Историята с въвеждането на еврото като паралелна валута звучи като опит за подмяна на една от най-важните национални цели пред обществото ни – да завършим европейската си интеграция, влизайки в еврозоната.
Има доста опити за въвеждането на паралелни валути, включителни и с еврото. Обикновено това се прави при остри финансови кризи. Такава идея се обсъждаше при дълговата криза в Гърция през 2015 г, но така и не се реализира. След обединението на Германия също е имало идеи двете „марки“ да се използват успоредно, но не се случва.
Общото между всички опити за въвеждане на паралелна валута е, че или не са се осъществили поради големите трудности и малкото позитиви, или са просъществували съвсем кратко време, докато отмине конкретната криза.
Приемането на еврото не е просто механичен акт на замяна на една валута с друга. Това е задълбочаване на икономическата интеграция, участие в правенето на парична политика, участие в механизми, които могат да ни помогнат при финансова криза. Освен всичко друго, влизането в Еврозоната е политически акт на категорична принадлежност към една от най-развитите и демократични части на света.
Надявам се министерство на финансите да работи за пълноправно и скорошно членство на България в Еврозоната. Всяко забавяне обслужва чуждестранни интереси, които искат България да е слаба, а обществото ни бедно и разделено.
