Бъдете сигурни, че България няма да зачеркне своите въглищни мощности веднага, защото те продължават да имат роля в гарантирането на енергийната сигурност, каза зам.-министърът на енергетиката
- Г-н Ненов, министър Радев заяви пред „24 часа“, че ако бъде избран, ще иска да върнете доверието между компаниите в самата енергетика, а по-късно и към самия отрасъл. Как вашият екип ще направи това?
- Възстановяването на доверието между компаниите в сектора е жизненоважно, ако искаме да имаме устойчиво развитие на енергетиката, ако искаме да имаме обща стратегия, която да следваме заедно. На първо място, това се постига чрез прозрачна комуникация между заинтересованите страни. Ясното и последователно споделяне на информация ще помогне за насърчаване на доверието и ще разсее възможни недоразумения или съмнения.
Екипът ни дълбоко вярва в почтеността на хората в енергийния сектор
Стремим се да създаваме равни условия, да насърчим сътрудничеството и прозрачността.
Убеден съм, че можем да възстановим доверието между компаниите в енергийната индустрия и доверието в самата индустрия. Българската енергетика е силна, има чудесни постижения – като човешки потенциал и знание, като осъществени проекти, но е изправена и пред предизвикателството на енергийния преход. В министерството сме сигурни, че заедно можем да направим така, че да имаме устойчив, отговорен и надежден енергиен сектор в полза на всички.
- Министър Радев е сред авторите на двата модела за развитието на енергетиката на АИКБ. В същото време министерството изготви визия по време на управлението на Росен Христов. В крайна сметка ще има ли енергийна стратегия, която да е консенсусна и да е ясно какво ще се прави в близките и по-далечните години? Бизнесът често коментира, че в сектора е хаос?
- И двата разработени модела, които споменахте, са фокусирани върху значителен ръст на ВЕИ, но като част от един устойчив електроенергиен сектор. Ще обясня какво означава това: когато разчитаме на енергия от ВЕИ, която е непостоянна, имаме нужда от сигурни базови мощности като ядрените, както и такива с висока маневреност като например газови турбини или паро-газови блокове. България - в лицето на Народното събрание, вече изрази намерение да бъде изградена нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и това е едно добро дългосрочно решение. Можем да заложим и на няколко малки високоманеврени газови мощности, които да допринесат за стабилната работа на електроенергийната ни система.
Интересът за присъединяване на нови ВЕИ мощности е голям, но това означава, че трябва да сме обезпечили мрежата – там тепърва трябва да се направят сериозни инвестиции. Стои, разбира се, въпросът със системите за съхранение на енергията от ВЕИ, а и не само, като в момента целият свят търси най-ефективните варианти това да се случи, ние също имаме своите амбиции. Включително с идеята споменатите системи за съхранение да се комбинират с допълнителни мощности за производство на водород, който да се ползва в индустрията, транспорта, енергопроизводството.
Каквато и стратегия да бъде създадена обаче, тя трябва да е базирана на разбиране и съгласие както вътре в сектора, така и сред потребителите на енергия, а такива сме всички. Целта на Министерството на енергетиката е да обедини и убеди заинтересованите страни, че подобна стратегия ще постигне оптимална структура на разходите за производство на електроенергията, произвеждана в България, че мощностите и мрежата ще бъдат технически обезпечени, че ще имаме добър баланс и в същото време ще снижим устойчиво нивата на въглеродни емисии.
- Напоследък на управляващите им се налага да работят в сгъстено време, за да изпълнят поне краткосрочни приоритети. Имате много работа в енергетиката – ремонт на ПАВЕЦ “Чаира”, зелен преход и реформи от плана за възстановяване, газова свързаност, ядрени проекти… От какво започвате?
- Нямаме комфорта да избираме от какво да започнем. Работим по всичко и по още редица проблеми.
