Само "голяма сделка" ще спре недобросъвестните играчи
Вече имаме публикуван проект на бюджет за 2023 г. и до дни той ще влезе за обсъждане в парламента. До момента е натрупано закъснение от осем месеца спрямо нормалния график на бюджета. Планът е законът за бюджета да се приеме до края на юли и да влезе в сила от 1 август, точно по време на лятната ваканция. След това в рамките на около месец ще трябва да се приеме постановление за изпълнение на държавния бюджет, да се ревизират и публикуват бюджетите на общините и министерствата, да се утвърди месечно разпределение на разходите и т.н. С други думи,
реално този бюджет ще действа само четири месеца, вместо цяла година
Така че бюджет 2023 просто ще закърпи годината.
От тази гледна точка трябва да разглеждаме и прогнозата за икономическия растеж за 2023 г. – тя е важна, но не влияе толкова, защото така или иначе голяма част от годината вече е отминала и много от данъчните и неданъчните приходи вече са събрани.
Прогнозата на Министерството на финансите е за икономически растеж от около 1,8%, което е сред най-оптимистичните икономически прогнози за България. Например виенският институт WIIW очаква растеж от 1,7% за България, ING очаква 1,6%, Европейската комисия и Световната банка залагат на 1,5%, МВФ са на 1,4%, ЕБВР и Фич очакват 1,3%. БНБ са най-песимистични, но отново очакват икономически растеж от 1%. С други думи, вероятно прогнозата на Министерството на финансите няма да се изпълни и растежът ще е по-нисък, но това едва ли ще е фатално за бюджета.
По-важна е прогнозата
заплатите да се увеличат по-бързо от инфлацията Прогнозираната от Министерството на финансите средногодишна инфлация е 8,7% докато средните доходи на наетите ще растат с 11,5%. БНБ прогнозира увеличение с 11,6% на разходите за труд за единица продукция, което също е над инфлацията. Пенсиите също ще се увеличат с 12% от юли. Това означава, че през настоящата година се очаква доходите да се увеличат повече от инфлацията, т.е. ще расте реалният доход на домакинствата. Тази прогноза е реалистична и се потвърждава от досегашните данни на статистиката. Нещо повече, при все по-големия дефицит на кадри можем да очакваме тази пазарна тенденция да продължи и през следващите години.
Растежът на доходите ще повлияе положително на бюджета, тъй като ще увеличи приходите от преки данъци, което може да компенсира в известна степен забавянето на приходите от косвени данъци. Миналата година те растяха бързо, защото имаше висока инфлация, което увеличава облагаемите обороти. Тази година при спадаща инфлация и забавено потребление
косвените данъци няма да са толкова лесен източник на приходи
Но все пак има възможности и при тях, свързани с повишаване на събираемостта.
Тук е важно секторите, получили данъчни облекчения (особено ресторантите) да осъзнаят, че е в тяхна полза да прекратят укриването на обороти и доходи. И да докажат, че ниската ДДС ставка от 9% работи добре както за бизнеса, така и за държавата като носи данъчни приходи. Обратно, ако при толкова ниска ставка продължава масовото укриване на обороти и доходи, тогава няма никаква причина тази ставка да остане и вероятно още догодина ще се върнем към 20% за ресторантите.
В този смисъл, честните ресторантьори трябва да подкрепят усилията за повишена събираемост, включително и идеята
клиентът да не плаща сметката си, ако няма касова бележка
Но през следващата година може да се отиде и едно ниво по-напред и да се направи „голяма сделка“ между държава, работодатели и синдикати – спира се укриването на обороти и доходи, в замяна държавата предоставя данъчни облекчения, но и затяга контрола над недобросъвестните играчи. В България сивата икономика намалява, но остава най-висока, около 1/3 – т.е.
сивата икономика е около 60 млрд. лв.
на година. Това означава, че имаме огромен потенциал едновременно да увеличим приходите в бюджета и в същото време да намалим данъчното и осигурително бреме върху работещите и бизнеса. По тази тема трябва да се поработи сериозно.
Една друга важна тема са свръхпечалбите в енергетиката, които породиха много спорове в последните дни. Заради енергийната криза държавната енергетика направи невероятни печалби, в същото време държавният бюджет понася тежестта на енергийната криза и трябва да заделя големи ресурси за антикризисни мерки. Нормално е в тази ситуация свръхпечалбите от енергетиката да влязат в бюджета.
Нека разгледаме числата. Според консолидирания отчет на Българския енергиен холдинг той има печалба от 0.4 милиарда лева за 2019 г., 0,2 милиарда за 2020 г., 1,3 милиарда лева за 2021 година и 3.1 милиарда лева за 2022 г. (по предварителен отчет на сайта на БЕХ). Очевидно е, че БЕХ е увеличил печалбата си многократно и това представлява „свръхпечалба“. Но понеже има спорове как се изчислява печалбата и дали не е манипулирана, нека да видим по-сигурен индикатор, а именно паричните средства на БЕХ.
В края на 2019 и 2020 г. БЕХ има 1,2 милиарда лева по сметките си. Но в края на 2022 г. тази сума се увеличава на 4,3 милиарда лева, а в началото на 2023 г. вероятно се е увеличила допълнително. С други думи, за две години енергийна криза БЕХ е увеличил паричните си средства над 3 милиарда лева. Ето това и натрупаната от БЕХ свръхпечалба – и тук не говорим за счетоводни еквилибристики, а за парични средства, които реално са по сметките на компанията.
Накратко, БЕХ има 4,3 млрд. лв. по своите сметки, което е с 3 млрд. лв. повече от нормалните му нужди и може без проблем да плати на държавата солиден дивидент. Вместо това БЕХ иска да плати на държавата само 0,3 млрд. лв., т.е. 10 пъти по-малко. Министерството на финансите иска от БЕХ 1,6 млрд. лв., което също е два пъти по-малко от свръхпечалбите. Накратко, БЕХ може без проблем да си плати дивидента на държавата. Дори и след като си плати дивидента, БЕХ ще остане с милиарди по сметките си – много повече, отколкото са му нужни.
