Жега е. И в природно-климатичния, и в политико-носталгичния смисъл. Набарали са ни едни изобари и едни комплексари и спасение не дебне отникъде.
Даже един в социалните мрежи пише: „Поканата за секс в тая жега трябва да се приема за предумишлено убийство“. Пък аз му сипвам още гориво: „По особено жесток и мъчителен за жертвата начин“… Проблемът дойде, когато едни дами на следна възраст ми изсъскаха: „А коя е жертвата“?! Мани-бегай, дето викат сценаристите на Слави.
В политически план нещата не стоят по-оптимистично. Тъкмо оная не-точно-коалиция взе да се осъзнава как от промяна може да стане статукво и по думите на класика Борисов взе да си подрежда коалиционната къщичка и хоп – някой подпали огъня на местните избори в София.
Не стига това, ами конституционните промени стартираха с фундаменталния въпрос за решаването на проблемите с корупцията и престъпността, какъвто е националният празник. От неговото решаване зависи както приемането ни в Шенген, така и в Еврозоната, а въоръжени с А, Б-то нашите прокурори ще обвиняват все по-грамотно, а съдът ще съди все по-справедливо.
Но замисълът е далеч по-дълбок. Както казва премиерът Денков: „24 май е празник, който прави по хармоничен начин прехода от миналото към бъдещето”. Тия под пилона и с рибай скета мислят същото.
Чакайте бе, хора, що разваляте медения месец на ГЕРБ и добрите, реформаторски и прогресивни сили под вещото кумуване на д-р Ахмед Доган? Аз такъв рахатлък и разбирателство не съм виждал от първия мандат партията на Борисов! Тая сделка и тандемът Паси/Плевнелиев не може да я измисли. За нас правителството, за вас – парламента. За вас – шеф на БНБ, за нас – двама подуправители. За нас - областните на София и Пловдив, за вас – които посочите.
Кога го е имало това? И при Царя по схемата 3:5:8 имаше повече разправии. Обаче така е и в живота - младата и неопетнена девойка се дърпа, дърпа, па кандиса… Като се позамисля, за работата на тая не-точно-коалиция трябва да се използват няколко от уникалните български граматически времена – от двойно потвърждение през двойно отрицание до бъдеще заканително. „Да бе, да“ и „Що ли е ти…“ като примери стигат.
И изведнъж – фрааас! Изсипа ни се африканска жега и столични скандали около кметските кандидатури.
Добрите, реформаторски и т.н. сили извадиха едно младо предизборно теле и решиха, че след като са спечелили парламентарния вот в София, могат просто да го вържат пред общината и да го изберат за кмет.
Добре, обаче това не се хареса на старите седесари по причина, че телето има съмнения за зараза с Държавна сигурност, и решиха да го пекат на бавен огън. И то в тоя политически мир и съгласие.
В резултат старата гвардия извади стария вол Вили Лилков и каза на синия комсомол: „Хайде да ви видим как ще го опечете“. И младите им се вързаха и хукнаха да събират гнили политически съчки, които ПР-ите им се чудят как да докарат до хубави сухи цепеници.
Вярно е, че да седиш около политическия огън в тая жега е да се потиш като Веско Маринов на сцената, но изкуството и политиката изискват жертви.
Та по този повод да припомня правилото на Кутузов: „Повече пот в строя, по-малко кръв в боя“. Както е тръгнало по тая логика накрая мафията и промяната ще пият брудершафт.