Планираме да стартира ремонт на ПАВЕЦ “Чаира” – със сигурност това е сред приоритетите на екипа на министерството. Приоритет е и инвестицията по RePowerEU в реконструирането на 110-киловолтови електропроводи, за да се увеличи капацитетът за присъединяване на нови мощности. По-големият проект включва реконструкция на близо 900 км електропроводи, изграждане на нови трасета и подстанции. В същото време ЕСО участва с проект за дигитализация на мрежата на стойност 185 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Нуждаем се и от увеличаване на трансграничния капацитет
Развитието на газовата свързаност е процес, който продължава. Предвид изграждането на терминала край Александруполис, където България има участие, газовият оператор „Булгартрансгаз“ планира увеличаване на капацитета на газовата връзка Кулата - Сидирокастро с 1 млрд. куб. м и приспособяването на междусистемната връзка за пренос на водород. Същевременно важна цел за нас е да градим доверие и добри търговски отношения с Азербайджан, Гърция, Турция, САЩ и т.н.
Паралелно се работи по увеличаване на капацитета на газохранилището в Чирен от сегашните 550 млн. на 1 млрд. куб. м газ. Този проект е важен за повишаването на енергийната сигурност не само в България, а и в цяла Югоизточна Европа. Вече споменах проекта за нова базова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, но това не е всичко – тече и процес на лицензиране на ново свежо ядрено гориво, който очакваме да приключи в срок.
Освен конкретните проекти, изготвянето на планове и намирането на финансиране в Министерството на енергетика тече и интензивен законодателен процес. Някои промени са спешни. Изготвят се предложения по редица европейски законодателни актове – от преразглеждането на директивата за енергийната ефективност, преработката на директивата относно енергийните характеристики на сградите, през регламентите за възобновяеми газове, природен газ и водород, до регламента за подобряване на структурата на енергийния пазар в ЕС и подобряване на защитата срещу манипулиране на пазара на европейско ниво.
Предстои много работа със заинтересованите общности до края на годината, а темите са важни за всеки гражданин и бизнес.
- Още с влизането на вашия екип в сградата на ул. “Триадица” започна атаката срещу бившия министър заради споразумението с турската газова компания “Боташ”. В енергетиката парите са много, има огромни интереси, кое ще е водещото при вас?
- За нас има само един интерес - този на България. Разбираме обществения интерес по темата за споразумението с „Боташ“, но не очаквайте от министерството да излязат някакви гръмки изказвания. Може би българската страна е действала прибързано, но това не значи непременно злонамерено.
Да, имаме притеснения относно дългия срок и тежките условия за прекратяване. Надяваме се, че ще имаме възможност да доуточним определени условия преди същинското подписване на договор. От друга страна, екипът ни е категоричен, че Турция е стратегически партньор за България в редица сектори, защо не и в енергетиката!
- Вие доскоро работехте във въглищната индустрия - в “КонтурГлобал”. Как ще се изправите пред доскорошните си колеги, ако се наложат тежки решения за въглищната енергетика? Но по-важното е дали ще предоговорите 40% от спестяването на емисии до края на 2025 г. с ЕК?
- Вече сме в процес на изготвяне на конкретни предложения към ЕК. Бъдете сигурни, че България няма да зачеркне своите въглищни мощности веднага, защото те продължават да имат роля в гарантирането на енергийната сигурност. В същото време възнамеряваме да постигнем намалението на въглеродните емисии и сме убедени, че това е възможно и при запазване на определени мощности, важни за стабилността на електроенергийната система, които да бъдат задействани при нужда. Посоката обаче категорично е да се търсят нови технологични нискоемисионни решения за производство на електроенергия.
- Има много планове за Маришкия басейн. Кои са реалистични?
- Съществуват различни възможности за трансформация в Маришкия басейн. На първо място обаче ще подчертая нуждата от интегрирано цялостно решение за ефективно управление и инвестиции.
Правителството се е ангажирало да разработи всеобхватен план
с участието на всички заинтересовани страни. Факт е, че има дефицит на комуникация със заетите в рудниците и тецовете от страна на управляващите. Това трябва да се промени, защото смятам, че на първо място има нужда от откритост, от това всички да знаят, че има план, да са запознати със стъпките, да са наясно, че са предвидени мерки и никой не е изоставен в процеса на предстоящото преобразяване на региона изобщо. Проектите, свързани с водорода и системите за съхранение на енергия, както и новите ВЕИ мощности, имат място в този процес.
