Максимално бързото прокарване на бюджета е по-голям приоритет, отколкото този фокус върху доходите. Това обясни пред БНР Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Според него обаче исканията на синдикатите за увеличение на заплатите в недефинираните сектори на бюджетната сфера с 30%. са логични.
"Работещите в бюджетната сфера останаха малко назад. Въпросът е дали тази политика трябва се провежда сега. Този стойностен дебат по отношение на големите реформи и социалните политики е добре да бъде оставен за редовната бюджетна процедура за 2024 година. Тогава ще има яснота как ще изглеждат държавните финанси и дали ще успеем да повишим събираемостта. В момента ситуацията е хаотична".
Трудно е да се отговори дали сме готови за въвеждане на еврото, преди да е приключила финансово годината. Заложен е 3% дефицит, но все още не е изпълнен, напомни икономистът.
"Много лоша идея е едностранното въвеждане на еврото. Колко време трябва да циркулират двете валути, това зависи от изтеглянето на левовите банкноти и монети". кспертът обаче увери, че еврозоната не е фактор за по-разюздана фискална политика:
"През последните години фискалната дисциплина не е силната страна на голяма част от старите членове на еврозоната. Дали ще успеем да си запазим позицията на стриктна фискална дисциплина, каквато имахме преди година-две, когато влезем в еврозоната, зависи от властите".
Силно се съмнявам, че този нов кабинет ще успее да бъде толкова щедър, колкото предишния, прогнозира Николов.
"Ако има грешка, това е, че когато въвеждаме нови социални плащания, те са за всички. Съмнявам се обаче, че за няколко седмици може да се преосмисли този фискален подход".
Коментарите на фискалните показатели на месечна основа са под условие, напомни още експертът. "Държавните разходи не са разпределени равномерно в рамките на годината". Той изрази надежда новият кабинет да прекрати практиката голяма част от инвестиционните разходи да се случват в последните седмици на декември.
