Можем да издържим много дълго с 3% бюджетен дефицит, без да вдигаме данъци, притеснително ще е, ако мине 30% от размера на нарастване на БВП, казва икономистът и депутат от ПП-ДБ
- Финансовият министър представи плана си за държавните финанси до края на годината. Някои го нарекоха “добър счетоводен документ”, други видяха в него антисоциален бюджет. Вие как бихте го определили, господин Ганев?
- Според мен даването на определения с една или две думи на държавния бюджет не е особено смислено упражнение. Бюджетът обхваща твърде много неща, за да може по някакъв информативен начин да бъде вкаран в няколко думи.
- Дали отново ще станем свидетели на пренаписването му от депутатите, или уроците са научени и се очаква намесата да бъде по-сдържана?
- Досегашният ми опит сочи, че минаването на бюджета през парламента всъщност е процес на сложни и многопосочни преговори между министъра на финансите и политическите сили.
Най-често търсените корекции от внесения от кабинета проект са насочени към по-големи разходи по линия на общински проекти или на определени гилдии – най-вече в здравеопазването и образованието. Особено в година на местни избори не мисля, че има сила, която да ги възпре. Колко сдържани ще бъдат, предстои да видим.
- Има ли този парламент потенциал да приеме законовите промени, за да получим и втори транш от плана за възстановяване, който е планиран като приход за хазната?
- Много добър въпрос, на който отговорът е много кратък: да.
- Все по-често се чуват мнения, че дълго няма да издържим с дефицит 3%, без да вдигнем дълга или данъците. Вашата прогноза?
- Една от основните причини да се счита, че дефицит до 3% от БВП не застрашава финансовото здраве на държавата е, че с него и публичният дълг нараства годишно с 3%. Изключение са специфични обстоятелства, като например през миналата година, когато дългът се вдигна с близо 20%.
- Кога увеличаването на дефицита се превръща във фискален проблем?
- Нека наблегна на важния нюанс тук - увеличение на публичния дълг би довело до фискален проблем, единствено ако продължително време е по-бързо от увеличението на номиналния БВП.
В случая нищо подобно не се прогнозира за 2023 г. Много дълго, всъщност безкрайно дълго можем да издържим с такъв дефицит, без да вдигнем дълга или данъците. Хората трябва да се притесняват, ако започнат да виждат постоянно и последователно дефицити, чийто размер е по-голям с 30% от очаквания размер на нарастване на номиналния БВП.
За 2023 г. планираният дефицит е около 4,8 милиарда лева, а прогнозираното нарастване на БВП – около 19 милиарда лева, т.е. ръстът на задълженията ще е 25% от нарастването на икономиката.
- А притеснителен ли е продължителен дефицит за самата икономика?
- Ако предвиденият за 2023 г. дефицит може да е някакво основание за притеснение, то не е за финансите на държавата, а за макроикономическата динамика. Теорията е, че нарастването на дефицита - в случая при отчетен касов от 1,3 милиарда за 2022 г. на 4,8 милиарда лв. за 2023 г. - е стимулиращо за стопанството.
А в момента, също според макроикономическата теория в съчетание с наличните данни, това стопанство е близо до пълния си капацитет.
Ако тези теоретични постановки и данни са близо до действителността, означава, че бюджетът може да доведе до т.нар. прегряване на икономическите процеси, което потенциално би имало отрицателни последици в бъдеще.
Ако някой се чувства притеснен по тази линия, то той е в пълното си право.
- Много шум имаше около стоте процента дивидент от държавните предприятия и специално от БЕХ. Дали този шум не идва откъм засегнати интереси в енергийния сектор?
- Напълно е възможно точно оттам да идва шумът, но все пак не знам достатъчно и третирам тази възможност като хипотеза.
Но е сигурно, че финансите на БЕХ трябва да бъдат много внимателно прегледани. Примерно едно от твърденията е, че обезценките, които намаляват печалбата на холдинга, са всъщност опрощавания на дългове на “Топлофикация София”. Това би насочило погледа към финансови проблеми на това топлофикационно дружество и може би е важно те да бъдат огледани, обмислени и решавани.
- Идеята за паралелно използване на лев и евро преди официалното ни влизане в еврозоната има много поддръжници, но и много противници. Вие от кой отбор сте?
- Левът вече е обвързан към еврото при курс от 1,95583 лева за евро. Всъщност реалността в България е, че евро е просто съкратеното име на 1,95583 лева.
Иначе по въпроса дали да се допусне разплащане в брой и в евро, съм склонен да чуя аргументите “за” и “против”.
Но, забележете, и в момента, ако имате банкова сметка в евро и по тази сметка имате дебитна или кредитна карта, никой не ви спира да се плащате навсякъде с тази карти, като превалутирането се извършва автоматично и вие може дори да не знаете как става.
Това вече се случва в момента и с всички чужденци, които плащат по банков път в България.
- Прогнозирайте кога ще има номинации за важни регулатори като БНБ, Сметната палата, КФН, КЗК. Мислите ли, че забавянето на номинациите и на избора се отразява на скоростта, с която се движим към еврото?
- За първите две от изброените, към които може да се добави и НЗОК, вече текат срокове, така че прогнозата е до 7-10 дни. За другите е много по-спекулативно да се прогнозира и не мога да се наема.
- Дали е вярна информацията, че за ПП-ДБ е много важен ключовият пост на подуправител с ресор “Емисионно” и се търси силна кандидатура?
- Аз лично не съм участвал във формулирането, нито съм чувал формулирана подобна позиция на ПП-ДБ. Но е сигурно, че най-ключовият от всички постове в БНБ е този на управителя. А и другите две управления освен “Емисионно” са не по-малко важни.
- Някои смятат, че този кабинет е обречен да бъде кратък, други - че ще има пълен мандат. Какво може да счупи сглобката и съответно - какво може да я заздрави?
- На първия въпрос честният отговор е, че мога да си представя хиляди стечения на обстоятелствата, които събарят тази изключително сложна конструкция, с която при това в България хич нямаме опит.
На втория въпрос мога да предложа на първо четене два отговора: добра, постоянна и честна комуникация и поне няколко регистрирани успеха в определени политики и реформи, които да получат одобрение в обществото.
Казано по-просто, видимо за всички свършване на работа.
CV
Програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София
Преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Депутат от гражданската квота в листите на ДБ
Член е на постоянните парламентарни комисии по бюджет и финанси и по труда, социалната и демографската политика
Бил е народен представител в 45-ото и 46-ото народно събрание