В рамките на предоговарянето с ЕК по плана за възстановяване обмисляме като възможност да увеличим заявената енергия от възобновяеми източници, договаряне на допълнителен ресурс за енергийна ефективност, залагане на допълнителни инвестиции в електропреносната мрежа, включване в преговорния процес на проект за изграждане на водородна долина в основния ни въглищен район. Част от преговорната ни позиция може да бъде и създаването на въглеродно неутрална индустриална зона, като редица компании вече изрично поставят условия с каква електроенергия ще бъдат захранвани техните евентуални инвестиции в страната.
- Споменахте водородните технологии. Писах преди година, че те са като китайските инвестиции, всички говорят за тях, но никой не ги вижда. Права ли съм била?
- Утвърдените към момента технологии за съхранение на енергията от ВЕИ са акумулаторните батерии и помпено-акумулиращите станции, докато разработките, включващи технологии за компресиран въздух и производство на водород, инсталациите за термично съхранение и други, са все още в процес на усъвършенстване.
Старозагорският регион има изключителен потенциал по отношение на развитието на новите технологии и решения, но фокусът върху водорода трябва да е част от по-широк контекст - говорим за развитие на водородна икономика. Докато тя се внедри на национално ниво, ще мине време, част от нашите усилия ще са да се наблегне на преодоляването на съществуващите административни пречки, както и обучението на кадри.
- От години проектът “Белене” е зациклил, и то най-вече заради политически и геополитически причини. Има намерение за изграждане на седми блок на АЕЦ “Козлодуй” с реактор АР1000 на “Уестингхаус” и е възложен анализ за “Белене” на френската компания EDF. Ще е ясно ли какво следва?
- Проектът “Белене” от години тежи на българската енергетика и е крайно време да се вземе решение. Ако знаем колко ще струва реализирането на този проект, в какъв срок може да се осъществи и каква ще е цената, на която евентуално ще може да произвежда електроенергия, вероятно това бързо ще ни даде отговор дали този проект е нужен.
Правителството е решено да задълбочи развитието на ядрената енергетика
– затова се взе решение за изграждане на нова мощност на площадката на АЕЦ “Козлодуй”, да се лицензира ново свежо ядрено гориво. Разговорът за малките модулни реактори също има своето място. Той трябва да включва и възможни публично-частни партньорства.
Със сигурност в Министерството на енергетиката ще работим усилено, за да подсигурим нови ядрени мощности, които заемат централно място в баланса на електроенергийната ни система.
- Вие сте човек от бизнеса и се допуска, че гоните резултати. Какво смятате, че е реалистично да постигнете?
- Мога да кажа, че както в бизнеса, така и в новата ми позиция на заместник-министър резултатите зависят от екипа. Не е реалистично да се очаква един министър и екипът му да променят цяла система. Затова искаме да рестартираме процеса на разговори с различните участници в сектор “Енергетика”, да съберем нужната ни информация, да направим план за действие. Оттук нататък можем да стигнем много далеч, но това зависи и от хоризонта на живот на настоящото правителство. Ако обаче поставим добра основа, сигурен съм, че и следващият министър и неговият екип ще могат да продължат започнатото.
Вече работим по конкретни предложения към ЕК по предоговарянето на НПВУ, напредваме със законодателните предложения, в същото време се реализират инвестиционни проекти – за улично осветление, за инвестиции в мрежи, за подпомагане на домакинствата за изграждане на фотоволтаични системи и соларни бойлери. И за момент не сме изоставили работата по международни партньорства - с Азербайджан, САЩ, Франция, със съседните страни.
Убеден съм, че ще постигнем резултати по всички поставени цели – някъде ще са бързи, другаде ще напредваме с малки стъпки, защото постигането на декарбонизирана, устойчива и гъвкава енергийна система изисква трансформация не само в енергетиката, а във всички сектори, на всички нива на управление.
CV
- Красимир Ненов притежава дългогодишен управленски опит в енергийната сфера, като последно е бил изпълнителен директор на “Контурглобал Марица Изток 3” АД в периода от 2017 до 2023 г.
- Работил е и за една от най-големите енергийни компании – италианската “Енел”. Притежава магистърска степен по бизнес администрация от два университета – Католическия университет Лювен, Белгия, и Университета Корнел, САЩ. Завършил е също икономика в Арканзаски университет, САЩ.
