Процесът, свързан с инициативата летището в София да носи името на Васил Левски, е задвижен и се надявам да стигне до успешен край, казва председателят на БАН
Още акценти от интервюто:
- Ръководството на БАН се извинява за думи към насиленото момиче от уволнения вече математик
- Квалифицираме учители и по този начин помагаме на МОН, повдигайки общото ниво
- Имаме много силно направление с изследвания, свързани с биомедицината
- Акад. Ревалски, изненада ли ви коментарът на колегата ви Радослав Марков за обезобразеното от насилник момиче в Стара Загора?
- Искам от името на моите колеги да се извиня за тези думи на вече бившия наш колега. Всички категорично осъждаме и се разграничаваме от думите му. Няма място за такива постъпки в съвременния свят, особено в нашата организация. Институтите на БАН са самостоятелни юридически лица и работодатели са директорите на институтите, а не председателят на БАН. Ръководството на института му поиска обяснение, затова се и забавиха - за да се уверят, че именно той e автор на тези думи. Институтът по математика и информатика категорично се разграничи от думите му. Поднасям отново извинението си от името на БАН към пострадалото момиче и към всички жертви на насилие. Надявам се, че такова нещо повече няма да се случва.
- Около рождения ден на Апостола отново повдигнахте темата международното летище в София да носи името на Васил Левски, има ли раздвижване по темата?
- Много хубаво е, че вашият вестник “24 часа” напомни за тази инициатива. И нашият колега чл.-кор. Атанас Семов също говори по темата пред медиите. Доколкото ми е известно, вече се чака становище на Министерството на транспорта и съобщенията и на Столична община. Процесът е задвижен и се надявам да стигне до успешен край. Доста хора ме питат какво е станало с тази хубава идея и ще има ли шанс да се реализира. Надявам се да се случи.
- Заради бюджета имаше протести в различни браншове, какво става с парите на БАН?
- Още с встъпването в длъжност на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков проведохме разговор по принципните теми, свързани и с бюджета, и с развитието на научните изследвания. Получи се добър диалог, включително с екипа на министъра на финансите. Разбира се, държа да подчертая подкрепата на премиера академик Николай Денков при обсъждането на политиката за научните изследвания и бюджета за наука, и в частност за бюджета на БАН. Това, което ме радва, е, че в този диалог между институциите по принципните теми, свързани с научните изследвания, имаме сходни мнения и че по отношение на минималните възнаграждения на академичния състав в БАН се затвърждава мнението, че те трябва да са като тези на академичния състав в държавните висши училища. Това се споделя и от Комисията по образование и наука към Народното събрание. Имаме подкрепата и на синдиката за висше образование и наука към КНСБ, както и принципната подкрепа и на другия голям синдикат – КТ “Подкрепа”. Човек не може да получи всичко, което е необходимо за един бюджет и което поиска, особено когато се прави бюджет в средата на годината. И все пак в настоящата ситуация бих определил като добър бюджета на БАН за 2023 г. Приемам го като сериозна стъпка в положителна посока и съм убеден, че ако вървим така и занапред, финансирането на БАН по линия на държавния бюджет ще съответства на важността на дейностите, които най-голямата научна организация в България извършва в полза на нашата страна.
- Как вървят контактите ви с изпълнителната власт? Търсят ли ви повече политиците?
- Премиерът акад. Николай Денков продължи традицията председателят на БАН да бъде канен на редовните заседания на Министерския съвет. Наскоро на едно от тях той подчерта, че БАН е основният експертен център, който може да бъде в помощ при решаването на редица важни задачи за страната ни. Търсенето на нашата експертиза все повече се засилва, защото и в МС, и в други държавни институции се затвърждава убеждението колко е важно участието на учените при вземането на решения от политиците по ключови въпроси за страната и за цялата европейска общност.
- Кои са най-новите постижения на БАН?
- И тазгодишният ни отчет показа, че имаме устойчива тенденция за повишаване на качеството на резултатите от научните изследвания. В областта на фундаменталните научни изследвания тенденцията в последните 6-7 години е устойчива за повишаване на качеството и количеството на научната продукция. Тук са т.нар. наукометрични показатели - публикации, цитирания. В областта на научноприложните изследвания силно нараства броят на патентите и полезните модели. Преди по-малко от три месеца проведохме третото издание на срещата “Наука за бизнес”, на която си дават среща наши научни колективи с няколкостотин представители на бизнеса. Бяха представени 15-ина нови иновативни разработки на БАН. Има устойчиво развитие на изследванията и иновациите в областта на възобновяемите енергийни източници, особено свързани с използването на водорода, начина му на компресиране и запазване и използването му за акумулиране на енергия в батерии. В момента сме в процес на изграждане на водородна станция, която ще захранва транспортни средства. Имаме вече и водороден автомобил, който чака изграждането на водородната станция през септември. Тя ще е първата у нас и ще е на територията на БАН на 4-и километър.
Друго постижение, което искам да отбележа, е свързано с технологии за инвитро производство на ценни медицински растения. Идеята е по-ефективно и по-бързо да се отглеждат растения, от които се извличат съставки за лекарства.
Има разработка, свързана с използването на IT технологиите - катализатори, които са за обезвреждане на отпадни газове, които са разработени чрез използването на 3D принтери. То бе показано на изложението “Наука за бизнес”.
