Татусите днес са като хералдически символи за принадлежност подобно на гербовете на знатните родове през Средновековието
- Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им - смърт! - така Георги Господинов реагира на случая с обезобразената 18-годишна Дебора от мускулестия ѝ мачо. Очевидно за писателя печално известният герой е събирателен образ на млади мъже, завили към примитивна култура - съгласен ли сте, г-н Йорданов?
- При всички положения говорим за събирателен образ. Безспорно силните думи са хубаво нещо в такива моменти, особено изречени от толкова изявен наш писател. Но трябва да си дадем сметка, че винаги ще има момчета, които са по-силни и физически по-развити. Проблемът е, че когато едно общество в трансформация е подложено на силни обществени и външни влияния, особено на неолибералните ветрове, които духат най-вече от САЩ, в него неизбежно се усилва и обратната реакция, често под формата на примитивния и празноглав патриотизъм. Той е вид консервативен отговор на тези влияния, които поради натрапчивостта си към традиционни разбирания за живота се възприемат враждебно от част от хората. В днешно време темпото и едва ли не безалтернативността, с която насаждат тези нови модели и отношения, подлагат на огромно изпитание адаптивните способности на традиционни общества като нашето. Затова някои млади, които не четат и не учат достатъчно и не са особено задълбочени, много лесно се увличат от реакционни популистки идеи, които им изглеждат като убежище на традиционното. В този смисъл нашенското, патриотичното. Те са с елементи на фашизоидност, крайноляво или крайнодясно, което показва, че се идентифицират с обратни на наслагващите се тенденции.
- Какъв знак е, че татуиралите по тялото си лика на Левски са 12 пъти повече от онези, които си татуират поета Ботев?
- Означава, че повечето от тях не четат поезия и че поезията в момента не е модерна. Левски очевидно е преекспониран и интерпретиран сред младите в по-благоприятна светлина. Може би като “по-изчистен” символ на жертвоготовност, което вероятно идва да афишира степента на патриотарски радикализъм у татуиращите се. Това, разбира се, е примитивно внушение, но така изглежда от психодинамична гледна точка. Защото сленгът, който се използва, за да се коментират националните ни герои, много често определя отношението на идентифициращите се с тях.
- Интересно защо у нас патриотите с татуировки на хан Аспарух, Левски, Ботев, паметника на Шипка и още светини, също “Свобода или смърт” върху прасци, бицепси, лакти и торсове по-често реагират агресивно и действията им са насилнически? Какво компенсират?
- Много неща компенсират. Например поколенията на възраст до 30 г. никога
не са минавали през ритуали на инициация,
т.е. на навлизане в света на възрастните, макар да търсят изява, включително и на протестите в подкрепа на обезобразеното момиче. Навремето при мъжете това го вършеше казармата. При жените пък имаше биологични и социални маркери за навлизане в отделни периоди от зрелостта - когато от дете ставаш девойка - фертилността, после от девойка - зряла жена, когато поеме социалната роля на майка. В различните общества тези ритуали винаги са съществували. Но в последните години поради отсъствието на организирани форми за инициация, младите, влизащи в света на възрастните, започваха да изминават този път през изопачени и екстравагантни форми. Абитуриентските балове са ярък пример за това. След тях обаче младите мъже често няма какво да направят, за да се “обозначат полово и ролево”, вливайки се в сивотата на живота. Макар че не съм привърженик на масовата военна служба, мога със сигурност да кажа, че навремето възрастните винаги правеха разлика между мъж, служил в казарма, и такъв, който не е стъпвал там. Част от последните се чувстваха в известна степен “стагнирани” и непълноценни, че не са преживели това предизвикателство. Но този акт не беше случаен, означаваше, че си минал някакъв зрелостен тест.
- Какво замени ритуалите за въвеждане в света на възрастните?
- Замени ги търсенето на модели от улицата. И най-пресните бяха мутренските модели. Затова повечето от тези момчета имитират героите от 90-те години. Лошото е, че се получи един патриотичен тюрлюгювеч - та тези хора дори не са наясно с повечето от реалните исторически факти. Все още си говорят за прабългари и славяни, макар тази теза отдавна да е отречена и по нашите земи да се откриват само останки от римски градове, тракийски гробници и знаци на българската държава. Но така или иначе, те хващат едни герои от различни епохи, интерпретират делата им примитивно и конюнктурно, за да евакуират своя непораснал и неуверен аз, поднасяйки го на общността, с която се идентифицират и в която се движат грандиозно “опаковани” в патриотични артефакти и други символи на власт и престиж. Това е един вид паразитна идентификация, разбира се, придружена и от съответните татуси.
