Нарязана на десетки места с макетно ножче. Клал я е като животно.
Обръснал й главата насила.
Пребил я. Носът й е счупен.
Лекарите направили 400 шева на прорезните рани!
В изключително тежко състояние.
Прокуратурата иска "задържане под стража" на насилника.
Районният съд потвърждава искането.
Окръжният съд пуска този изверг под гаранция, защото раните не застрашават живота й, а телесната повреда е окачествена като лека.
Това - няколко дни след приемането на Закона за домашното насилие.
Сега...по принцип много хора определят съответната мярка за неотклонение като някаква присъда, а тя е само степен за обезпечаване на присъствието на обвиняемия в съда. Но често пъти решението на съдията се основава именно върху вида и начина на извършване на престъплението, както и степента на неговата обществена опасност. Например - деяние, извършено по особено жесток и мъчителен начин.
Аз не зная на какви основания съдът е приел, че обвиняемият няма да се укрие или да извърши друго престъпление, но бих искал да знам какво щяха да мислят съдията, или съдийката, ако тази "лека телесна поведа" се беше случила на тях, или техен близък.
Не, уважаеми депутати, подобни абсурди няма да спрат с т.нар. от вас радикална и фундаментална съдебна реформа. В случая нито контролът върху главния прокурор, нито разделянето на ВСС, нито квотите в тях, нито въвеждането на индивидуална конституционна жалба имат нещо общо с манталитета и морала на магистратите. Всички тези промени се отнасят само и единствено до политическото влияние върху съдебната власт. Там ги стяга чепикът политиците.
А недоверието в системата се гради върху ей такива и много други безумни решения. Тук въпросът опира до много и съществени проблеми и те започват от студентската банка в Юридическия /и цял рой други факултети по други ВУЗ-ове/ и качеството на младите юристи и завършва нейде из местните и централни недосегаеми и безконтролни магистрати.
Решенията на съда не се коментирали. Айде, бе!
Казано е: когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза.
Ако има какво да излиза, без извинение!
