- Необлагаем минимум и стимули бизнесът да инвестира ще вдигнат данъчните приходи
- Липсата на инвестиции вече е структурен проблем за България
- Дори и да има работници, те не са пригодни да работят
- Колкото по-подготвена е страната ни при присъединяване към еврозоната, толкова по-големи ще са ползите и по-малки рисковете, коментира доц. Златинов от Института за икономически изследвания при БАН
- Доц. Златинов, миналата година Институтът за икономически изследвания при БАН предвеща стагфлация и забавяне на икономическия растеж до 2%. Оправдаха ли се тези прогнози и какво повлия на крайния резултат?
- Очакванията ни за съчетаване на висока инфлация и нисък икономически растеж за 2022 г. се основаваха на непредвидимостта на външната среда и продължаващото тогава ускоряване на цените на енергийните ресурси и храните в световен план. Целта ни беше да предупредим до какви негативи върху икономиката могат да доведат тези процеси. Редица фактори обаче повлияха този сценарий да бъде избегнат. В глобален план можем да посочим повишаването на лихвите на водещите централни банки, свиването на вътрешното търсене в Китай, постепенното нормализиране на доставките на суровини и материали, а не на последно място и относително високите температури през зимата. Запазването на активната разходна политика на правителството през годината също не позволи рязко ограничаване на потреблението в страната, а оттам и се реализира относително по-висок икономически растеж. Но оправда очакванията ни средногодишната инфлация да е между 13 и 14% през 2022 г.
- Какви са очакванията ви оттук насетне? Управляващите разчитат изключително много на Националния план за възстановяване и устойчивост. До какво би довела ситуация, в която не успеем да изпълним някои от поетите ангажименти?
- До края на 2023 г. и в средносрочна перспектива до 2025 г. очакваме свиване на външното търсене на българска продукция, поради което в годишния ни доклад правим анализ на външноикономическото състояние на основните ни търговски партньори – Германия, Румъния, Италия, Гърция и Турция. Обръщаме внимание на рисковете пред фискалната стабилност на страната при допълнително забавяне на изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост и силното свиване на капиталовите разходи, което ограничава потенциала за растеж. Липсата на инвестиции в страната се очертава като структурен проблем и това е изключително тревожно. Вътрешните инвестиции си остават свити, наблюдава се изтичане на капитал от страната, чуждестранните инвестиции трудно надхвърлят 3% от БВП през последните години. В такава среда бързото изпълнение на заложените проекти в плана не само ще доведе до икономически растеж, но ще минимизира рисковете за бюджета, ако се наложи с национални средства да се компенсира загубеното европейско финансиране поради неизпълнение на ангажиментите.
- Кабинетът “Денков” представи бюджет с 3% дефицит. Обещаха да няма промяна в данъците и да не се ограничават социалните плащания. Реалистични ли са тези параметри?
- Отдавна отстояваме позицията, че промени в данъчното облагане трябва да се основават на цялостна визия за структурата на данъчната система в страната и не могат да се използват като антикризисен инструмент. Провеждането на данъчна политика, насочена към диференциране на данъчните ставки с предимно секторни ефекти, какъвто беше случаят с намаляването на някои ставки на ДДС, създава непропорционални рискове пред фискалната стабилност.
Приходите от социално- и здравноосигурителни вноски почти се изравняват с постъпленията от ДДС и двете заедно формират над 60% от данъчните приходи, докато данъците върху доходите на физическите лица и печалбата са трайно около 20%. Това е индикатор за неустойчивост на приходната страна на бюджета.
От другата страна над 40% от разходите на правителството отиват за социално осигуряване, подпомагане и грижи. При социалните разходи на правителството се проявява висока обществена чувствителност и трудно би се приело последващо съкращаване, а без създаването на производствен и инвестиционен капацитет за осигуряване на доходи и бюджетни приходи алтернативата е по-високо външно финансиране и задлъжняване. Едно възможно решение според нас е да се въведе необлагаем данъчен минимум върху доходите на най-уязвимите групи физически лица, докато подкрепата за бизнеса вместо под формата на намаляване на данъчни ставки и отпускане на субсидии следва да е насочена към подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест. Бизнесът има нужда от силни инвестиционни стимули. Това ще позволи и по-високи данъчни приходи, и възможности за стимулиране на вътрешното търсене чрез по-високи доходи, а правителството ще си влезе в обичайната роля на регулатор, а не на инициатор на икономическите процеси.
- Стабилизира ли се пазарът на труда след пандемията? Бизнесът все по-често алармира, че не достига работна сила, има ли основания?
- Относително по-консервативната оценка на Института за икономически изследвания при БАН за задържане на безработицата около 4% в средносрочна перспектива се базира на анализ на основни параметри на пазара на труда и дългосрочните рискове, произтичащи от негативните демографски промени и изоставането в развиването на ключови умения в работниците. За нас това е структурен проблем за икономиката. Липсата на дигитални умения все повече се очертава като ограничител на заетостта и вече не стои толкова въпросът, че демографският срив в страната води до липса на работници и служители, а че дори и да ги има, те не са пригодни за работа в съвременни условия. Това е особено валидно за младежите, които не работят и не учат, които са над 15%.
