- Училището трябва да подготвя за бъдещето, когато днешните ученици ще сменят 5-6 професии на пазара на труда
- В София, Бургас и Варна ще се строят 8 нови училища
- В днешното училище акцентът не трябва да е върху наизустяването на знания, а към развиване на уменията на XXI век
- Изпитите в 7-и и в 10-и клас няма да са в един ден
- Проф. Цоков, представихте приоритетите си, а сред първите са промяна в учебните програми и форматите на изпитите след 7-и клас и матурите. Каква ще е тя и кога смятате да се случи във времето?
- Проблемът с учебните програми е един от основните в образователната система. През годините са правени опити за промяната им. Има създадени комисии, които са работили по тях през 2021 и 2022 г., но по обективни причини не са стигнали докрай. Стъпвайки на направеното от тях, с помощта на учители и експерти ще опитаме да намалим фактологическата тежест в материала, ще акцентираме върху формирането на отношения, което е важно и за изграждането на компетентности. Обмисляме да намалим броя на текущите оценки през срока при някои от учебните предмети. Това също е проблем. В някои учебни програми има фиксиран голям брой задължителни оценки, които учениците трябва да имат в рамките на учебния срок. Постоянно дискутираме тези въпроси с колегите от екипа ми. Добре е, че голяма част от тях доскоро бяха училищни директори. Ще се опитаме тези промени да са ясни още в края на август. Ако те не са свързани с преструктуриране на теми и съдържание, няма да има и необходимост от промяна на учебниците и ще може да влязат тази и следващата учебна година в зависимост от етапа и степента на обучение.
Ще направим преглед на модулите в профилираната подготовка след 10-и клас. В момента учениците трябва да получават оценка за срока по всяка учебна дисциплина във всеки модул, а може да я обединим и тя да е обща за модула на профилирано обучение в рамките на съответния срок. С тези промени ще направим първата крачка по отношение на промяната в учебните програми и оценяването на учениците.
- А обмисляте ли по-дългосрочни промени?
- Свързано е с дълбока концептуална промяна на учебните програми. В наскоро представения доклад на групата от ОИСР за Стратегия за уменията в България се препоръчва промяна, насочена към преструктуриране на учебните програми с цел създаване на рамка от компетентности, повече интердисциплинарност, което ще промени начина на структуриране на учебното съдържание. Това обаче е по-дълъг процес и изисква поне година работа. Това трябва да бъде изпробвано. Има проект, който ще започне от началото на следващата година - за въвеждане на компетентностния подход в българското образование. Рамковите и интегрални учебни програми може да се експериментират в училища клъстери в отделни места в България. На базата на резултатите от този проект трябва да се търси възможност за по-сериозно преструктуриране на учебните програми в цялата образователна система. Това обаче изисква период поне от около 4 г. преди нормативно да се реши.
Такава промяна ще даде друга стойност на образователната ни система. Тя ще е много по-компетентностно ориентирана и насочена не толкова към наизустяване и възпроизвеждане на знания, а към развитие на умения и компетентности - нещо принципно важно за съвременното образование.
- И така няма да има нужда от частни уроци, както казахте?
- Ако успеем да намалим фактологическата тежест, броя на текущото оценяване в хода на срока, то може да ориентираме външното оценяване повече към установяване на елементи на критично и творческо мислене. Това ще бъде свързано с използване на повече инструменти за формиращо оценяване. Например портфолио на ученика, в което последователно да се допълват различните постижения на детето в хода на всеки час. Така ще се проследи напредъкът на ученика както при усвояването и прилагането на знания, така и за личностното му развитие. Работим за промяна на рамката на провеждане на изпитите за външно оценяване. Ще изместим със седмица по-назад изпитите след 7-и клас, за да има повече време за учене. Изпитите в 7-и и в 10-и клас няма да са в един ден, за да не се създава суматоха, което е стрес за директори и квестори. Изпитите в 10-и клас ще са сутрин в учебни дни.
- Казахте, че ще правите сериозен анализ на резултатите от външното оценяване през последните 3 г.
- Това е важна задача. На база на този анализ ще се промени и формата на външното оценяване. Много сериозно ще прегледаме отворените въпроси за 7-и клас и за матурите. Те трябва да бъдат структурирани така, че да се проверява не само наизустеното, но и мисловните умения на различни равнища. Тестологията е сложна научна дисциплина. Ще привлечем специалисти, които да формулират работещи тестови задачи. Като специалист в областта на педагогическите науки мога да кажа, че разработваме тестове за 7-и клас и за матурите, които не са добре апробирани. Апробацията ще ни покаже какво е нивото на трудност на задачите. Ние чак след изпитите виждаме, че нивото на трудност на задачите понякога е твърде голямо за външно оценяване.
