- Г-н Малинов, природният газ се води преходно гориво при зелената трансформация, а вие строите газова връзка със Сърбия, разширявате хранилището в Чирен. Ще се оправдаят ли инвестициите?
- На ниво ЕС и ENTSOG се смята, че в процеса на декарбонизация природният газ ще запази ролята си на преходно гориво и ще помогне за постигане на целите за намаляване на въглеродния отпечатък до 2030 г. Смятаме, че делът на природния газ в производството на електричество и на отопление ще се запази, дори в нашия регион прогнозно ще се увеличи. Най-бързият начин да се намалят емисиите е да се премине от въглища и нефтени продукти към природен газ. Като се прибавят и развитието на технологии за съхранение и утилизация на въглерод и смесването на газа с биометан или с водород, това ще даде хоризонт на потреблението на газ, а и въглеродният му отпечатък е малък. Освен това
възобновяемите източници не могат да осигурят базова енергия
- Страната ни излезе от газовата изолация и зависимостта от руския газ. Отвориха ли се газовите магистрали и откъде може да влиза газ?
- Не бих се съгласил, че сме били в газова изолация. Инвестициите ни в годините назад за развитие на инфраструктурата - за подсилване на компресорните станции, за осигуряване на техническа възможност всички трасета да бъдат реверсивни и да могат да транспортират природния газ във всички посоки доведоха до това България да не изпада в газова изолация. Така успяхме да се справим след спирането на руския газ от 27 април м. г. Чрез инфраструктурата, която изградихме, дадохме възможност преди въвеждането в експлоатация на интерконектора Гърция - България, през Сидирокастро - Кулата да вземем целия обем азерски газ. Ключово е, че имаме висока степен на свързаност с всички съседни държави, защото това е част от сигурността на доставките и осигурява гъвкавост и устойчивост и на цялата регионална система за пренос на природен газ.
- Кои са новите пътища на природния газ?
- Два са източниците – тръбопроводен газ от Азербайджан и втечнен природен газ от всички потенциални производители като САЩ, Катар, Египет и други. Спирането на руския газ и намаляването на доставките за региона доведе до промяна на маршрутите – от юг към север.
- Излиза, че сте се подготвяли за сътресението, което се случи.
- Като управление на “Булгартрансгаз” сме били визионери, за да подготвим системата за потенциални сътресения, преди да настъпят. Постепенното увеличаване на капацитета от Гърция към България, осигуряването на възможностите за присъединяване на IGB (газовата връзка с Гърция) към нашата система, дългогодишната ни работа да осигурим физически пренос от Турция към България, модернизацията на компресорните станции - всичко това подготви региона за миналогодишната ситуация.
- Дали в началото на следващата година ще бъде готов терминалът за втечнен газ при Александруполис? “Булгартрансгаз” има 20% дял в компанията Gastrade, която е негов собственик? Каква ще е ползата за нас?
- Другата седмица в Атина ще имаме общо събрание на акционерите и съвет на директорите. Имаме информация от оперативния мениджмънт на компанията, че проектът се очаква да бъде въведен в експлоатация на 1 януари догодина. Решението за участие на “Булгартрансгаз” в Gastrade беше взето назад в годините. Това е диверсификация, сигурност на доставките и е в синергия с други проекти – разширението на хранилището в Чирен и интерконектора със Сърбия, както и вече построените газови връзки с други държави. В бъдеще, когато започне възстановяването на Украйна, а тя е най-големият пазар в региона, ще може да се доставя втечнен газ и за тази държава. Дългосрочно инвестицията е стратегическа.
- Използва ли се в обратна посока старият трансбалкански газопровод, по който се доставяше руски газ през Украйна, Румъния, България към съседите?
- Използва се и в момента за пазарите на север – Молдова и Румъния. От 4 юли ще започнем процедура за оценка на пазарния интерес и ако има и надвишава сегашния технически капацитет на Кардам-Негру вода, сме предложили проект, който да бъде включен в RePowerEU. Той е за удвояване на капацитета на Трансбалканския газопровод. В момента той е около 15 млн. куб. м на ден, имаме проект за 28 млн. куб. м дневно. На годишна база сега е 5,5 млрд., мислим да постигнем около 10 млрд. куб. м.