- Да очакваме ли икономически растеж и откъде може да дойде?
- Азбучна истина е, че три са основните фактора на икономическия растеж – капитал, труд и технологии. И в трите отношения ние изоставаме и като че ли се опитваме да ги заместим с потребление на домакинствата чрез активна бюджетна политика. Това е неустойчиво и крие сериозни рискове, ако не е подкрепено от мерки за изграждане на производствен капацитет в условията на Индустрия 5.0. Алтернативата е да захранваме чужди производства на база на разширяващия се внос в страната или да разчитаме на конюнктурни фактори за приходи от износ на електроенергия или оръжия. Румъния вече трайно ни изпреварва по икономически показатели, но там увеличаването на доходите бе съчетано и със сериозни структурни промени за привличане на чужди инвестиции, съдебна реформа и изграждане на инфраструктура. Не на последно място и по-голяма политическа стабилност.
- Какво препоръчвате за подобряване на икономическите и финансовите показатели на България?
- В годишния си доклад сме обособили препоръките в две насоки – за запазване на покупателната способност на населението и относно параметрите на фискалната политика. Според нас инфлацията в страната не зависи само от външни фактори и тя не може да се стабилизира с проинфлационна фискална политика на увеличаване на доходите. Нужни са съответстващи мерки за стимулиране на производствения капацитет и преодоляване на структурните дисбаланси в икономиката - инвестиционната среда и проблемите на пазара на труда. Националният план за възстановяване и устойчивост трябва да осигури ускорен дигитален преход и да повиши съществено конкурентоспособността на българската икономика. Следва да се осигурят устойчиви приходоизточници с ниска циклична зависимост, което не може да стане само по линия на осигуровки и косвени данъци, а възстановяването на фискалните буфери във времето да бъде първостепенен приоритет. Ограничаването на капиталовите разходи на правителството през последните години може да окаже дългосрочни последици върху развитието на българската икономика.
- Плановете за влизане в еврозоната през 2025 г. все още са на дневен ред. Но има партии, които искат отлагането му. Време ли е да приемем единната валута, или трябва да чакаме?
- В темата на фокус в доклада ни за 2023 г. изследваме точно тези въпроси. Правим обективен анализ на ползите и предизвикателствата от приемане на еврото и отчитаме необходимостта такъв анализ да бъде разработен и представен и от официалните институции. Основната ни теза е, че колкото по-подготвена е страната ни, толкова по-големи ползи и по-малки рискове би имала при присъединяване към еврозоната. Но не пренебрегваме, че членството в еврозоната е и въпрос на политическа воля и ангажираност и опитът на Хърватия показа това съвсем скоро. Предвид структурните предпоставки за по-висока инфлация в страната и неяснотите относно трайното нормализиране на политическата ситуация към настоящия момент присъединяването към еврозоната през 2025 г. изглежда трудно постижимо. И ако това е приоритет на страната, както се декларира, то следва да се отдаде приоритет и на усилията за неговото постигане.
- Какви стъпки трябва да предприеме правителството, за да не се сблъскаме с негативите, които противниците на влизането ни в еврозоната изтъкват? От чий опит трябва да се поучим? И кой е по-добрият вариант – влизане като Хърватия или въздържание като Чехия, Полша и Унгария например?
- В годишния доклад отчитаме опита на две групи страни от ЕС – балтийските държави (Естония, Латвия и Литва) и Хърватия, които са членки на еврозоната, и страните с дерогация (Полша, Чехия, Унгария, Румъния), които имат потенциала, но към момента се въздържат от членство. В страните, които са приели еврото след финансово-икономическата криза от 2008 г., не се наблюдава инфлационен шок, което подкрепя тезата, че изборът на момента за присъединяване е важен както за краткосрочните, така и за дългосрочните ефекти от членството в еврозоната. От друга страна, опитът на Полша, Чехия, Унгария и Румъния показва, че част от очакваните ползи от присъединяването към еврозоната, които аргументират членството, могат да се реализират и извън нея. Затова въпросът придобива в по-голяма степен политически, отколкото икономически измерения. И като казвам политически, имам предвид не само съгласие относно пътя на България към еврозоната, но и целенасочените мерки на макроикономическата политика в тази посока.
CV
Роден е през 1987 г. в Пловдив
Доктор по икономика от СУ “Св. Климент Охридски” в областта на макроикономическия анализ и политика. Специализирал е в Австрия към Международния валутен фонд и в Люксембург към Европейската сметна палата
Зам.-декан на Стопанския факултет на СУ и ръководител на катедра “Икономика”. Участвал е в повече от 15 международни и национални научноизследователски и приложни проекта, автор е на над 60 публикации
Изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и ръководител на Годишния доклад за 2023 г. “Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания. Тема на фокус: еврозоната и присъединяваща се България”