- С татусите на национални герои стават по-значими и по-лесно забележими ли?
- Татусите играят ролята на гербовете на фамилиите в Средновековието, като хералдическите знаци са, трябва да покажат от кой род и от коя група си. Изглежда доста нелепо, но това си има разумно обяснение. Тези хора наистина се нуждаят от форма на организираност, от това да минат през някакви изпитания. За съжаление обаче животът не предлага само приемливи форми на себеутвърждаване. Много често улицата предлага точно обратното.
- Това ли е търсил Георги в садизма си?
- Той вероятно е едно съвсем обикновено момче, което по идентичен начин е потърсило прикритие за своя неуверен и малоценностен аз-образ в общността на силоваците. За съжаление се е увлякъл в усилията си да се “себедоказва” като мачо. Защото истинските и опитни охранители всъщност изповядват съвсем различна философия и етика на поведение. Искам да кажа, че не бива заради Илия да намразваме свети Илия.
- Известен адвокат прибави щрих към портрета на съвременния български младеж - “Мечтата му е да вдига 140 кг от лежанка, да е татуиран и да се зоби с анаболи. Заради всичкото това е харесван, уважаван и търсен от момичета”. Защо младите момичета днес харесват силоваци?
- Не всички мъже имат универсалния образ, описан от господина. Но аз бих попитал защо младите момичета харесват по-възрастни мъже. И мога да ви отговоря - в последните години в западните общества феминистки и всякакви други движения постигнаха много от своите легитимни цели за равноправно отношение и позициониране в обществото. Но част от тези общности, свикнали с протестърската еуфория, сякаш страдат от т.нар. синдром на пенсионирания свети Георги. С други думи не разбират, че вече са постигнали целите си и продължават да търсят барикади, на които да се бият. Ефектът в последните години е, че за немалка част от обществото исканията за още и още промени ескалират неимоверно до степени, които изглеждат в най-лекия случай екстравагантно, а в други дори опасно за фундаменталните принципи на оцеляване на хората.
Огледайте се и със сигурност ще забележите, че вече момичетата избират момчета като свои партньори, а не обратното. Разгледайте клиповете в социалните мрежи и ще видите, че по-чести герои в побоищата в училищния двор или квартална градинка са момичетата, а не обратното. Иначе - да, много момчета мечтаят да вдигат 140 кг от лежанката. Хубаво би било, защото тогава си пълен с тестостерон и е нормално да се опиташ да го изразходиш. Но това далече не е универсалният модел.
Традиционно момичетата търсят просто сериозни и отговорни момчета и когато забележат у някого солидност и сигурност, избират него, защото това е дълбоката женска природа, тя винаги търси сигурност за оцеляване на поколението. При актуалните тенденции в wow-културата, както я наричам (поднасяне на бързо, ефектно и компресирано съдържание, осигуряващо максимум приживяване), ако сигурността е разпознаваема през борчески модели, е вероятно определени момичета да са привлечени и от това. Няма какво да се лъжем - вижте клиповете, вижте героите, вижте рекламите и ще разберете, “чалгаризирането” и модата на “божествените” тела не е само български феномен. Културните атаки днес минават през аватарите, които младите хора ползват, за да се представят един на друг в социалните мрежи. Снимките им минават през филтри, фотошопове, програми за разкрасяване, но когато се видят на живо, остават разочаровани. Но категорично не бива да се генерализира - далече не всички момичета харесват такъв тип момчета.
Всяка епоха има някакви естетически модели за красота. Културистът Стив Рийвс, който влезе в ролите на Тарзан и на Хектор през 50-те и 60-те години на миналия век, не е ползвал анаболи и стероиди, за да извае фигурата си. Докато
днес виждаме едни напомпани мускулести великани, сякаш надути с въздух отвътре
За мен тези образи илюстрират културните извращения на епохата. Свързани са не само с външния вид, но и с начина на мислене, на отношения на хранене, ако щете, изобщо с начина на живот. Истината е, че младите хора винаги са се нуждаели от модели и каузи, но за жалост, някои си струват, а други - не.
- Протестите в защита на Дебора не ги ли показаха?
- Каузата им да ограничат насилието е напълно легитимна и добра. В същото време тя реферира и към личното поведение и отговорност - искаш справедливост, пледираш за достойнство и ограничаване на агресията, но в същото време се държиш като джигит по пътищата, с коли, които са ти купили татко и мама, или проявяваш неуважително, арогантно или обидно отношение към възрастните. В този ред на мисли питам: ако насилието от родител към дете е неприемливо и сме на път да съдим майка си и баща си за един шамар, както се опитват да направят в САЩ, насилие ли е, когато децата тормозят, насилват, удрят родителите си!?