От преговорите с Ан Макгърк от МВФ са ми белите коси, а сега ще ми праща коледна картичка, шегуваше се в обичайния си стил
Внезапната кончина на бившия социален министър Иван Нейков съкруши роднини, близки и приятели.
Той даде последното си интервю за “24 часа” само преди 10 дни. В него съветваше младите да не отлагат раждането на децата за след 30-ата си година. Загрижен за отлива на работна ръка към по-добре заплащащи труда държави, отправи призив към работодателите да наемат хора с инвалидни пенсии, защото са добри работници.
Кой би си помислил, че толкова богат на идеи и опит експерт ще си отиде от този свят на творческите 68 години?
Нейков бе сред хората най-вещи в социалните политики и трудовото ни законодателство. Имаше рядката дарба да обяснява достъпно и най-сложните социални политики. Телефонът му никога не бе изключен за журналисти, а с много от тях беше на “ти”, защото уважаваше труда им и винаги беше готов да се отзове на поканите им с мнението и експертизата си.
Той е сред основните реформатори на пенсионната система и на преминаването към тристълбовия модел - солидарен стълб, личен принос и доброволно осигуряване. Признава, че пенсионната реформа е най-трудното решение в целия му живот. Казва, че пенсиониралите се през 1997-1999 г. наистина са били ощетени. “Но ако се бяхме забавили, ощетените щяха да са много повече”. В трудни моменти, както сам твърди, го спасява чувството му за хумор.
Разказвал е за битките за социални разходи в бюджета с тогавашната представителка на МВФ за България Ан Макгърк
по времето, когато бе министър, а то бе бурно:
“Преговаряхме по 8-20 часа на ден. Всичките ми бели коси са от нея! А сега ще ми праща коледна картичка...”.
В целия си кариерен път той не изпуска НОИ и пенсиите от погледа си. И не сдържа забележките си.
Роденият в Хасково на 17 април 1955 г. юрист още от гимназията в родния си град се слави с хуманитарните си интереси - литература, история, обществени дисциплини. Чете Джек Лондон, Майн Рид, Достоевски, Тургенев, Лермонтов. Сам признава по-късно, че литературата е несподелената му любов. Но тя оставя следа в общата му култура. С радост разказва хасковски вицове, но не пропуска да цитира Швейк и Остап Бендер.
Завършва право, започва кариерата си като инспектор в Инспекцията по труда - на такава длъжност е от 1981 до 1990 г. Между 1990 и 1992 г. е ръководител на правния отдел на КНСБ, а от 1992 г. и зам.-председател на синдиката.
През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава на този пост и в правителството на Иван Костов. Но единствено него наричат
“последния министър на социалните грижи и първия на социалната политика”
Защото това бе времето на голямото обедняване по време на кабинета Виденов и на нуждата от смели реформи.
Според проучване на МБМД от януари 2000 г. Нейков е трети по доверие в синьото правителство с 32% подкрепа след Надежда Нейнски и премиера Иван Костов. Оцелява при големия ремонт на кабинета, при който бяха сменени половината министри. Името му не е свързано с интриги и скандали. Което е рядкост и голямо достойнство.
От министерските му години остават равносметки в шеговит стил, споделени пред медии. “Финансовият министър в едно правителство може да успее да превърне външния дълг и някой да го хареса, селскостопанският - да засади жито във всяка саксия с мушкато, вътрешният - да сложи по един полицай до саксиите. Но за социалния винаги остава само едно - той кара оная, миризливата, викат ѝ лайнарката. Който застане на това място, трябва да е наясно, че не бива да си създава врагове, а да овладее до съвършенство изкуството на компромиса, наречено социален диалог. Струваше ми много да разбера, но си заслужаваше”, споделя Нейков.
След министерския пост казва, че той не му липсва,
а по-скоро денонощната работа и бясното темпо. “Бях министър “на един дъх”. Сега се чувствам като огромен камион, включен на празен ход. Върти, бучи, вие... на едно място”.
Преди местните избори през 2003 г. спрягат името му като кандидат на СДС за кмет на София. Славата му на благ, кротък и ведро усмихнат политик го поставя в елегантна конкуренция на вечно засмяния Софиянски. Тогава не опровергава, че в синята централа го обсъждат за поста, заявявайки с чувство за хумор: “Нормално е сред многото имена, които се спрягат, да има един Иван”. Но лоялно и джентълменски уверява, че ще се откаже от надпреварата, ако Софиянски остане в нея.
По това време всички бягат от партийните цветове, а центристки настроените столичани искат кмет - мениджър, с човешко лице, обърнато към болките на хората. И Нейков изцяло отговаря на този профил.
Онова, което отбелязват като минус, е, че не е кореняк софиянец - роден е в Хасково, а не в столицата. Но тази малка подробност в биографията си Нейков коментира още като министър в Костовото правителство: “Това,
че сме от Хасково, не значи, че ядем доматите с колците!”
Избират го за общински съветник от гражданската квота на СДС, като оглавява Комисията по финанси и бюджет. Превръща се в един от най-уважаваните съветници в разтърсвания от кризи тогавашен СОС. Работохолик, диалогичен, изслушва внимателно и спокойно чуждите доводи, търпеливо търси консенсус. Помага му и синдикалният опит.
Същевременно продължава изследванията си върху развитието на човешките ресурси в създадения от него Балкански институт по труда и социалната политика. Сред амбициите му е чрез института да научи българите на майсторлъка да привличат пари от европейските фондове. “Португалия и Ирландия бяха бедни като нас, но дръпнаха, защото обучиха 10 000 души, които да пишат проекти. У нас това могат 100-200 човека”, разказва Иван Нейков през 2003 г.
Особено ценна е експертизата на Нейков в областта на пенсионното дело, но не само. Той прогнозира още преди повече от десет години, че следващите поколения няма да могат да започнат и да завършват трудовия си път с една и съща професия, а ще се налага много пъти да я сменят и да научават нови и нови умения. И опроверга поговорката “Залудо работи, залудо не стой” с едно задълбочено изследване на своя институт, завършило преди няколко месеца.
Трудът се променя, за младите не е атрактивно 8 часа да са на едно и също работното място. В следващите години ще се търси много по-голяма свобода при определянето на работното време и в развитието на един работник, смята Нейков. И посочва, че на пазара на труда в България има четири специфично обособени поколения работна сила. Най-младите работят, за да се забавляват, смята експертът. Тези от поколението Y пък работят, за да постигат и успяват, търсят възможност за развитие, справедлива оценка и незабавни стимули. За хората от Х поколението, които работят, за да живеят, особено важно е високото възнаграждение.
А най-възрастните на пазара на труда “живеят, за да работят, искат сигурност на работното място, здравословни условия, казва Нейков и допълва изводите от изследването: “Първостепенна по значение житейска цел на поколение Z е “щастие”, на Y са “високи доходи”, на Х – “сигурност”, на Т – “достойнство”.
За всичките години във властта и извън нея Нейков не се поддава нито на суета, нито на високомерие, нито на грандомания. Живее в една от “спалните” на София - квартал “Младост”, мнозина са го виждали да пазарува от кварталното тържище или сам, или със синовете си, даже редовно си говорел с продавачите. Съседи твърдят, че никога не е ползвал служебна кола, а винаги са го виждали да кара собствения си червен форд. Срещат го и в градския транспорт.
