- “Що така, бе” е култовата реплика на бившия футболист в спектакъла “Спанак с картофи” с Иво Аръков, Антоан Петров и Кирил Ефремов. Би участвал и в други постановки
- Обмислям мащабен благотворителен мач в края на октомври. Средствата са за домове за деца без родителски грижи.
- Не коментирам ситуацията в Русия, защото като кажа нещо, после месеци наред получавам заплахи
-Гн Георгиев, отскоро сте в ново амплоа - играете в спектакъла “Спанак с картофи” заедно с Иво Аръков, Антоан Петров - Анди и Кирил Ефремов. Как се стигна до това да участвате?
- Продуцентът Кирил Кирилов ме покани. Негова идея е. Аз веднага се съгласих, защото той е най-добрият продуцент, а и се познаваме и с тримата актьори- Аръков, Анди и Кирил Ефремов. Знам, че са много добри актьори и представлението ще бъде супер. И не останах изненадан. Много ми хареса. Не е като футбола, съвсем друго е. Но е много забавно, много е весело.
- Притеснявате ли се на сцената?
- О, не, няма притеснение. Аз съм играл пред хиляди хора. Тук обаче контактът с публиката е по-близък и чувстваш емоциите им, аплодисментите им.
- Какви са отзивите на публиката, след като са ви гледали?
- Казват ми, че се справям добре. Ролята ми е много малка, но и актьорите ми казват, че се справям супер.
- Иво Аръков написа в инстаграм зрителите да не се подвеждат по заглавието и да не очакват кулинарно представление. А за вас какво е?
- За мен е забавление. Аз излизам на сцената и се забавлявам най-вече защото представлението е много хубаво и смешно и все пак е на футболна тема, която е близо до мен и затова се получава супер.
- Преди да участвате в него, обичахте ли да ходите на театър?
- Естествено. Аз съм привърженик на театъра и се радвам, че вече съм от другата страна на сцената, не просто в публиката. Обичам по-смешни, по-забавни постановки, за да ме разведрят. Обичам и драми, и по-сериозните.
- Кого бихте поканили да ви гледа?
- Не съм се замислял.
- Бихте ли поканили ваши колеги футболисти?
- О, със сигурност да. Доста колеги вече ме гледаха, идват постоянно и им е интересно. В Пловдив, в Бургас на предстоящите представления също ще дойдат.
- Може ли да издадете малка част от вашите реплики в спектакъла?
- Ще кажа само: “Що така, бе”. Това е култова реплика. Но трябва хората да дойдат да го гледат и ще разберат защо така се казва.
- Представлението се казва “Спанак с картофи”. В този ред на мисли какво е вашето любимо ястие?
- На мен любимо ми е пиле с ориз. Може така да се казва следващото представление.
- Бихте ли се съгласили да участвате, ако ви поканят в следваща постановка?
- О, със сигурност. Честно да ви кажа, много се сприятелихме и виждам колко добре се справям, така че със сигурност бих участвал в още.
- Все пак беше изненада, че се качихте на театралната сцена. Има ли и други неща, които искате да опитате? Да влезете в друга изненадваща роля?
- За мен тази първа роля ми е малка. Ако има нещо малко повече от това, ще съм радостен. Но все пак, като гледам другите актьори колко реплики имат да учат - по два часа не спират да говорят, наистина е много тежко. Всяка професия си е тежка сама по себе си, но сега виждам колко тежък труд е актьорската професия.
- Репетирате ли преди представлението?
- Един-два пъти си го повтарям. Репликите не са много, така че набързо си ги казвам.
- Преди спектакъла през юни организирахте благотворителен турнир, в който събрахте на една сцена български спортисти, певци, актьори, Златните момичета, инфлуенсъри. Как се роди идеята за него?
- Идеята се роди, докато участвах в “Сървайвър”. Още тогава с другите участници си мислихме да направим един благотворителен мач. Решихме кой ще поканим. Всичко организирахме там и се радвам, че се получи. Доволни сме, знаем къде са ни пропуските, недостатъците, за да се поправим за следващото събитие. Обмислям нещо такова да направя в края на октомври, но ще видим дали ще се получи.
- По-мащабно събитие ли ще бъде?
- Да, надявам се, че ще стане още по-хубаво.
- Колко средства са събрани и за какво ще бъдат използвани?
- Ще бъдат използвани за домове за деца без родителски грижи.
- Концертът имаше за цел и да се стимулира здравословният начин на живот. В какво се изразява това, как може да се помогне?
- За мен спортът е най-хубавото нещо. Учи на дисциплина, на характер, на всичко. Ако може тези деца да се вкарат в спорта, без значение какъв, да им се даде тласък за по-нататък, ще бъде супер.
- Вие помагате на деца без родителски грижи и в други инициативи. Защо тази кауза е важна за вас?
- Аз помагам и на други деца, не само на такива, лишени от родителски грижи. Не обичам да говоря за това, защото не го правя за някаква реклама, а просто така искам и така го чувствам. Но този благотворителен мач исках да е по-мащабен, за да се съберат повече средства, затова беше тази реклама, този шум. Иначе постоянно ходим аз, моето семейство, моите приятели да помагаме не само на деца сираци, а и на такива с най-различни случаи, за които ми пишат и в социалните мрежи.
