите и куп съмнителни НПО-та, се случи наистина.
Нека си представим, че вече сме 2030 г. и добавката за “клас прослужено време” е отпаднала, но не е заменена с нищо друго. Нека си представим, че данък печалба и размерът на осигуровките за сметка на работодателя са намалени, тъй като бизнесът е успял да убеди правителството, че данъчната му тежест е твърде висока. Нека си представим, че са намалени дните задължителен минимален отпуск, защото неолибералното лоби е надделяло в комисия в НС, тъй като не е имало представители на синдикатите, които да спрат процеса. По същия начин е премахнато понятието “минимална работна заплата”, тъй като няма кой да обясни публично, че нейното съществуване и периодично покачване не вреди на заетостта и икономическия растеж, а напротив, стимулира ги.
Нека си представим, че през 2030 г. половината държавни служители са уволнени по политически причини, а другата половина е пред напускане заради обидно ниското заплащане. За съжаление, не сме много напреднали с изкуствения интелект и електронното правителство и няма кой да ни издаде елементарно удостоверение за нещо. Няма кой да ни учи, няма кой да ни лекува. Няма кой да събира данъците. Няма и кой да ни пази.
Нека си представим, че през 2030 г. всички работодатели са разбрали колко е хубаво да има намалени ставки за ДДС и са успели да наложат такива за всички икономически дейности, не само за ресторантьорския бранш. Няма значение, че около 60% от данъчните приходи идват от косвени данъци. Важното е, че неолибералната догма за “по-малко” държава в икономиката е победила.
Нека си представим, че увеличението на заплатите в обществения сектор не се случва ежегодно, както в частния, а веднъж на няколко години, само когато предстоят избори за нещо. Същото и с пенсиите. Никакво швейцарско правило и никакви преговори между социалните партньори. Пенсиите са функция от това на коя дата са насрочени изборите.
Разбира се, към 2030 г. е отпаднало и задължението работодателят да плаща първите три дни от болничния на работника, като е прехвърлило изцяло тази отговорност на НОИ. Дефицитът в НОИ пък е хронично недофинансиран, тъй като приходите от данъци са рязко намалели заради променените данъчни ставки, а максималният осигурителен доход не е повишаван 7 г. Излишно е да го казвам и че цените на топлоподаването, електроенергията и водоснабдяването са изцяло либерализирани отдавна, а сметките за битовите потребители са тройно по-високи.
Нека си представим, че дейностите, свързани с образованието, здравеопазването, националната сигурност, социалните услуги, културата и т.н., са изнесени извън държавната сфера и са предоставени на частния бизнес, който ги управлява на принципите на ефективността и конкурентоспособността. Член 1 на Конституцията е променен, като е отпаднало понятието, че България е социална държава. За сметка на това е добавено, че икономическият растеж на страната е правопропорционален на намалението на дейностите поверени на държавното управление. Колкото повече служители от администрацията са пренасочени към сектора на услугите и производствения процес, толкова по-добре за развитието на консуматорското общество към което пазара ни тласка.
И разбира се, на последно място, но не по важност, премахнато е изцяло колективното трудово договаряне, а като инструмент за договаряне на заплащането на работниците и служителите се използва принципа на личното договаряне в което работодателят винаги има силната страна и шансът за макар и минимален успех на работника клони към нула.
Представихте ли си го? Добре.
Това не е антиутопия.
Това ще бъде реалността, ако няма синдикати, които ежедневно да протестират и да се борят за тези неща. По-високото заплащане, добрите условия на труд и по-големият платен годишен отпуск не идват винаги само защото сте работили здраво. Те са плод на ежегодно отстояване, което често остава скрито за обикновените хора.
Знаете ли, че там, където има колективен договор, работната заплата е средно с около 14% по-висока, отколкото там, където няма такъв? Това е статистика на НСИ и важи за цялата икономика, независимо дали е в частния, или публичния сектор.
Следователно, ако искате да повишите своя доход поне с 14% при равни други условия, членувайте в синдикат и се сдружавайте.
Знаете ли, че само през тази година благодарение на синдикатите бяха постигнати две огромни победи за работещите. На първо място, беше гласувана промяна в чл. 244 от Кодекса на труда, където бе записано, че размерът на минималната заплата от 01.01.2024 г. ще бъде 50% от размера на средната заплата. Това означава, че само след четири месеца минималната заплата ще нарасне от 780 лв. на близо 950 лв., което е ръст с около 25%.
На второ място, само преди няколко седмици депутатите одобриха на второ четене промяна в Наказателния кодекс, която
криминализира деянията, насочени срещу правото на сдружаване на работниците и служителите.
За да го има този текст, КНСБ се бори 30 години. Така деянията срещу правото на сдружаване вече се наказват със затвор. Тази промяна не получи голям обществен отзвук, но е значима за всеки, който иска достойно заплащане и адекватна закрила.
Към тези две промени добавете едни 1,1 млрд. лв. за заплати, които бяха защитени и извоювани през настоящата календарна година. И ще видите, че нещата не са толкова зле, макар да сме свикнали да се оплакваме. Естествено, заплатите ни са все още твърде ниски и стандартът на живот не е този, който очакваме. Но трябва да знаете, че нещата можеха и да са по-зле.
Нашата работа е да се борим да вървим напред. Заедно. Понякога успяваме. Понякога не. Но важното е, че ни има и сме на ваша страна. Ако се чудите какво правят тези от профсъюзите, просто си представете нещата по-горе, които описах. Защото ви гарантирам, че ще се случат, ако няма такива като нас.
