- Не е ясно колко от тях ще вземат изравнителна добавка до линията на бедност
- Ясно трябва да се обясни на обществото, че публичният ресурс трябва да стига до най-уязвимите
- 2,7 млрд. ръст на бюджета на ДОО за година е тревожен, страдат здравеопазване, образование, сигурност, общините Дълговото финансиране на социалните системи е грях към следващите поколения
- След толкова изсипани пари за електронно управление в момента нито в в НАП, нито в социалното министерство има надеждни интегрирани информационни източници и регистри, които да имат връзка помежду си и на базата на които да се вземат управленски решения
- Г- н Адемов, според испанска класация сме на 5-о място в ЕС по привлекателност за чуждите пенсионери. Според друга обаче само 6% от българите очакват да живеят добре с пенсиите си. С какво сме толкова атрактивни за чуждите и кога българите ще почустват, че имат европейски пенсии?
- Тази пета позиция изглежда изненадваща за мнозина пенсионери в България. Критериите, които са използвани, са отредили това престижно място, но истината е, че недоволство от пенсионните системи има в почти всички страни.
Нашата пенсионна система е привлекателна заради солидарния ѝ характер, задължителното осигуряване и обхвата на всички осигурителни рискове. Друг е въпросът с размера на получаваните пенсионни доходи. Тук вече сме свидетели на различен тип недоволство заради политически решения, довели до накърняване на усещането за справедливост.
За да се почувстват добре в България нашите пенсионери, трябва да получават поне 75-80% заместващ доход от този преди пенсиониране.
- Те получиха 12% увеличение от 1 юли, но 330 хил. останаха под линията на бедност. Финансовият министър Асен Василев обяви, че за най-ниските пенсии ще се търси друго решение - доплащане през социалната система. Това добро решение ли ще е?
- Догодина се предвижда линията на бедност да се увеличи с 22 лв. и да стане 526 лв. Така пенсиите на минимален размер и тези, несвързани с трудова дейност, отново ще бъдат под новата граница на бедност.
Когато високопоставени лица от управляващите говорят самодоволно, че няма пенсии под линията на бедност, трябва да знаят, че освен трудови има пенсии, несвързани с трудова дейност, които се финансират изцяло за сметка на държавния бюджет. Около 346 млн. лева е бюджетът през тази година за този вид пенсии. В групата влизат тези за военна и гражданска инвалидност, социалната инвалидна пенсия, наследствените, персонални пенсии, както и тези за особени заслуги. По-голямата част от тях нямат връзка с осигурителния принос, а са процент от минималната или социалната за старост.
Тези пенсии са в отделен фонд, но са част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. И тук възниква естественият въпрос - защо не са в социалното подпомагане? Отговорът трудно може да се даде, защото подпомагането работи с други категории - освен доходен критерий има и оценка на имуществото, на индивидуалните потребности, гледат се и доходи от наем и много други подобни.
При тези правила не е ясно каква част и кои от пенсионерите ще получат т.нар. изравнителна сума до линията на бедност. Необходим е амбициозен и смел реформаторски подход и въвеждане на непопулярни мерки. Досега “сглобката” на управляващите не показва признаци за кураж за реформи.
Със сигурност тази идея ще срещне силна обществена съпротива, ако не бъде добре разяснена. Много ясно трябва да се обясни на обществото какви са целите на този нов подход - прецизно фокусиране на публичните ресурси до най-нуждаещите се уязвими групи, преодоляването на структурни дефицити, които да реабилитират усещането за справедливост, по-голяма прозрачност и възстановяване на доверието в системата или просто поредна мярка за орязване на разходи. Това е политически въпрос и изисква коректен отговор. В момента нито в НАП, нито в социалното министерство има надеждни интегрирани информационни източници и регистри, които да имат връзка помежду си и на базата на които да се вземат управленски решения.
Такава информация има, но тя е разпръсната и след изхарчени милиарди чака най-после да се свърже в рамките на Електронното правителство.
А и по този начин допълнителна добавка няма да има за предприемчиви хора, които са положили усилия и са инвестирали, а сега заради наем или рента няма да получи допълнителна добавка. Много са аргументите против, въпрос на воля и управленски хъс е заедно с експерти и социални партньори да се намерят верните решения, които да реабилитират усещането за справедливост.
- А как може да се излезе от този омагьосан кръг на бедността?
- Около 1,5 млн. българи живеят с доходи под линията на бедност, но няма магическа пръчка, с която да се намери отговорът. В социалната сфера чудеса не се случват.