- През 2020-а основахте школа за малки футболни таланти. Тя функционира ли още?
- Не, затворихме я. Събрах доста деца, около 156-160 се записаха. Не искам да навлизам в тази тема, защото само се нервирам, а бяха други идеите ми. Сега ситуацията е друга. Има хора, които обичат да пречат. Не искам да се връщам към тази тема.
- Ще ви върна към участието ви в “Сървайвър”. Защо искахте да сте част от това предаване?
- Исках, за да се изпитам сам себе си, да видя на какво съм способен.
- Кое ви беше най-трудно в пътя?
- Естествено, най-тежкото ни беше, че умирахме от глад. Няма как без храна да живееш, а ние сме яли по три лъжички ориз на ден. Знам, че много хора не го вярват, дори и мои близки приятели ме питат наистина ли сме яли по толкова. След като съм свалил 14 кг, дали не е вярно? Даже доста по-меко е показано по телевизията. Още по-сурово беше наистина. Който не вярва, да повярва.
- С кого от участниците се сближихте най-много?
- С всички си станахме близки. Искаш - не искаш, вътре ставаш с всеки близък, защото делиш и трохичката хляб. Без помощ няма как да оцелееш там, бяхме едно племе. Затова всеки дава идеи - която е по-разумната, да използваме.
- Въпреки че победихте, все пак има ли нещо, от което не сте доволен в играта, в стратегията си?
- За мен най-важното беше да не се карам и да не влизам в конфликти, да не обиждам и да не нагрубявам нито един човек, без значение от мъжки или женски пол. Това съм си го изпълнил 1000%, не влязох в конфликт с абсолютно никого. Както съм и в живота. Аз не съм конфликтна личност, но при условие че там си без храна, без условия, без покрив, е доста трудно. Но успях поне това да изпълня.
- Изненадахте ли се какво може да понесе вашата психика там?
- Да, затова е това преживяване- да изпиташ себе си. Със сигурност има живот преди и след “Сървайвър”. След “Сървайвър” не съм толкова нервен, гледам на живота по съвсем друг начин, ценя и най-малкото нещо, което преди съм имал за даденост. Играта те променя коренно, така че съм благодарен, че бях там.
- Помислихте ли как да оползотворите наградата?
- Не, не съм мислил.
- Преди време се обърнахте към жените да спрат да си правят пластични корекции. Защо?
- Със сигурност аз винаги съм искал и обичам естествената красота. Не виждам защо младите момичета трябва да си правят някакви корекции. Господ ни е създал, както той е решил, така че не трябва да се променяме. Естествено, ако вече много се налага и наистина имаш нужда от нещо и не ти харесва, медицината е толкова напреднала, че може да си направиш всичко. Но най-хубавото е естествената красота на човека. Може би от мен не звучи най-правдоподобно, но със сигурност е така.
- Освен че вече се изявявате като актьор, имате ли друго хоби? Какво правите в свободното си време?
- Всеки ден спортувам, тичам, ходя на фитнес, на тенис. Това е, което правя, няма други изненади при мен. Без спорта няма накъде, аз цял живот спортувам.
- Като заговорихме за спорта - следите ли състоянието на българския футбол?
- Донякъде. Имам доста приятели, с които се чуваме и те ми разказват. Не го следя чак толкова. Като един фен на националния отбор се надявам да има по-светли дни за българския футбол.
- През юни “Славия”, от който отбор сте започнали футболната си кариера, представи новия си старши треньор - Хосе Мария Бакеро. Колко важно е такива имена идват у нас?
- Със сигурност е плюс за целия български футбол, че точно такива звезди и легенди идват в България. Трябва само да се радваме, да приветстваме подобни имена и да благодарим на тези, които ги канят тук.
Знаем нивото на българския футбол и колко трудно някой би дошъл, затова трябва да се радваме и да ходим на мачовете. Отправям призив към всички хора да ходят по българските мачове, да пълнят стадионите. Сега, за жалост, има два-три отбора, които пълнят стадионите, но при другите - не. Надявам се такива имена да върнат българите по стадионите.
- Подкрепяте ли вашите синове да се занимават с футбол?
- Да, със сигурност, но не съм от тези бащи с болни амбиции, които ще ги карат насила да бъдат футболисти. Ако имат желание, естествено, ще дам всичко от себе си да станат колкото се може по-добри. Но ако не искат, няма да ги карам насила. Няма смисъл да караш едно дете да прави нещо насила, това е безумие.
- Вие толкова години играете в руски отбори. Сега следите ли ситуацията между Украйна и Русия?
- Следя какво се случва. Бил съм 12-13 години в Русия, няма как да не я следя. Имам доста приятели, познати. На мен почти целият ми съзнателен живот е минал там, няма как да не я следя. Но не искам да навлизам в тази тема, защото, като кажа нещо, после месеци наред получавам заплахи. Така че по-добре да си запазя за себе си какво мисля. Не разбирам от политика и не искам да коментирам.
- За финал ще издадете ли има ли жена до вас в момента?
- Има жена, да.