- На 25 април в София бе подписан меморандум между България, Румъния, Унгария, Словакия и Азербайджан по инициативата Solidarity Ring за допълнителни количества газ за Европа от Азербайджан. Кога ще стане възможно?
- Инициативата, която аз като изпълнителен директор на “Булгартрансгаз”, защитавах, е да предложим алтернативен маршрут на газа от Азербайджан освен Трансадриатическия газопровод. Още повече че беше подписан меморандум от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и президента на Азербайджан Илхам Алиев до 2027 г. да бъдат удвоени количествата към Европа на 20 млрд. куб. м. Предвиждаме през юли да бъде проведена среща на операторите от четирите държави с азербайджанската компания СОКАР, за да оценим в рамките на пазарния тест техния интерес да резервират дългосрочен капацитет. Да започнем инвестиционните проекти, за да сме готови към 2027 г. да посрещнем част от тези допълнителни количества и да ги транспортираме и до Австрия, а през България - до Молдова и Украйна.
- По два проекта увеличавате капацитетите за пренос от Гърция към България и от България към Румъния по плана RePowerEU. За Румъния вече казахте, а с Гърция с колко го увеличавате?
- След като бъде завършен терминалът при Александруполис, ще има увеличени потоци на природен газ от Гърция към България. Затова един от проектите, който сме подали, е да бъде увеличен капацитетът на входно-изходната точка Сидирокастро - Кулата с удвояване на част от нашата система с успоредни тръби. Ако има инвестиции от страна на новото гръцко правителство или частни в трети терминал, ще анализираме и ще видим дали няма да е необходим нов интерконектор с Гърция.
- В момента се разширява хранилището в Чирен, но има ли възможности и за други?
- В 10-годишните планове за развитие на мрежата винаги сме записвали и възможността за второ хранилище, но това е дълъг процес с много неизвестни. Това в Чирен се експлоатира 45 г., доказало е възможностите си, служило е на българския пазар, а от няколко години и на регионалния. В едно съществуващо хранилище е и така нареченият буферен газ, който в Чирен е наличен, а за нова инфраструктура това е сериозен разход. Ако постигнем целите, които сме си заложили – удвояване от 550 млн. куб. м на 1 млрд., на този етап това ще удовлетвори търсенето на регионалния пазар, ще помогнем на съседите от Гърция и Северна Македония, за да покриват сезонните колебания на природния газ.
- Имате ли планове за изграждане на водородна инфраструктура? А как газопреносната система може да се адаптира да пренася водород?
- Водородът е по-агресивен газ по отношение на метала и присъствието му в микса в газопроводите съкращава живота им. Сключили сме договор, с който сме възложили на българска компания с подизпълнител холандска фирма да направят изследвания за пригодността на нашата система за пренос на водород в нея - 5%, 10% и 20%. На базата на този анализ ще решим какви мерки да предприемем – частична подмяна на тръби, обновяване на определени участъци. Очакваме да се докажат нашите първоначални изследвания, че без значителни инвестиции ще можем да пренасяме до 10% водород Предвиждаме в края на следващата година да имаме ясен и точен план какво да предприемем, какъв ще е размерът на инвестициите и в зависимост от водородния пазар да вземем решение.
- Подготвяте се за водорода, въпреки че още го няма?
- Ние сме модерна компания и полагаме усилия да постигнем баланс, това ще е нашият принос в зелената сделка. Много по-евтино и бързо е една съществуваща система да бъде приведена в готовност за водорода, отколкото изцяло нови инвестиции. “Булгартрансгаз” е част от две инициативи на европейско равнище и предвижданията, които имаме в двете организации, са, че производството на водород може да бъде концентрирано в нашия регион и транспортирано в големите и силни икономики на Централна Европа като Германия, Франция и други. Имаме предложение за два проекта, единият от които е водородопровод от Солун до София, който да бъде в основата на транспортен коридор от Гърция и България към Централна Европа. Очакваме той да бъде потвърден като проект от общ интерес от ЕК и да кандидатстваме за грантово финансиране на проучвателни дейности и в бъдеще да бъде съфинансирано самото му изграждане. Проектът е за водородопровод от 250 км с 2 компресорни станции на наша територия.
- Вторият проект какъв е?
- Модернизацията на системите за управление и пригодност на газопроводи за пренос на 10% водород да бъде също обявена за проект от общ интерес.
