Френската държава е инвестирала на 30 млрд. евро за подобряване на условията в гетата е това доведе няколко поколения "субсидирани хора", които сега се бунтуват
Това, което се случи във Франция, според мен, няма нищо общо със социалната несправедливост, нито с белите расисти или с извършителя.В огромното си мнозинство последните протестиращи са френски алжирци, при това става дума за тийнейджъри от четвъртото поколение, деца и внуци на имигранти и са на възраст между 13-16 години. Заедно с тях демонстрираха и по малък брой пришълци отново от арабския Магреб и от субсахарска Африка.
Тук си струва да се отбележи, че запалилите се предградия са същите, в които френската държава е инвестирала над 30 милиарда евро, за да "подобри" условията там през последните 20 години. Резултатът беше създаването на цяло поколение "субсидирани" хора, чийто етнически и/или религиозен произход бяха третирани като оправдание за получаване на държавни субсидии под различни форми.
Основният проблем, който създаде предпоставките за бунтовете, е слабостта на централната власт, довела до масовизация на неподчинението на представителите на закона. Гневът на демонстрантите се разпалва в социалните медии и после се излива на площади и булеварди. Той често е подхранван от кампании за сплашване, лъжи и конспиративни теории. Нещата придобиват още по-опасни измерения и благодарение на "дългата ръка" на Алжир и неговото правителство. В последните дни и по време на протестите в изявленията и речите на алжирския президент Теббун и неговите министри от правителството, както и от общия тон на алжирските медии са отличаваха с враждебен тон към Франция, и поглаждане на омраза. Всичките заедно отделят значително внимание на критиките и словесните нападки срещу Франция и Макрон. Ще дам само този пример от много други , който кристално отразява ролята на Алжир в бунта. Преди няколко седмици властта там решава да добавя този текст в химна на страната""О, Франция времето за упреци отмина, и ние ги сгънахме както сгъната книга. О Франция дойде денят на разплатата и отмъщението, така, че подготви се и получи отговор.
Слабостта на властта изкушава
Слабостта на властта изкушава всеки, който иска да престъпи закона, какъвто и да е неговият предмет, кауза, цвят на кожата или желание. Независимо дали подтика му е свързан със стремеж към отмъщение, грабеж или просто всяване на хаос. Френските власти арестуваха виновния полицай и го обвиниха в предумишлено убийство на седемнадесетгодишното момче от алжирски произход, но инцидентът вече бе дал искрата, която запали демонстрациите, продължили и сред ареста.
Законодателните и съдебните средства предоставят възможността за възмездие за престъпниците, но когато те отслабнат или не се задействат, социално-политическата система започва да ерозира и рисковете за разпадането й да придобиват застрашителни измерения. Франция има нужната съдебна система и механизми, които позволяват на потърпевшите от незаконни действия представители на държавата да се обърнат към съда. Освен това, като при всяка демокрация, френските граждани могат да решават кой ще ги управлява, упражнявайки своя контрол върху властта. А за легалните имигранти, както и за останалите французи с накърнени права, винаги съществува алтернативата на стачките и мирните демонстрации. Докато хаосът, насилието, отмъщението и вандализма представляват израз на "уличното правораздаване" с цената на престъпления, които хвърлят страната в затворения цикъл насилие-контрамерки-насилие.
Франция е страна, която често е разтърсвана от социално-икономически стачки и протести, не всичко от които са дело на имигранти или мюсюлмански граждани. Напоследък тя преживя няколко протестни вълни организирани от екологични групи, производители на вино, антиковидни демонстрации в условията на пандемията, расисти-антиимигранти, професионалисти и просто хора, които отхвърлят натрапените им условия на живот. Много от тях представляваха предизвикателство за централните власти, достигайки до насилствени сблъсъци с представителите на реда. Всичко това засили политическата уязвимост на системата, граничаща с беззащитност пред размерите и формите на недоволството, която по всичко изглежда ще се увеличава и занапред.
