От приказките за “мижав интерес” към моя концерт ми стана смешно – някой иска да напомни за себе си. Някои предавания го обърнаха на клоунада
- Здравейте, г-жо Бодурова, направихте страхотен концерт в родния Бургас, публиката беше очарована. Очаквахте ли толкова любов, толкова верни фенове?
- Не съм помислила и за миг какво мога да очаквам. Знам само, че истинската любов е взаимна.
Всички мои концерти минават така, както сте забелязали - ухаещи на любов. Но сега беше наистина вълнуващо от първата до последната песен публиката да пее с мен. На моите концерти те се чувстват у дома си, аз също - може да плачем, да се смеем, да танцуваме, да пеем.
Дошли бяха хора от цяла България, но и от Берлин, от Лондон. Забелязах няколко млади момчета на по 24-25 г., за които след концерта разбрах, че са пристигнали от Шотландия. Те знаеха всички мои песни.
За мен шокиращото беше, че исках да им кажа, че това е моят последен концерт в Бургас, както и го направих. Но... малко се размислих, защото не можеш да предадеш една истинска любов. Знаете ли истината за една такава връзка - всяка изпята и казана от мен дума минава през сърцето ми. Всяка една е искрена, истинска.
Текстовете на много от песните са мои. Те разказват нашите човешки съдби. Това е тайната на нашата взаимна обич - че си вярваме, няма фалш или пози.
- По време на концерта поетът Недялко Йорданов, който бе сред публиката, каза, че никога не забравяте България, затова и тя не ви забравя. Живеете далеч от родината от много години. Какво ви кара да се връщате тук?
- Родината е като мама. Ходиш, скиташ се по света, работа, семейство... Но не може да не дойдеш и да не видиш мама. Дори и да нямах моята кариера и тази любов от моята публика, аз пак щях да се връщам.
А като прибавя любовта на моите фенове, които са неуморими да постват в социалните медии цяла година и да чакат лятото, за да бъдем отново заедно.
Наистина мисля, че е феноменално това.
След толкова години, аз толкова далеч, а моята публика с всяка изминала година става по-млада.
- Как се чувствате в България, в родния Бургас? Виждате ли сериозна промяна през последните години?
- С всяка изминала година виждам по-модерно строителство, хората по-усмихнати, в супермаркетите по-добро обслужване. По пътищата като че ли няма тази гонка, както преди.
А Бургас, ах този мой любим Бургас! Нашият кмет Димитър Николов направи толкова много – паркове, улици, пътища, санирани блокове. Този човек за толкова години не се умори и продължава, като че ли да не пропусне нещо, което е възможно да направи по добро за града.
- А какво е за вас морето? Не случайно първата песен от концерта бе посветена на него.
- Да, след като поздравих публиката, имах нужда да поздравя и моето море. Аз не съм много от тези хора, които обичат да се пекат на плажа. За мен морето е една необятност, една енергия, то може да те вдъхнови. Възприемам го по-скоро като живо същество.
Изпяла съм много песни за него, написах текст за “Помниш ли, море”, който е като мой химн.
- Представихте пред бургаската публика 30-ия си албум. Това е внушителна цифра за един творец. Какви песни има в него, включили ли сте златните си хитове, или всичко е ново?
- Има нови песни, както и позабравени или нечути, които аз избрах и направих с ново звучене, нов аранжимент, в нов стил. Както например песента “Надежда и тъга”, която даде заглавието на албума.
- Вие сте пели на различни сцени в Европа и по света. За кои участия си спомняте с най-голяма наслада? Кои отличия - а те са много, за вас са най-важни?
- Всяка среща с публиката е еднакво важна и отговорна за мен. Отговорността да представляваш родината си на международни фестивали е огромна. От всеки един, където ме е пращала България, съм носила награда. И с това много се гордея.
Гордея се, че съм и почетен гражданин на моя роден град. Защото да си бургазлия, е титла, пък камо ли да си почетен гражданин! Не е току-тъй.
Нашият град е дал много за българската култура и изкуство. И аз се гордея, че съм една скромна прашинка от плеядата таланти на Бургас.
- Имали сте шанса да работите с музикалния идол Тина Търнър, макар и още в съвсем младите години, както и с големия Карел Гот. Какви са спомените ви за тези звезди в музикалната индустрия?
- Ето това също е една от моите гордости - че съм пяла с тях на една сцена, в един концерт.
Няма да забравя думите на Карел Гот, който излезе да ми връчи и наградата в Готвалдов. Аз пях неговата песен “Водопад”, бях едва на 21 години. И той, връчвайки ми наградата, каза, че е харесал много различното изпълнение на песента и щял да се опита да я пее по моя начин.
Ако правя песен, която вече е изпята, винаги ще сложа моя почерк, не мога да имитирам. Когато човек пее с чувство, той не може да бъде имитатор.
- След като завършвате средно образование, ви приемат немска филология и в консерваторията, но тръгвате по пътя на музиката. Понякога съжалявате ли за този избор?
- Никога! Да, аз дори приета се отказах от немската филология, защото знаех какво искам. Но никога не съм мечтала за голяма кариера. Никога не съм я гонила.
