"Путин не е Сталин, макар че се опитва да използва елементи на сталинизма. В Русия високопоставените все по-малко ще се страхуват от него Ще осъзнаят, че може да се появи нов Пригожин", казва експертката Агнешка Легуцка пред "Дойче веле".
Професор Агнешка Легуцка е един от водещите експерти по въпросите на Русия в Централна Европа. Тя е част от екипа на Полския институт по международни отношения. Кореспондентът на ДВ Константин Егерт разговаря с нея за това дали Полша се страхува от нападение на "Вагнер" от Беларус, дали Путин се страхува от бунта на Пригожин и дали Западът може да повлияе на събитията в Русия.
ДВ: Веднага след съобщенията за преминаването на Евгений Пригожин и част от наемниците на частната армия "Вагнер" към Беларус полското правителство заяви, че ще укрепи допълнително източната граница. Възможно ли е Варшава да се страхува, че "вагнеровците" ще нападнат Полша?
Агнешка Легуцка: Спомняме си как през предишните години Александър Лукашенко умишлено вкарваше мигранти от Близкия изток в Беларус, за да ги прехвърли през границите на Полша, Литва и Латвия. Той умишлено ни провокира, искаше да създаде хаос на източната граница на НАТО. Но мигрантите не бяха въоръжени. А сега да си представим, че наемниците на ЧВК "Вагнер" ще дойдат на границата и ще започнат да стрелят по нас? Как ще реагират нашите граничари? В крайна сметка, от една страна, това не е редовна армия, а от друга - всъщност нападение на полска територия. Полското правителство не може да не вземе предвид възможността за подобно развитие на събитията.
ДВ: След бунта на Пригожин мнозина говорят за отслабване на режима на Путин. Могат ли сега Западът и НАТО да повлияят на събитията в Русия, да окажат натиск върху Путин?
Легуцка: Според мен Западът не разполага с инструменти за въздействие върху руския режим отвътре. Той просто трябва да продължи да помага интензивно на Украйна - с оръжия, икономическа и хуманитарна помощ. Украйна трябва да бъде напълно освободена от руската окупация.
Режимът на Путин е заплаха не само за Украйна, но и за страните от НАТО, особено за тези от източния фланг, като Полша и балтийските държави. Освобождаването на всички окупирани територии би засилило и сигурността на НАТО. Ако Украйна спечели войната, може би нещо ще се промени в Русия.
ДВ: Не виждате ли противоречие тук? Преди бунта всички казваха, че нищо не може да се направи с Путин, защото той уж е силен и има подкрепа в страната. Сега всички казват, че той е слаб - но въпреки това нищо не може да се направи?
Легуцка: Ще повторя: трябва да помагаме на Украйна с всички средства, без да мислим за последиците от украинските победи в Русия.
ДВ: Но Путин има демографско предимство - населението на Русия е три и половина или дори четири пъти повече от това на Украйна. Кремъл явно очаква с течение на времето да изтощи Украйна и Запада и по този начин да постигне своето.
Легуцка: На теория това е така. Но на практика разполага ли Путин с това време? Бунтът на Пригожин показа, че Путин вече не обезпечава или поне не напълно интересите на руското висше ръководство. За мачото, като какъвто винаги е искал да изглежда, Путин е твърде плах. Той винаги се страхува от нещо. От новата мобилизация например, защото миналогодишният опит показа колко непопулярна е тя. Страхът от загуба на властта парализира Путин и обезсилва предимствата, които режимът изглежда притежава, включително демографското превъзходство, което споменахте.
Путин не е Сталин, макар че се опитва да използва елементи на сталинизма. Но сега управляващата бюрокрация все по-малко ще се страхува от него. Те скоро ще осъзнаят - ако вече не са го направили - че всеки момент на сцената може да се появи нов Пригожин. И този нов Пригожин може да организира метеж, който да се окаже успешен.
ДВ: А какво ще стане, ако сега той започне да обвинява в предателство и да вкарва в затвора някои високопоставени служители, например генерал Суровикин?
Легуцка: Ако Путин иска терорът да вземе връх, защо Пригожин е все още жив? Защо властите раздават медали на ростовските полицаи, които избягаха, когато се появиха "Вагнер"? Дори някой да бъде вкаран в затвора, това няма да промени ситуацията из основи. Путин ще трябва да си плати за лоялността, а той не разполага с толкова много пари, колкото преди. А и се очертава 2024 година, когато ще се проведат т.нар. "президентски избори".
ДВ: И какво пречи на Путин да ги проведе по същия начин, както всички предишни - по същество да не участва в тях и все пак да "спечели"?
Легуцка: Популярността на Путин пада и ще продължи да пада. Всъщност днес Пригожин вероятно е толкова популярен, колкото и Путин, ако не и повече. В очите на елита Путин вече не е гарант за стабилност. Това със сигурност ще се отрази през 2024 година.
