- Дори кабинетът да падне, вероятно ще има нов с това мнозинство в парламента, защото дойде новото разделение и погреба старото “статукво - промяна”
- Васил Терзиев може да попадне в “перфектната буря” на вота в София
- На кметските избори има добра хранителна среда за местни играчи от типа на “Заедно за...”
- ГЕРБ излезе от изолация - така получава разнообразни възможности за подкрепа на кандидатите си на балотажите за кметове
- Посещението на Зеленски у нас ясно разграничи лагерите на евроатлантици и русофили
- Изглежда ГЕРБ ще запази доминиращата си роля в местната власт след изборите наесен
- Има ли стабилизиране на политическата ситуация в разгара на лятото след мощната турбуленция, г-н Ганев? Какво се случва с доверието към основните политически сили и към правителството според новите ви данни?
- Има известна стабилизация в обществените нагласи през юли. През юни отчетохме ефекта от създаването на кабинета и щетите от т.нар. сглобка. Тогава отчитахме ерозия в подкрепата за ПП-ДБ, регистрирахме спад и заради действията на президента при съставянето на кабинета. Този месец няма съществена динамика нито в подкрепата за основните институции, нито в електоралния въпрос.
- На какво се дължи тази стабилизация?
- Да видим какво се случи след сглобката и най-вече след посещението на Зеленски в България. Беше тръгнал процес, който като че ли намери своя завършек. Това бе процес на промяна на основното разделение в страната.
От 2020 г. разделението бе “статукво - промяна”. Протестите от лятото на 2020 г. се материализираха във вот през 2021 г. Статуквото бяха ГЕРБ и ДПС, а промяната - ИТН, “Изправи се! Мутри вън!”, по-късно и “Продължаваме промяната”.
По това разделение се позиционираха всички партии и това движеше целия политически живот.
След началото на войната в Украйна започна да си пробива път нов тип разделение в страната - евроатлантически партии срещу партии с особено мнение по въпросите за войната и военната помощ за Украйна.
Това ново разделение не измести бързо старото, защото “статукво-промяна” бе причината за съществуване на партии като “Продължаваме промяната” например.
Но общият кабинет ПП-ДБ-ГЕРБ бе краят на разделението “статукво - промяна”, защото тези, които протестираха направиха коалиция с тези, срещу които протестираха.
Посещението на Зеленски даде последния щрих и ясно обозначи лагерите - кой от коя страна е.
Новото разделение ще държи в относителна стабилизация сформираното мнозинство. Но това разделение ще е по-трайно дори от това правителство. Защото дори правителството да скърца, да събира критично ниски нива на доверие и да се стигне до оставка, разделението по линията на евроатлантизма ще остане и ще се състави нов кабинет в рамките на това Народно събрание със същото мнозинство. Това ново разделение не предполага друга коалиция.
Пък и твърдите евроатлантици ще имат аргумента: не може да отидем на нови избори, защото ще дадем властта пак на служебен кабинет на Радев.
- В това ново разделение къде се позиционира президентът Радев, който сякаш задълбочава конфронтацията с управляващата коалиция?
- Проблемът за Радев е, че започват да влиза с позициите си в лагера от другата страна на евроатлантизма, а и ПП-ДБ нарочно го вкарват в тази посока, защото им трябва нов враг, за да легитимират коалицията си с ГЕРБ. В другия лагер вече са БСП и “Възраждане”.
За Радев това е проблемна ситуация по две причини. Първо, това може да го доведе до изолация в международните му контакти, второ - да го остави изолиран във вътрешен план от процеса на вземане на решения, свързани с външната политика и отбраната, защото новото мнозинство ще го припознава като опонент.
- Какъв може да е изходът от този конфликт?
- Може само да се задълбочава. За ПП-ДБ и за ГЕРБ Радев е легитимационен механизъм за сглобката. ПП-ДБ са обвинявани, че са влезли в коалиция с ГЕРБ и им трябва оправдание. То е: има президент, който е с Москва и ние трябва да не допускаме повече неговата служебна власт, защото трябва да пазим евроатлантическия път на страната.