Когато човек прави това, което харесва, с патос, с любов, с отговорност - успехът неминуемо идва. Може да закъснее, но ще дойде.
- Заминавате в чужбина, когато в България вече сте много популярна. Защо? Кое бе най-трудното, през което трябваше да преминете далече от близки и роден дом?
- Когато загубиш родителите си рано, то гнездото е разчупено на парчета. Като че ли като работех далеч, по-малко усещах болката, липсата на моите родители. Но никога не забравях да се върна.
Аз не съм гонила кариера, затова и не съм мислила, че ще я загубя, когато не съм в България. Просто не знам... като че ли моите фенове ме разбират.
Когато правя нова песен, аз не мисля, че с нея продължавам кариерата си. По-скоро мисля, че феновете ми ще са щастливи. Трудното? Аз просто съчетавах нещата. Няма трудно, когато искаш нещо силно.
- Радвате се на прекрасно семейство и красива дъщеря. Тя не тръгна по вашите стъпки. С какво се занимава Кристи в момента?
- Моята дъщеря се оказа много ученолюбива. Прави докторантура, остава още един изпит и започва дисертация - специалност “Социална емоционалност”.
Работи и като учителка, член е на една фондация и напоследък изнася лекции в университети на Невада - в Рино и Лас Вегас.
Гордея се много с нея! Щастлива бях, че реши да празнуваме двете 30-ия рожден ден и дойде на концерта ми във Варна. Негов водещ беше Наско от БГ радио и той обяви, че Кристи има рожден ден. Тя излезе на сцената и двете изпяхме моята песен “Пея за младостта, пея за любовта”.
- Макар да сте далеч от България, следите ли какво се случва тук - в политиката, в социалната сфера? През последните 2 г. българите ходиха доста често на избори, имаше протести, служебни кабинети.
- Разбира се, че следя. Аз уважавам това, което се случи - две вражески партии да направят кабинет. Гърците имат една приказка - дръж врага си отблизо, да му знаеш стъпките.
И също дори да си несъгласен с някого, трябва да има уважение, след като народът го е избрал. Мисля, че ние, българите, имаме малко по-голямо его. За съжаление, защото егото е присъщо на по-ниската класа.
По-интелигентният човек по-лесно може да потъпче егото си. В името на доброто. Разбира се, трудно е да забравиш, че някой е крал, грабил... Но в името на доброто на народа трябва да има компромиси.
Не може да се харчат парите на народа безкрайно. Колко много милиони струва една изборна кампания? Много се гордеем с миналото си и героите от там, но не с настоящето.
В политиката трябва да влязат интелигентни хора. И виждам, че това се случва.
- Миналото лято концертът ви в Бургас бе съпроводен с една неприятна случка, избухнала заради реплика на колегата ви Панайот Панайотов “мижав интерес”. Простихте ли му? Смятате ли, че подобни отношения са нормални в шоубизнеса – вие сте работили и в България, и в чужбина, имате натрупан опит.
- Нека с този въпрос да сложим точка на тази тема. Аз дори и не знаех какво се е случило и моя кръщелник ми каза - “Мам, ти не знаеш какъв хит се получи около теб.”
Смешно ми беше, защото аз не мисля, че съм направила нещо особено да откажа участието на мой колега да пее в моя концерт. Мен постоянно ме завличат в интриги и казват, че съм скандална.
Кажете ми какво е скандалното, какво съм направила?
Това бе мой концерт и аз каня или отказвам. А няма какво да прощавам, защото Панайот малко се поизложи с това изказване, защото беше от лошотия.
Но поне си направи реклама и напомни за себе си. Пък и аз имах гости от няколко медии и отразиха най-после концерта ми. (Смее се.) Иначе той е добър певец, но е малко от “голямото добрутро”.
Пожелавам на всички мои колеги от моето поколение успех!
- Отдавна не сте имали концерт в София. Не ви ли е домъчняло за НДК?
- Последният ми концерт в НДК беше през 2014 г. и бе посветен на всички автори на моите песни - казваше се “Благодаря ви!”
Беше толкова вълнуващо. Двама от тях вече ги няма - Тончо Русев и Иван Пеев. След тазгодишните концерти в Бургас и Варна ще се замисля - може би е време. Може би трябва да направя нещо като “Пак ще се срещнем след 10 години”.
И за да не пропусна София, тази година, ще бъда на 30 юли в един клуб. Но там ще представя парти програма. Така че, софиянци, не бързайте за морето. Август ще е по-добре!
- Не останахте равнодушна и по повод имитацията на вашия образ в предаването “Като две капки вода” от страна на актьора Христо Гърбов. Кое ви подразни най-много?
- Мен нищо не ме е подразнило. Всичко е реклама, когато се споменава твоето име. Но хората от публиката реагираха негативно към актьора, защото името на предаването задължава донякъде да има добра имитация на изпълнителя.
Явно, че вече започнаха да карат през просото и го обръщат в клоунада. Явно, че името на предаването е вече за смяна.
- Кое е посланието, което искате да отправите към сънародниците си?
- Животът ни е даден да го живеем по веднъж - нека се постараем да оставим следа и да го направим по-добър и по-хубав за нас и нашите деца!
