Минахме през политическо пийпшоу и карнавал на безпомощност на институциите
Историята, както и политиката работят през парадокси. Който иска да живее и управлява само по правилата на формалната логика и в пълно съзвучие със своята собствена картина на света, не може да разчита на успех в публичния живот. Това, което важи за всяка политика, още повече се отнася за демократичната политика.
Ако един диктатор може да “диктува” - до време, то един демократичен лидер трябва да представлява. Това означава да бъде едновременно отговорен за своите обещания пред хората, които са го подкрепили, и да съгласува реализацията на своите цели с други лидери, други позиции, други интереси.
Демократичната политика е процес на превръщане на разнопосочни обществени интереси в обща платформа за управление на страната и националния интерес. Този процес се подчинява на институционални правила, резултатите от него винаги са частична победа - реализация на собствените заявени цели (колкото по-голяма, толкова по-добре). Успехът винаги се постига чрез максимизиране на взаимната печалба - играта с нулев резултат (аз печеля - ти губиш и обратно) винаги е рецепта за поражение.
В известен смисъл това е азбука - банална за тези, които я познават. Но в България от десетилетия насам политическият процес се осъществява в два противоположни - еднакво стерилни модуса. Първият - играта с нулев резултат.
“Нашата победа” води до заличаване на противника,
който и да е той.
Вторият - политическа хегемония на една партия (от 2009 до 2020 г. - ГЕРБ), политически израз на финализиран олигархичен контрол върху държавата и икономиката заедно с формални - или неформални партньори (в случая с ГЕРБ - ДПС).
От лятото на 2020 г. започна реализацията на алтернативен политически хегемонен проект - проект за “изчегъртване” не само на хегемонията на ГЕРБ, но и на самата ГЕРБ. Този алтернативен проект се самоосакати от самото начало с
пейоративното политическо пийпшоу
на разнасяните ковчези, вмирисването на площади и публични сгради на развалени яйца и риба и т.н.
Пейоративни фигури с претенции за политици скроиха зле изглеждащ карнавал от хаотична безпомощност на институциите - и най-вече на парламента. Над страната надвисна реалната опасност един семпъл човечец, докопал се с външна помощ до президентския пост, да се окаже пореден български диктатор.
В продължение на пет поредни парламентарни избора българските граждани ясно заявяваха своята воля. Край на политическата и олигархичната хегемония на ГЕРБ и ДПС, известна с паролата Кой. Запазване на партиите ГЕРБ и ДПС като обикновени политически инструменти за представителство на определени обществени групи.
Подкрепа за алтернативни визии и партийни проекти - ДБ, ПП и ... някои други..., които имаха мисията да внесат в демократичната политика императива за дехегемонизация, изграждане на нов политически баланс на парламентарната република, ориентиране на България към печеливша защита на националния й интерес в рамките на ЕС и НАТО.
Гражданите не дадоха на "партиите на промяната" карт бланш за алтернативна хегемония - а за възстановяване на нехегемоничната парламентарно-демократична политика.
Трябваше да мине време, за да могат тези очевидни неща да станат очевидни и за самите актьори на политическата сцена. О, да - има поле за огромна ирония и сарказъм: "Ах, вие, които се борихте с ГЕРБ, ДПС и олигархията, сега се прегърнахте с тях..." Най-добре се смее този, който се смее последен.
Да се върнем на първите думи, с които започна този текст - историята и политиката работят през парадокси. Тези две "дами" притежават силно чувство за хумор. На времето присъединяването на България към НАТО се осъществи
с подписа на червения президент Първанов -
който само няколко години преди това протестира на улицата срещу НАТО. Днес Бойко от ГЕРБ, който искаше да гледа само платноходки в Черно море, е сред най-активните атлантици, подкрепящи помощта на България за Украйна. Тези, които "изчегъртваха" ГЕРБ, днес трябва да се споразумяват с тази партия. Няма нищо смешно! Смисълът на нашето съществуване е да се развиваме, да придобиваме все по-отчетлива разделителна способност и потенциал за съчетаване на противоположни - несъвместими неща. Това, което е "невъзможно" в триизмерния свят, придобива истинско битие в света на мисленето и действието, за да разшири границите на нашата собствена представа за действителността.
(От фейсбук)