Вследствие на сегашните протести, властите предприеха макар и закъснели действия, като предупредиха, че насилието не е опция; че то не е оправдано, независимо от икономическите, идеологическите, религиозните или политическите оправдания. Въпреки това, с намаляващото уважение към държавните институции, идеята за мирен протест на улицата вече не удовлетворява някои протестиращи. Тази продължаваща дискредитация на френската управленска система се дължи преди всичко на липсата на законодателни мерки, които да гарантират възстановяването прилагането на закона с цялата му строгост.
Сравнение с Великобритания
Тази слабост се откроява по-ясно, ако се направи сравнение с Великобритания. Така например, преди коронацията на крал Чарлз, правителството изпревари намеренията на опонентите и прибягна до парламента, който издаде спешно законодателство, ограничаващо демонстрациите и насилието, някои от които са безпрецедентни. Новите мерки включват лишаване от свобода за онези, които прибягват до седящи протести, с които нарушават движението по улиците. Това гарантира безпроблемното извършване на церемонията в съответствие с традициите на страната.
Една от важните причини за остротата на сегашните протести във Франция бе неуспехът на културната интеграция в частност на имигрантите-мюсюлмани. Франция и повечето европейски страни с големи имигрантски общности силно подцениха необходимостта от интеграция на имигрантите и техните деца чрез създаване на атмосфера на уважение в ценностите и законите на страната, предоставила им правото на пребиваване и работа. Културната реадаптация е необходима, за да се постигне съвместно съществуване между групи, които са с различна културно-религиозна идентичност и в които се наблюдава наследяване на чувства на отчужденост и враждебност към страната-домакин и от новите поколения, включително и онези родени с френско гражданство.
Нежеланието на правителството да се противопостави на насилието превърна протестите в погромаджийски походи, наподобяващи гражданска война. Властите очакваха, че хората ще изразят гнева си и ще се върнат по домовете си. Но слабостта на управляващите при сходни демонстрации в близкото минало окуражира протестантите и доведоха до ескалиращо насилие с редица грабителски акции и погроми. Щетите от тези погроми са повече от един милиард евро!!.
Всъщност, Франция и други европейски правителства би трябвало да извлече поука от начина, по който американските власти реагираха на сходните погроми срещу Конгреса на 6 януари 2021 г., бяха решени да преследват онези, които нападнаха Конгреса. При онзи бунт, както го наричат управляващи във Вашингтон, бяха убити един полицай и четирима протестиращи. Протестиращият, чиято снимка беше разпространена, седнал на стола на председателя на Камарата на представителите и стъпил на бюрото й, беше осъден за осем престъпления.
Кораб, претъпкан с различни в културни и общности
Доскоро Франция бе изправена пред предимно мирни конфронтации между недоволни представители на левицата и десницата. Днес обаче тя е кораб, претъпкан с различни в културно отношение общности, чиито сблъсъци заплашват да експлодират всеки път, когато видят огъване на централната власт. Има много конкретни причини за това, но според мен те не са свързани с понятия като раса, държава, религия или националност. Разликата е в типа култура на някои имигрантски общности с техните традиции, обичаи и ценности. Трябва да се идентифицира корена на проблема и тогава критиката на този тип култура ще е здравословна и дори задължителна.
Защо китайците или индийци не бунтуват в Франция и Лондон?
