Четири премиери в София ще има през новия сезон, казва директорът на Софийската опера и балет
- Акад. Карталов, май за първи път Вагнеровият фестивал включва освен тетралогията и всички останали постановки на опери на композитора, поставяни в София, и то в рамките на около 1 календарен месец. Не е ли това твърде напрегнато във всякакъв смисъл?
- На този ваш много хубав въпрос, господин Николов, най-точен отговор дава Мохамед Али: “Мразех всяка минута тренировка, но казах: “Не се отказвай!”. Търпи сега и живей остатъка от живота си като шампион.”
- Кое налага да се прави нов режисьорски прочит на “Пръстенът на нибелунга” и в какво се състои той, какви са промените?
- Втората покана за гостуване на Софийската опера в Германия с “Валкюра”. Признанието, което вече завоювахме през 2015 година в родината на композитора, с негов репертоар, но с българска постановка и изпълнена блестящо от български певци, е условието за второ гостуване със съвсем нова продукция. Това е възможност за Софийската опера да покаже по нов начин не само обогатена и развита космическата мощ на гениалната музикална драматургия на автора, но и виртуозната способност на творческите колективи и нови режисьорски ракурси във визуализация на музиката, с нова сценография и костюми.
Публиката на Рихард Вагнер не се щади да прекосява света, когато и където има постановки на своя композитор космополит. А тази публика е почти винаги една и съща. Голяма част от зрителите, които виждахме в залата на Софийската опера от 2010 г. нататък, ни следваше и в Германия, в залата на фестивалния театър във историческия баварски град Фюсен. Имахме и нова публика по време на гастрола ни в Минск, на международния фестивал в Любляна през 2015-а, и на историческата сцена на Болшой театър в Москва през 2018-а, и продължи в София всяко лято от 2016 г. досега.
- Защо не се изкушите да направите – с Вагнерова или чиято и да е друга опера, нещо, което е много модерно сега - режисьорски театър. В който е позволено примерно да разполагате действието в друга епоха?
- Отговор на този въпрос дава известният австрийски оперен критик Клаус Биланд: “Често публиката не е съгласна с този стил на отклонение от основните послания на композитора и постановките, доведени до пълна крайност, не се одобряват от зрителите”, казва той.
Един режисьор за постановката си на “Пръстенът” на Вагнеровия фестивал в Байройт заявява директно, че се е стремил да постави историята не по, а срещу музиката.
Как си представяте например Холандеца в “Летящия холандец” като клошар, а моряците – дрогирани? Много примери има, когато не авторът, а егото на режисьора е господарят. И критиците съветват публиката по-добре да си стои вкъщи.
Въображението на постановчиците винаги може да бъде авторско и с неконвенционални средства на модерния музикален театър да се остави и на зрителите достатъчно пространство за асоциации и тълкуване.
Иначе бог Вотан например ще е олигарх или банкер, или алчен за власт министър-председател, а трите рейнски дъщери - мними пазителки на банка и предоставили ключ от сейфа на бандита Алберих. Лесно е това. Облеклото - смокинги или по дънки или черни якета, рейнджъри бойци вместо свещенослужители и пазители на Светия граал, съблазнителките в “Парсифал” да ги направим като проститутки. И цялата смрад от улицата и натрапчивите телевизионни облъчвания за убийства и криминални преследвания да пренасяме на сцената.
Но за мен режисьорският театър не е философия за опошляване и профанизиране на ценности. Стилистиката на претворяване е безкрайна в хоризонтите на фантазията. Например за постановката ми на “Чичовци” на композитора авангардист Лазар Николов преместих героите от Ганкиното кафене в луксозен санаториум. Светът на героите видях в огледалото на безсмислените им бръщолевения на абсурдни герои. Застинали с разсъждения във времето си и преди Освобождението, и днес същите. В хиперболна фантазия на режисьорската ми интерпретация те просто са намерили удобството си в робството. Страхливи и криещи се от последици при разправии с властта. Те даже са и щастливи в убежището си на безвремие. Ето една политическа сатира, толкова близка с предупреждението на Вазов: “Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло – какво ще да му завещайш?”.
- След като толкова много работихте върху Вагнер, смятате ли, че в неговата сценична музика има все още неразгадани кодове? Нещо, което сега смятате, че не е трябвало да направите точно така, както сте го направили?
- Музиката на Вагнер е музика на бъдещето. Томас Ман пророчески го е казал: “Музиката е политически подозрителна. Тя е в състояние да упоява, да действа като вечна дрога или да ни въвлича в нереални светове”. Да открием и ние нови идеи и нови светове, да обогатим и подобрим първите опити, да надградим, да увлечем и още повече да доближим публиката до великото изкуство на оперния театър. Убедено вярвам, че го правим. “Пръстенът” е може би най- внушителният шедьовър на деветнадесети век във всички области на изкуството. Заради него Рихард Вагнер е сравняван с Есхил и с Микеланджело - това са думи на известния изследовател на Рихард Вагнер Джордж Мартин.
- Разбрах, че Софийската опера е обявила прослушване за всички роли във “Вълшебната флейта” - означава ли това, че предстои постановка на тази немскоезична Моцартова опера и кой ще я прави?
- “Вълшебната флейта” е шедьовър, който не слиза от малката сцена в програмата ни за най-младата публика. Сега новата постановка ще е на голямата сцена в режисурата на Вера Петрова, под диригенството на Светослав Борисов. Прослушването е нашата запазена марка в политиката ни за постоянно търсене на нови млади таланти и даване на шанс да израстват на националната оперна сцена.
- Вие се славите като човек, който вижда сценични пространства и на най-необичайните места. Открили ли сте напоследък нещо ново, място, което според вас може да стане сценична площадка било еднократно, било постоянно?
- Това лято Софийската опера работи на три открити пространства, превърнати в сцени за най-широка публика, с което разширяваме достъпа на нова и нова публика за оперното изкуство. Това са сцените ни в парка на Военната академия, нашият театър на езерото Панчарево и на Белоградчишките скали. Това е достатъчно.
- А какво друго освен отложената “Медея” и “Вълшебната флейта” ще видим през предстоящия сезон?
- Изцяло посветени на летните ни фестивални нощи, планираме и новия сезон. Макар все още с неясен бюджет и регламентирана субсидия, планираме най-малко четири премиери: за първи път в България поставяме операта “Медея” от Керубини с режисьор Марко Гандини, “Вълшебната флейта” от Моцарт с режисьор Вера Петрова и “Пепеляшка” от Виардо с режисьор Давиде Гаратини за най-младата публика. В проект на договор е нова балетна премиера на “Великият Гетсби” по музика на Глас, Бърнстейн, Гершуин и Барбър, която ще постави хореографът Лео Муич, който направи и “Ана Каренина”. Специални галавечери на “Аида” от Верди, посветени на Райна Кабаиванска, ще има през декември. В програмата на новия сезон са включени и серия от концерти с изтъкнати солисти.
- Виждам, че Софийската опера възобновява след прекъсването заради пандемията своите международни гастроли. Представете накратко къде ще гостува и с какво?
- Още през есента Софийската опера ще се представя на три международни сцени: в Германия, в Южна Корея и в Турция. Очакват се и други предложения за гастроли.