Много силни са изследванията, свързани с биомедицина. Тази година представихме разработка, която предлага получаване на мутантни белтъци като средство за производство на медикаменти за терапия на автоимунни заболявания.
- Бизнесът влага ли пари?
- Това е големият проблем. Имаме разработки, които са се получили на базата на взаимодействие с бизнеса. Някои вече са внедрени в производството. Това са продукти, свързани с фармацевтичната и с козметичната индустрия и с производството на нови материали в редица области. Проблемът е, че от нашите разработки не се интересуват на практика големите индустриални фирми, които имат потенциал да влагат пари в научни изследвания. Причината е, че повечето от тях са дъщерни на фирми от чужбина и развойната си дейност те извършват в други страни. От нашите разработки се интересуват малките и средните предприятия. А те самите нямат голям финансов ресурс за научни изследвания. Голямата ни надежда е в новата програма, насочена към научни изследвания с иновативен характер, която е под шапката на Министерството на иновациите и растежа, за да се подпомагат научни разработки между фирми и научни организации. Програмата се отваря сега и има голям ресурс. Надявам се с помощта ѝ да имаме много по-сериозен пробив в съвместни разработки с фирми.
- Вие сте зам.-председател на Консултативния научен съвет на европейските академии EASAC, какъв е приносът на България?
- Един от последните доклади, който вече беше разпространен в Брюксел и отново там ще бъде представен през есента, е свързан с бъдещето на газа. В разработването му има активно наше участие - проф. Дария Владикова от Института по електрохимия и енергийни системи и гл.ас. Теодора Пенева от Института за икономически изследвания. Моята обратна връзка от ръководителя на програмата е, че те са били много активни в процеса на разработването на доклада. В него се дискутират въпросите за зоните на ефективност за замяна на природния газ с водород, за намаляване на емисиите на парникови газове, за сигурността на самите енергийни доставки. Това са все важни въпроси, особено в контекста на това, което се случи в последната година и половина, и съм сигурен, че ще е много полезен за политиците, които вземат решения в тази област. Участваме в разработването на важни доклади, свързани с наболели въпроси от съвремието и бъдещето. От началото на тази година БАН е една от най-активните академии в EASAC - освен експертно участие ние отговаряме и за отпечатването и разпространението на докладите, което е една голяма част от дейността на тази организация.
- Матурите показаха доста ниски резултати тази година, къде се къса нишката между училището и университета?
- Не съм специалист по педагогика, но като дългогодишен преподавател в университети в България и чужбина забелязвам, че общото ниво в училищното образование пада. Това, за съжаление, прави първите години в университета трудни както за студентите, така и за преподавателите. Когато нивото от училище е по-ниско, а трябва да се получават университетски знания, нишката се къса. Това всъщност е проблем не само за България, но и за развитите страни с традиции в областта на образованието. Във Франция например в редица университети в първата година се правят специални курсове за достигане на знанията от училище на ниво, което е необходимо за академичното образование, за да могат студентите да възприемат знанията в университета по-лесно.
- Това не се отразява на младите кадрите на БАН, нали?
- При нас, за съжаление, поради недобрата политика през последните десетилетия в областта на научните изследвания не идват много кандидати. На година приемаме около 100 докторанти. Няма да скрия, че има падане на нивото и при нас. И това се случва, въпреки че това все пак са студентите с магистърска степен, които са били сред най-добрите.
- Как да се преодолеят разликите между двете Българии в образованието - водещи училища могат да се конкурират на световно ниво, но други 1/3 не могат да осигурят базисна грамотност на учениците си?
- И в други страни разделението между елитното обучение и базовото също е проблем, но нека говорим за България. Много добре обучени деца от добри училища е имало винаги у нас. Разликата е, че в миналото имаше много голям процент добре подготвени ученици, без да са непременно от малкия процент на елита. Един от начините да се подобрят нещата е да си спомним за нашия добър опит, както и да вземем пример от други страни, които в последните години показват значими успехи в училищното образование. И Финландия, и прибалтийските републики могат да ни бъдат добър пример. Другото - нека всички институции, които могат, да се опитаме да помогнем на Министерството на образованието и науката в работата по повишаване на общото ниво на училищното образование. Ние в БАН правим това от години по различни дисциплини, като в началото беше математиката. Имам предвид да се популяризира подход, който акад. Петър Кендеров въведе в България преди двайсетина години, който се нарича изследователски подход в образованието и целта му е, включително и чрез използване на модерните IT технологии, да въвлече ученика в процеса на обучение, като го направи активен участник в този процес, а не просто пасивен слушател. Тогава той по-лесно и с интерес възприема материала по съответния предмет. Това трябва да стане и чрез масово обучение на учителите в новите подходи на преподаване, не само на учителите от елитните училища. В областта на математиката го правим от доста години. Квалифицираме учители и по този начин помагаме на МОН, повдигайки общото ниво на учителите. Само в областта на математиката в последните десетина години сме обучили в този подход над 1000 учители. Така повишаваме нивото на професионализъм в преподаването на самите преподаватели, което по естествен начин се пренася сред учениците за повишаване на тяхното ниво на подготвеност.
