Родолюбието се съхранява в сърцето, декларативните надписи са далеч от истинския патриотизъм
- Ваше Високопреосвещенство, Георги Георгиев, обвинен за закана за убийство и нанасяне на телесна повреда на 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора, е татуирал на ръцете си “Свобода или смърт”. По този повод вие вече изразихте позицията си, че за съжаление, днес тези заветни думи, изписани по телата на днешната младеж, са изпразнени от своето съдържание, а тялото е дом на Духа Светаго. Това не е ли фалшив, наистина изпразнен от съдържание патриотизъм, който цели да прикрие и да компенсира нещо друго, особено у младите? Защо посягат хората изобщо към татуировките, какво им дават те? Особено поднесени по този декларативен начин. И къде е разликата между патриотизма и патриотарството?
- Въпросът е актуален и се отнася до мисленето на много млади хора, които по една или друга причина си задават въпроса дали и какво татуират на телата си. Вие правилно споделихте, че подобни декларативни надписи са далеч от истинския патриотизъм, а по-скоро са компенсаторни проявления.
Имах възможността да споделя, че изписването по телата на уж патриотични призиви далеч не е същностен патриотизъм. Родолюбието се съхранява в сърцето на българина и той трябва да тачи и милее за своята родина, а всички близки да обгръща с вяра, надежда и любов. Ако обществото ни и ние самите в делничния си живот отстояваме неотклонно тези ценности,
нямаше да има такива проявления и брутални действия спрямо човешката личност,
на които сега сме свидетели. Аз вярвам, че народът ни осъзнава необходимостта от висока нравственост в делника ни. Неслучайно така остро реагира срещу кощунственото деяние и телесната повреда върху тялото на Дебора Михайлова.
- Какво мислите лично вие, но и църквата за татуировките? Те, естествено, са личен избор. Някои се правят така, че да не могат да ги премахнат от кожата през целия живот на човека. Но да се пише по човешкото тяло дали е богоугодно дело, може ли то да бъде палитра за самозвани най-често художници? Едни изписват цялото си тяло, включително и главата, за други татуировката може да бъде деликатна, малка или дори интимна, но нужна ли е тя все пак? Какво послание носи тя и за кого е предназначено то - за цялото общество, за един човек? Индианците например са се рисували, за да изглеждат по-страшни, а ние днес?
- Появата на татуировките в европейската цивилизация е сравнително ново явление. По-назад във времето са използвани в някои местни племена в Африка и Америка. Тяхното съществуване е свързано с езичеството и окултизма. Имало е народи, които, не познавайки единствения Бог, са прибягвали до правенето на магии и разни церемонии. Други са слагали различни символи по тялото, като са мислели, че по този начин ще влязат във връзка с духовния свят.
В Стария завет Бог заявява: “Заради починалия не правете разрези по тялото си и не надписвайте върху себе си. Аз съм Господ”. Това четем в книга “Левит”. Посланието на нашия небесен Отец е ясно и недвусмислено – обичаят да се рисува и пише по тялото не е добър и
не трябва да се допуска, защото това е поклонение пред идол, създаден от езичеството
Такова поклонение привлича единствено нисши духове, което далеч не е безобидно. Поставяйки върху себе си често неразбираеми надписи или изображения, позволяваме на поднебесни сили на злото да влязат в душата и да променят живота ни. Това е дейна истина и трябва да сме много внимателни за всичко, което правим с тялото си, защото то е храм на Бога. Св. Апостол Павел напомня: “Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?” (1Кор. 6:19).
- Едни могат да рисуват по тялото си любовни сцени, други - животни или политически символи, да изписват имена на хора и важни дати от живота си. Но ако там е изобразен кръст, образът на Христос или друг религиозен символ или сцена, това дали прави човека повече вярващ и наистина вярващ, или това пак е въпрос на показност и декларативност?
- Не външната декларативност, а духовните ни нагласи и устроения са съществени. Бог вижда сърцата ни и това, което можем да скрием от хората, за Него е като на длан. Духовното ни сърце е люлката на душата, както казва св. Йоан Кронщадски. Там трябва да изобразяваме и изграждаме добродетелите си. Родната ни църква неслучайно отделя такова внимание към най-малките си пасоми
още от ранна детска възраст, за да положи семената на доброта и обич
към родители, народ и общество. В Старозагорска и другите епархии на БПЦ имаме изградени десетки неделни и прицърковни православни училища, в които преподаватели с богословско образование понасят истините на Свещеното писание на Стария и Новия завет, на общочовешката нравственост.
Изключително важна е и семейната среда, където детето формира светогледа и нагласите си към околните. Родителите имат изключителната отговорност да подготвят бъдещи граждани на родината ни, които да носят в себе си добронамереност, честност и отзивчивост към хората, с които тепърва делникът им ще ги среща. Затова изградихме и продължаваме да изграждаме към енорийските храмове православни школи и просветни курсове за родители и възрастни. Ако едно дете израсте в семейство, в което има стремеж към християнски добродетели, то ще ги пренесе и в живота си.
Обществото ни също трябва да се обедини и отстоява нулева толерантност към всякакви кощунствени и агресивни прояви. Да подкрепя и култивира достойни и добротворни нагласи и дела.
- Какъв е вашият съвет към младите, които тепърва ще решават дали да се татуират, или не?
- Бог е създал света и човека в съвършенство и не е нужно нещо външно да се допълва. Нека да насочим усилията си към съзидание на вътрешна чистота, към спазване на Божиите заповеди и стаената в тях нравственост, без която не можем да имаме мир и хармония със себе си и хората.
Да преоткриваме Божието присъствие в нас и Неговата обич, да вървим по пътя към храма, за да живеем с “думи за вечен живот”. (ср.Йоан 6:68).