Радев иска да се позиционира като основен критик на тази власт, да печели политически дивиденти от това, че той е истинската опозиция. Това направи и в мандата 2017-2022 г. - иззе от БСП опозиционното говорене и се превърна в по-легитимната опозиция на Борисов тогава и в патрон на лагера на промяната.
Така че този конфликт ще продължи - той е изгоден в известен смисъл и за двете страни - и за правителството, най-вече за ПП-ДБ, и за Радев.
- На този фон интригата за местните избори тръгна силно с кандидатури за София - има вече двама кандидати на десницата, как ще се отрази това на крайния резултат?
- ПП-ДБ влезе в разговора за местните избори в София като фаворит. Тук те имаха съществено предимство пред ГЕРБ на изборите на 2 април и победата изглеждаше ясна на хоризонта, особено след подкрепата на Борис Бонев за общата кандидатура. Васил Терзиев обаче не започва убедително.
Ето само няколко проблема, които могат да се превърнат в перфектна буря за Терзиев, който да постави под съмнение избора му за кмет на София. От една страна - вътрешното напрежение заради биографията на дядото, бащата и чичото, принадлежността им към ДС. Това разколебава електората на ПП-ДБ.
Кандидатурата на Вили Лилков идва да отговори именно на това като човек с последователни позиции за антикомунизъм и срещу Русия. Той може да даде възможност за гласуване на хора от тази общност, които са разочаровани от кандидатурата на Терзиев.
От друга страна, евентуална кандидатура на БСП в лицето на Ваня Григорова с ясните ѝ леви позиции би атакувала Терзиев по класови причини. Както добре знаем, българите не обичат богатите хора.
Трета линия на удари ще е от кандидата на “Възраждане” Диян Николов по антилиберална, антиджендърска и антиамериканска линия. Трудно Васил Терзиев оттук нататък ще задържа тези си нива на подкрепа. Ще може да минимизира щетите - т.нар. damage control, за да не е застрашен изборът му на втория тур.
Ключов е въпросът за балотажа и дали кандадатът на ГЕРБ ще е достатъчно убедителен за да може на втория тур да привлече избиратели, които нямат кандидат - например гласували за Вили Лилков, за БСП, за “Възраждане”. Това вече е възможно, защото ГЕРБ от половин година е в нова политическа ситуация - излезе от политическата изолация, в която се намираше близо 2 години. Докато бе в нея, всички се обявяваха срещу кандидата на ГЕРБ, както бе например на президентските избори през 2021 г. Това бе опасна ситуация за ГЕРБ за местните избори, защото на втори тур можеха всички да се обединяват срещу техния кандидат. ГЕРБ излезе от тази ситуация в много важен момент - преди местните избори.
Представете си балотаж в областен град между ГЕРБ и ПП-ДБ. Къде ще отиде електоратът на “Възраждане”, ИТН, БСП? От тези, които гласуват, струва ми се по-скоро ще привидят ГЕРБ като по-близка. Ако ГЕРБ излезе на балотаж срещу “Възраждане”, ГЕРБ вероятно ще е по-предпочитаната опция пък от избирателите на ПП-ДБ. Разбира се, много зависи и от конкретните кандидатури.
- Ще се смени ли балансът на властта по места след ноември, ще видим ли различни от последните няколко местни вота, които доведоха до доминация на ГЕРБ в местната власт?
- Не виждам в момента политически субект с достатъчно електорална мощ, за да детронира доминацията на ГЕРБ. Изглежда, ГЕРБ ще запази доминиращата си роля в местната власт и след тези избори, защото, първо, е първа политическа сила, второ, разполага с най-много кметове, което винаги е предимство, трето, има работещи жизнени местни структури за разлика от ПП-ДБ.
Заради разочарованието от политическия елит смятам, че тези местни избори могат да станат добра хранителна среда за местни играчи от типа “Съюз за...” “Заедно за...”, които да постигат на места нелоши резултати.
CV
Димитър Ганев е роден е през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател на Изследователски център “Тренд”