Първите анализи от изпитите след 7-и клас например показват, че дори децата от някои паралелки в математическите гимназии имат по-висок успех по български език и литература, отколкото по математика. Значи задачите, особено от втория модул, са били доста трудни, включително и за тези ученици. По всички принципи на тестологията подобни по трудност задачи трябва да се изпробват предварително в различни съвкупности, за да се види какви тестови задачи да дадем на децата. Може би по-ниските резултати произтичат и от това. Ще търсим възможност за промяна.
Вече дискутираме с моя екип да се опитаме да променим и формата на някои от елементите на външното оценяване. Защо трябва да бъде преразказ, а не отговор на творчески въпрос - нещо, по което децата работят в рамките на прогимназиалния етап. Какво по-хубаво от това да видим творческото мислене на децата, тяхната креативност. Външните оценявания в 7-и клас са важни и заради PISA, в чиято извадка ще попаднат след 2 години. Ако са подготвени за задачи, свързани с прилагане на знания, с анализ на ситуации, може би ще подобрят резултатите си и в PISA. Всички изменения в образованието са взаимносвързани.
- Какво мислите за въвеждането на интегриран тест?
- Това, което досега се е случвало, до голяма степен го е компрометирало. Мислено е в теста да се вкарат задачи от различни дисциплини, което означава частни уроци по физика, география, история и т.н. А идеите са за друг интегрален тест - свързан с възможността образованието да стане по-компетентностно - т.е. в решаването на конкретната задача да се използват знания и умения от различни области. Това може да стане, като се върви към по-голяма интегралност в учебното съдържание. Това е принципно ново разбиране за компетентностно ориентиран тест, не разширява обема от знания, които учениците трябва да демонстрират в рамките на външните оценявания, а изисква в по-голяма степен прилагането на техните умения.
- Резултатите от матурите тази година предизвикаха дискусия за спада на качеството на училищното образование. Какво още трябва да се промени, за да излизат децата по-функционално грамотни и готови за пазара на труда?
- Образованието събира фокуса на много обществени и социални групи. Може да прозвучи изненадващо, но виждам една възможност в тези ниски резултати. А тя е в обществото, в педагогическата колегия, сред родителите да се заговори за тези по-сериозни промени, които трябва да се случат. Виждам в този момент шанс образователната система наистина да се промени и да се ориентира компетентностно. Резултатите на външните оценявания са важни, но още по-важно е как след това младежите ще се включат в съвременния пазар на труда. Всички футуролози казват, че представителите на поколението алфа, които ще завършат през следващите няколко години, ще упражняват 5-6 различни професии в житейския си път. Това означава, че училището и университетът трябва да им дадат подготовка, насочена към формиране на меки умения, на ключови компетентности, които ще им позволят след това бързо да се ориентират в нови професионални области. В момента това се случва в много други образователни системи.
- Какво имате предвид под изготвяне на стандарт за качество на образованието?
- Стандартът за качество е свързан с наредба, която беше аргументирано отменена от министър Красимир Вълчев. Така структурирана наредбата доведе до формално пренасяне на системи за определяне на качество в училищните институции от други видове организации. Това не беше свързано със същността на процесите в образователната система. Липсата на стандарт обаче създава трудности, включително и за нещата, които говорихме досега. Какви ще са нашите индикатори за оценяване, когато нямаме стандарт за качество. В доклад на ЕК от 2020 г. се казва, че един от основните индикатори за качество е личностното изграждане на децата и развитие на техните силни страни.
Друг важен приоритет е да се намали административната тежест на учителите и директорите. Така те ще имат повече време за работа с децата, а защо не с родителите и с местната общност и ще се случват в по-голяма степен добрите неща в училище.
- Предвиждате и строеж на нови училища и детски градини с физкултурни салони и спортни площадки, откъде обаче пари?
- И досега има програми за развитието на материалната база. От 2020 г. е програмата за изграждане и реконструкция на ясли, детски градини и училища. По нея средства има и от бюджета за 2023 г., а срокът е до 2024 г. Важна е програмата, която стартира през 2022 г. - за изграждане и основен ремонт на спортни площадки, която досега е финансирана с 15 млн. лв.
Допълнителен финансов ресурс за строителство и ремонт на училищни сгради има в плана за възстановяване и устойчивост. В момента тече оценка на няколко проекта. В София, Бургас и Варна ще се строят 8 нови училища. Има програма за модернизация и реконструкция на училищни сгради, в която и общините кандидатстват. Там над 120-130 училища ще получат пари за основен ремонт, което е условие, за да кандидатстват след това и по програмата за STEM центрове. Отново по плана изтича срокът за подаване на проекти за възстановяване на над 20 ученически общежития.