Изходът от тази ситуация може да бъде намерен с помощта на инвестиции по линия на Европейската солидарност, трябва и вътрешно финансиране във високи технологии, които имат голяма добавена стойност. Това ще доведе до доходи, близки поне до средноевропейските, сериозни постъпления в социалните фондове и от там по-високи нива на социална защита.
Всички популярни решения в социалната сфера без оценка на въздействието, без устойчиво финансиране и с прехвърляне на плащания към следващи поколения са опит за извличане на конюнктурни краткотрайни политически дивиденти, но цената е висока и се плаща и от следващите поколения. Дълговото финансиране на социалните системи е грях към следващите поколения.
- Бюджетът на държавното обществено осигуряване мина на първо четене, единствената новост е минималните осигуровки да са 780 лв. Опасявате ли се от наддаване на партиите за второто четене, защото се задават поредни избори - този път местни?
- Бюджетната процедура винаги предполага изненади. Особено когато няма ясно сформирано управляващо мнозинство и надеждно разписани управленски приоритети. Тогава плаващи мнозинства могат да обърнат бюджета с хастара навън, особено в ситуация преди избори.
Управляващите използват бюджета на ДОО, внесен от служебния кабинет, защото в противен случай трябва да отговарят на тежки въпроси.
- Какви?
- Защо приходите, в сравнение с изпълнението на бюджета за 2022-а, се предвижда да нарастват с около 1,55 млрд. лв., а разходите се увеличават с рекордните за една година 3,7 млрд. лв. и кой ще плаща трансфера от държавния бюджет към този на ДОО. А последният вече достига изключително сериозна сума от 10, 375 млрд. лв., като ръстът тук само за година е близо 2,7 млрд. лв. Темпът на нарастването е притеснителен, защото така страдат и други системи - здравеопазване, образование, отбрана и сигурност, общини и други.
Друг притеснителен факт е приближаването на една ръка разстояние на минималната пенсия за стаж и възраст със средната. Това са хора с различен принос, но заради политически решения и предизборни популизми засилваме недоверието в системата и накърняваме усещането за справедливост.
В социалната сфера трудно могат да бъдат намерени напълно справедливи решения, важното е те да бъдат по- малко несправедливи.
Тази числова комбинация, наречена проект на бюджет на ДОО, изготвена от служебния кабинет на базата на действащото законодателство, представлява своеобразен смокинов лист за небалансираните и необезпечени финансово решения на политиците от ПП-ДБ в предишни управленски формати. Аргументите, че всички са подкрепили тези предложения, са несъстоятелни, защото основната част от отговорността винаги се носи от управляващите.
- През последните години всеки нов министър правеше промени на парче в пенсионната система и това доведе до изкривяването ѝ. Какви бяха най-големите грешки? Трябва ли цялостна реформа и каква?
- Не само социални министри, но и финансови и много политици са се упражнявали върху пенсионната система. Последните редовни управляващи от четворната коалиция от срещите в мола обявиха, че трябва да направят пълен анализ на пенсионната система и да предложат нов модел в 6-месечен срок. Не се случи.
Всеки, който иска да промени модела, трябва да знае, че това е уравнение с много неизвестни, изисква огромен информационен масив, сериозна експертиза и модерна изпреварваща визия. Не съветвам никого да се ангажира с подобна тема. Дали са допускани грешки? Със сигурност.
Очакванията на авторите на сегашния модел бяха, че доходите ще нарастват с много по-бързи темпове. Никой не е предполагал,че осигурителните вноски ще бъдат намалени от първоначалния вариант с повече от 10%. През годините беше разкъсана връзката между принос и права. Виновниците са политическите решения, особено тези с популистки ипредизборен привкус.
- Трябва ли да има промяна на швейцарското правило?
- Златното швейцарско правило представлява съотношение между ръста на средния осигурителен доход и инфлацията. То функционира перфектно в страни с улегнала, стабилна икономика. При нас наблюдаваме през последните години изпреварващ ръст на осигурителния доход и с изключение на последните 2 г. ниски нива на инфлация. Имаше различни предложения за промяна на съотношението, но те не бяха приети. Мисля, че швейцарско правило може да бъде добър инструмент за ежегодно осъвремененяване на пенсиите.
- Асен Василев съобщи, че трябва да се търси формула за максималния осигурителен доход. Един от вариантите е т.нар. германски модел - той да е обвързан със средния. Какво трябва да е решението тук?
- Още когато се обсъждаше бюджета за 2022 г., Асен Василев и управляващите се ангажираха с изготвяне на автоматичен механизъм за определяне на максималния осигурителен доход. Създаде се и работна група, но нищо не беше решено.
