Само говорим, а обществото узря за кардинални промени на пътя. Депутатите обаче все отлагат криминализирането на случващото се на пътя, казва бившият апелативен прокурор на Пловдив
Росен Димов е дългогодишен апелативен прокурор на Пловдив. През 2009 г. настоява за конфискация на колите на пияните водачи. Идеята му обаче така не стигна до парламента
- Г-н Димов, Европа масово затяга вече мерките спрямо шофьори, които карат под въздействие на алкохол или не спазват ограниченията за скорост. Последните строги санкции въведе Австрия, където конфискуват автомобилите на водачи, които шофират над ограниченията. Защо у нас, въпреки големия брой загинали, а и заловени да шофират след употреба на алкохол и наркотици, не се предприемат по-драстични мерки?
- Въпросът неправилно е отнесен към правоприлагащите органи. Той трябва да бъде зададен на законотворците. На тях много добре им е ясно, че се нуждаем от кардинална промяна на начина на налагане на наказанията, криминализиране на т.нар. опасно шофиране или шофиране, създаващо рискове. Защо в годините се отлага, могат да кажат само законодателите.
- Притесняват се да нямат отлив на избиратели ли?
- Едва ли е притеснение, защото цялото обществено мнение е съгласно, има абсолютно единодушие, поне по този въпрос.
Няма много рецепти. По света има модели. Да се вземе един и да се пристъпи към създаване на текстове, които да се прилагат.
- Конфискацията на коли ще намали ли катастрофите?
- Ако се въведе при определени условия, например при така нареченото опасно шофиране, при тежки нарушения към основното наказание да се прибави и конфискация, при всички положения ще има и положителен ефект.
Преди 10 години, когато пловдивският съд имаше практика по искане на прокуратурата при употреба на алкохол да се отнемат моторни средства, се наблюдаваше рязко занижение на водачите, заловени да шофират след употреба на алкохол.
Прилагахме го около година и половина. Конфискувани бяха около 45-50 коли и това доведе до намаляване с около 30-40% на катастрофите. Ако се прилага дългосрочно, ще се стигне до още по-голямо намаляване.
- Но какво да се прави, ако нарушителят не е собственик на автомобила. Трябва ли изряден водач да бъде наказван, че зад волана е седнал недобросъвестен?
- Има рецепти. Обикновено става дума за автомобил, който е семейна имуществена общност, и тогава се конфискува една втора. Когато колата е на лизинг, се отнема нейната равностойност, когато е преотстъпена, също може да се отнеме равностойността, а не самата вещ. Има много правни техники, които може да се приложат, стига да има желание.
Но в България всяка идея се подлага на критики. Водим се от принципа да не го правим, защото няма как да се случи и не правим нищо.
Кой каквото и да каже, винаги има страшни обструкции, почваме да мислим ще стане ли, няма ли, пък какво ще стане и т.н.
- Какъв е смисълът от драконовски санкции, ако не се спазват дори и нетолкова строгите? Има ли смисъл да се ограничи шофирането в населени места до 30 км/ч, щом и ограничението от 50 км/ч не се спазва?
- Изключително много трябва да се активизират контролните органи. Не може по АМ “Тракия” десетки да шофират с над 140 км/ч, а само на две три места да има полицейски коли. Нарушителите трябва да се спират на място и на място да им се определят санкциите, както е в Гърция например. Да снимаш някого, после да му пращаш снимки и фишове, очевидно не върши работа. Трябва да се въведат различни категории опасно шофиране. Съвсем спокойно може да се прилага и текстът за хулиганството от Наказателния кодекс. Трябва да се прави нещо, а не само да се говори. Въпросът е, че нищо не се ражда.
През годините се направиха толкова кръгли маси по темата за войната на пътя, толкова дискусии и накрая нищо. Някакви смешни промени в наредби, някакви промени на точките.
Само преди часове пътувах по АМ “Тракия”. По пътя от Созопол до Пловдив, което като разстояние е около 350 км, преброх пет полицейски коли. Две стояха безучастни, две бяха с мобилни камери. Мисля, че ако работеха в синхронизация и на място спираха нарушителите и налагаха глобите, ефектът щеше да е много по-голям. Дори на пътя да е имало пет камери, които да са заснели нарушителите, не е ясно кога те ще получат снимките и санкциите, които да платят.
Знам какво ще кажат противниците на тезата глобите да се плащат веднага. Ще кажат: Махнахме ги, за да ликвидираме корупцията в Пътната полиция.
Правейки едното обаче изпуснахме другото и сега е въпрос на приоритети.
Предпочитам да стигна жив и здрав от Созопол до Пловдив.
Нека да спасим животи чрез пряк полицейски контрол. А темата за корупцията е друга тема и се бори по друг начин.
Знам, че тезата ми ще породи страшна дискусия. Как така ще върнем онези времена, когато пътните полицаи взимаха пари. Но защо гръцките, италианските, германските полицаи могат да налагат глоби, които, ако се платят веднага чрез посттерминал, стават неотменими. Защо в другите държави по трасетата има коли преследвачи. Това са цивилни автомобили с камери. А у нас само се говори.
Идва нов министър и обещава. Нищо не се случва, защото нищо не се прави. Само слух да се пусне, че по трасето има две-три цивилни коли, които се движат след другите участници в движението и снимат, ще има превантивен ефект.
Но кучетата си лаят, а керванът си върви. Не е важно колко полицейски екипа има на пътя, а важна е колко ефективна е работата им.