Така например, трябва да си отговорим, защо в страни като западноевропейските и САЩ единствените имигрантски общности, които излъчват заплахи, свързани с тероризъм, насилие, саботаж и хаос, са арабите и мюсюлманите. Защо имигрантите от други страни, раси и религии не се считат за проблемни, въпреки че живеят при същите условия и са подчинени на едни и същи закони и разпоредби, и дори в немалко случаи са обект на расизъм, маргинализация и дори изолация от страна на коренните жители на съответните държави?Кога е имало за последен път инциденти с протести и палене на коли, ограбване на магазини и сблъсъци с представители на реда от страна на група китайци или индийци в Лондон, Ню Йорк или Париж?Защо не виждаме гневни бунтове на представители на тези малцинства? Обратното - те често са по-успешни и от представителите на коренното население на съответните страни. Така например, докато нивата на безработица сред чернокожите американци са приблизително 11,5%, и почти 5% сред белите американци, те са едва 4,5% сред американците от азиатски произход, а средният годишен доход на азиатско американско семейство е приблизително 69 000 долара, по-висок от дохода на белите граждани (57 000 долара), и на чернокожи граждани ($33 000). Това се дължи преди всичко на по-голямото фокусиране на азиатските имигранти върху образованието, професионалната реализация и семейството. Процентът на американците от азиатски произход, завършващи висше и средно училище, е 88 %, докато при белите той достига 86 процента, а този при черните американски граждани е 69%. Виждаме приблизително същото процентно съотношение за трите групи при броя на разводите и разходите за издръжката на семейството.
Тези числа са важни и могат да се прилагат и извън Съединените американски щати. Защото проблемите са сходни в много страни, а решенията са почти еднакви. Култура, която насърчава ценностите на образованието, утвърждава трудовата етика и желанието за успех и запазване на семейството дори след развод, най-вероятно ще произведе добри, продуктивни и интегрирани граждани в повечето страни, в които са родени или пребивават постоянно като имигриранти. Обратното - често явление сред арабските имигранти в Европа като цяло и във Франция в частност, е тяхното предпочитание да живеят на гърба на социалната система и да мамят по различен начин националните институции, получавайки неполагащи им се помощи.Някои от мъжете дори формално се развеждат с жените си, за да получат друга къща за семейството си, която по-късно дават под наем на други. Мога да изброя десетки форми на измами, извършвани от арабски и мюсюлмански имигранти за източване на средствата от институциите за социално подпомагане в Европа.
В миналото можете да намерите много оправдания и извинения, които пречеха на прогреса на обществата и успеха на индивида, но те вече принадлежат на историята.Днес ние живеем в различен свят (индианците са били колонизирани от британците преди близо 200 години) и всъщност има личности от тези бивши гневни малцинства, които постигнаха големи успехи. Те се преориентираха, изоставяйки остарелите извинения за изостаналостта си и възприемайки културните ценности, които им помагат да се интегрират и успеят в тези общества.
Да, в Съединените щати продължават да съществуват расистки предразсъдъци у хората, но юридически всички са равни пред закона, независимо от техния цвят, раса или националност. Ето защо виждаме личности от различни раси и религии да достигат високи позиции, без да бъдат възпрепятствани. В културно отношение Америка през 20-те години на миналия век не е Америка през 2020 г. Тя се е променила до неузнаваемост и най-голямото доказателство за това е двата мандата на чернокожия президент Барак Обама. Даже и в конгреса има една палестинка и сомалийка сенаторски. Това отразява и общата картина - се един бърз поглед върху броя на смесените бракове между бели и черни в Америка разкрива, че принципите на толерантност и приемане са се наложили над предразсъдъците. От 1980 г. досега процентът на бракове между бели и черни се е утроил ... от 5 процента на 18 процента.
Политици и печалбарите
Обяснителните схеми на недоволството на някои малцинства, които акцентират върху расизма, маргинализацията и полицейското насилие, обслужват политици и печалбарите, които печелят от съществуването на гневни и неинтегрирани човешки маси, дори ако това е за сметка на бъдещето на тези млади хора и на сама държава и нейната сигурност . По време на дните на протестите във Франция проследих речите на алжирския президент, неговите правителствени министри, неговите медии, както и алжирските ползватели на социалните медии, базирани във Франция и в Европа и арабските държави . Всички те подбуждаха насилие и омраза. В Tik Tok изгледах десетки видеоклипове за алжирци, практикуващи насилие срещу мирни френски граждани. Подобни сцени засилват шансовете за избирането на Мари льо Пен за президент и за победа на крайната десница в парламента. Питам се, тогава какво ще правят арабите и мюсюлманите имигрантите във Франция и Европа и техните спонсори в Алжир и от другите държави и организации?