Идеята с въвеждането на реформата от 2000 г. бе максималният осигурителен доход да е 10 пъти от минималната заплата . През годините тази идея се поддържа от синдикатите и предизвиква ужас у работодателите.
Добре е да има автоматичен механизъм, но той трябва да бъде изготвен от социалните партньори, а не от администратори.
- Обезщетенията за безработица се запазват на сегашните нива, а синдикатите искат минималното да се увеличи от 18 на 23 лв. Министърът обеща да помисли над този вариант, но бизнесът е категорично против - хората, които се осигуряват на минималната заплата, ще го получават, но се стимулирало лежането на дивана на тези, които се осигуряват на по-ниски прагове.
- Обезщетенията за безработица трябва да поддържат определени нива на социална защита. Разбира се, те трябва внимателно да бъдат обсъдени, за да не демотивират безработните да търсят работа и доходи от труд. При сегашните нива на безработица и липса на конкретни подходящи умения у безработните пазарът на труда изпитва сериозна потребност от работна сила. Изобщо темата за трудовия пазар е много сериозна и внимателно трябва да се огледат от всички страни проблемите. Обезщетенията, от една страна, трябва да задоволяват минимални жизнени потребности и от друга, да не бъдат демотивирани безработните в търсене на реализация на пазара на труда.
- От АИК дадоха и пример за източване на системата - само в Гоце Делчев с осигуровки хазната е ощетена с 10 млн. лв., защото имало хора, които заминават за една седмица във Франция с автобус - организирано, назначават се там на минимална заплата в някоя компания и се връщат обратно и се регистрират като безработни у нас. Как може да се спрат тези порочни практики?
- Не смятам, че има проблем на ниво законодателство. Още преди преговорите за членство в Европейския съюз България изпълни всички изисквания и двете преговорни глави ,отговорност за които имаше МТСП бяха затворени без забележки. В Европейския съюз действа т.н. открит метод за координация на системите за социална сигурност, в рамките на който метод всяка от страните членки има контактни точки на национално ниво, които обменят информация по всички казуси. Ако има нарушители, Националния осигурителен институт и контролните органи установяват такива нарушения и ги докладват на прокуратурата. Отговорност имат и инспекторите от Инспекцията по труда и да не забравяме и сигналната функция на социалните партньори.
- Бизнесът да плаща само първите два дни от болничните е друга идея на управляващите, как ви се струва тя?
- Това предложение се прави по време на всяка бюджетна процедура и досега няма решение, което да удовлетвори работодателите и Министерството на финансите. Тази мярка преди години беше въведена като антикризисна, но си остана постоянна доста години. Похвална е идеята да се търсят и други решения при прецизирани финансови разчети и диалог със социалните партньори. Темата за временната и трайна неработоспособност е тежка и изисква решение на системните проблеми, а не на парче.
- Предишното Народно събрание въведе формула за минималната работна заплата, която от 1 януари догодина трябва да е 50% от средната. Синдикатите искат тя да се вдигне още сега, бизнесът е категорично против. В момента има и нова работна група за въвеждането на евродирективата за минимални и справедливи доходи. Какво трябва да е решението?
- Решението на този проблем винаги предполага спорове между работодателите и синдикатите. Политиците и особено тези от левия спектър смятат тази тема като единствено и само техен приоритет и избързаха през Кодекса на труда да решат този въпрос, отнемайки тази възможност от социалните партньори и Министерски съвет. От 1 януари 2024 г. съгласно действащото законодателство трябва да се определя като 50 % от средната брутна работна заплата при използване на визираните в закона референтни периоди.
Ако въпросната работна група си свърши работата и предложи вариант за автоматичен механизъм за определяне размер на минималната работна, съгласно Европейската директива мисля, че това е най-добрия вариант. Всички останали импровизации по тази тема са възможни само ако отчитат и останалите критерии в Директивата, а не само средната работна заплата. Този проблем не засяга в голяма степен публичния сектор, но работодателите в реалния сектор имат сериозни възражения. И в този парламент има внесено предложение за увеличение на минималната заплата от първи юли и предстои да видим дали ще получи подкрепа от народните представители.
Визитка:
- Роден на 24 януари 1953 г. в Исперих
- През 1979 г. завършва Медицинския университет във Варна и специализира анестезиология и реанимация
- Депутат от ДПС в 38-ото, 39-ото, 40-ото, 41-ото, 42-ото, 43-ото, 44-ото, 45- ото, 46-ото и 47-ото народно събрание
- Председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика на няколко пъти през годините
- Зам.-председател на 41-ото НС
- Министър на труда и социалната политика в правителството на Пламен Орешарски