В становището на МОН до МФ за бюджета за 2023 г. е посочено, че трябва от догодина да стартират програма за строителство и реконструкция на ясли, детски градини и училища с бюджет 240 млн. лв. и програма за изграждане и ремонт на физкултурни салони и спортни площадки също с 240 млн. лв.
- Има ли достатъчно средства за механизма за обхват на децата в училище?
- Обхватът вече е насочен и към децата на 4 и 5 г. Още от 2019 г. функционира национална програма “Заедно за всяко дете”. От тази година в нея има нов модул - “Партньорски модел за включване на деца и ученици в образователната система за предотвратяване на отпадането”. Получател на средствата са общините, а бюджетът на програмата само за 2023 г. е 2,800 млн. лв. Има и нов проект “Успех за теб” - за медиатори и социални работници в над 1500 училища, които подпомагат процеса с приобщаването на децата. Придвижихме пакета към МС за промяна за наредбата за финансиране, съобразно която медиаторите ще могат да получат средства и през бюджета. Догодина ще са необходими 10 млн. лв., които ще бъдат осигурени.
- Вече 500 училища чакат новите конкурси за директори.
- Още тече срокът за обжалване на наредбата за провеждане на конкурси. Освен това трябва да направим промяна в нейните текстове. Според административния съд не е законосъобразно представители на МОН да са членове на комисията за избор на директори на общински училища. Трябва да успокоим педагогическата колегия, че в летните месеци, а и по време на провеждане на местните избори, е трудно да се случат и директорски конкурси. В момента обаче работим върху готовността ни за провеждането им.
- Трябва ли да има мандатност за училищните директори?
- Добре е да се приложи периодично атестиране. Директорът ще бъде избран от комисия с определена стратегия, която трябва да реализира. По-важно е да имаме подготвени педагогически специалисти, претежаващи управленски компетентности, които да се явят на конкурс.
- От Съюза на работодателите в системата на народната просвета настояват за увеличение на учителските заплати с 30% от 1 юли, кога реално това може да се случи?
- В бюджета за 2023 г. са гарантирани 460 млн. лв. за индексиране на учителските заплати на ниво 125% от средната за страната в края на 2022 г. То ще се изплати от 1 януари 2023 г. Минималната учителска заплата ще е 1700 лв. За следващи увеличения вероятно ще се говори в бюджет 2024.
- Колко според вас трябва да е заплатата на един български професор, преподавател в университет?
- От няколко години чрез МФ се регулира заплатата на най-ниската академична длъжност асистент. Предвидихме пари за увеличение, за да може да достигне минимум 1750 лв. Професорските заплати зависят от стъпката, която има всеки университет. Зависи много от парите, които се получават от комплексния показател за качество.
Това е единствената обществена сфера, в която има финансиране съобразно качеството. Финансирането на висшето образование е записано в стратегията - средната в системата да е 150% от средната работна заплата за страната. Ако това се наложи в програмата на правителството, със сигурност ще се увеличат и професорските заплати през следващите години.
- Какво мислите за идеята на акад. Денков за сливане на някои университети с цел те да бъдат по-разпознаваеми и по-конкурентни в световните рейтингови системи?
- В програмата на правителството е записано университетите да имат повече дейности на принципа на споделените ресурси. Това означава създаване на съвместни програми. В последните години такива се създадоха и на бакалавърско, и на магистърско, и на докторско ниво. Два университета, които споделят преподаватели, среда, база, акредитация дори по съвместна програма, и студентите виждат преимуществата и на единия, и на другия университет. Мисля, че това е верният път за по-голяма интеграция на университетите. Докъде ще се стигне, е решение на всеки университет. Така българските университети ще са по-видими в научното пространство като публикации и изследвания и ще са по-успешни в конкуренцията на образователния пазар.
- Казват, че българската рейтингова система на висшите училища е сред най-добре работещите, какво свърши тя през годините?
- Рейтинговата система функционира много ефективно. Тя се променяше с годините и в нея влязоха много повече обективни индикатори. Ако първите години повече тежест имаха анкетите със студенти и работодатели, сега тежест имат индикаторите, които се събират от бюрата по труда, НОИ, НАП, където данните са обективни. Тази година започва надграждане с електронна карта на висшето образование. Той дава не само актуалната снимка, но и стратегията за разкриване на нови професионални направления в конкретни области на страната според необходимостите на местния пазар на труда.
CV
- Роден е на 12 март 1962 г. в Шумен
- Доктор по педагогика и професор по управление на образованието, има редица специализации към европейски и американски университети
- Заместник-декан и преподавател в Педагогическия факултет на Пловдивския университет
- Директор на Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти на Пловдивския университет и ръководител на Катедра “Педагогика и управление на образованието”
- Автор е на над 110 научни публикации, издадени в България и
