- Нелепо е да се махат служебните правителства, защото в момента Радев пречи на някого
- Има само един начин за бюджет с 3% дефицит - да се орежат социални плащания и инвестиционни разходи
- Ръководството на БСП трябва да промени курса. Иначе изходът може да е летален Ако не се мисли в перспектива, България няма да мръдне напред, а някои може да завършат кариерата си в затвора
- Няма справедлива война. Разбира се, Украйна е голямата жертва и украинците платиха голямата цена, трябва да помогнем по всякакъв начин, но това не означава да избием руснаците, защото Путин е някакъв
- Г-н Кутев, какво успя и какво не свърши кабинетът на Гълъб Донев?
- Най-важното, което си поставихме за цел и успяхме да направим, бе да върнем нормалността в правенето на политика. Опитахме се да си свършим работата без медийни фойерверки и без да създаваме допълнителен образ на правителството. Голяма част от хората разбраха, че се бяхме събрали с точно определена цел и тя не беше политическа, а да решаваме проблемите, каквито имаше много.
Това правителство беше най-европейското в България през последните години въпреки обратното говорене. През цялото време и премиерът, и министрите сме си говорили, че целта ни е не просто да имаме европейска ориентация, но и да защитим интереса на България в рамките на общата политика на ЕС и НАТО. Мисля, че го направихме през диверсификацията на доставките за газ, през осигуряването на маршрутите на газ през Гърция и Турция. Защото можехме да доставяме втечнен газ, но той трябваше да стигне до България, а ние няма къде да го разтоварим. През осигуряване действието на договорите с Азербайджан, през продължаване на работата за приемането ни в ОИСР - там нещата бяха свършени и наистина е въпрос на 2 или 3 г. напред, но нещата вървят във вярната посока и няма спънки това да се случи. През осигуряване на шенгенското членство, което би трябвало да се случи в рамките на тази година, въпросът е наведнъж или на два пъти. През еврото, което е категоричен национален интерес и е нещо, от което България има нужда. Всички тези приказки как левчето ни е много важно, аз лично приемам за спекулации.
Във всички посоки, в които можехме и трябваше да защитим българския интерес в рамките на общоевропейска позиция или проевро-атлантическа, ние го направихме. И това е успех, защото времената бяха трудни, работихме без парламент, без бюджет.
Много неща не успяхме да довършим. Основното бе бюджетът. Ако в момента говорим дали дефицитът да е 3, 7 или 10%, то е заради параметрите в предишния бюджет, които заложи правителството на Кирил Петков. Ако сега искаш да запазиш бюджет от 3% дефицит, има само един начин - да се орежат социални плащания и инвестиционни разходи. И двете са ужасно неприемливи за обществото.
Следващото правителство на същите хора сега реши, че ще влиза в 3%. Няма лошо, но смятам, че 3% дефицит не на касова основа, а на начислена основа, каквато им трябва да защитят определени позиции пред ЕК, ще доведе до тежки политически поражения и до много кратък живот на правителството, което и без това не е ясно колко ще продължи.
- Как гледате на идеята да се махнат служебните правителства?
- В рамките на българската конституция тя е нелепа. Служебният кабинет има ясни функции, когато се провалят всички възможности на партиите. Това е логиката на хората, които са писали конституцията и тя е здрава.
Това, че в момента на някого му пречи президентът Румен Радев, има някои условности. Първо - той в момента е президент, но това му е последен мандат. Второ - конституция се прави с поглед 10, 20, дори 100 г. напред и ако ти го правиш с оглед на това да елиминираш или да ограничиш възможностите на някакъв сегашен играч в политическото статукво, това е пълна глупост.
Още повече че евентуалното елиминиране на президентските правомощия много лесно може да доведе до промени в партийната структура. Защото тези хора, които вярват и подкрепят президента, а според социалогическите проучвания те са около 30%, много лесно биха създали партия. От сегашна гледна точка тя би дала много добри резултати на избори.
Всичко това не е необходимо да се случва, просто трябва да се осигури достатъчно ниво на политическа компетентност и почтеност. Имаме недостиг и на двете.
Няма лошо да управлява която и да било партия, включително нови, стари. И сред младите, и сред старите има много свестни хора, но и много мошеници. Нагледал съм се и мисля, че имам достатъчно опит, затова смятам, че трябва да дадем шанс на тези, които могат. Стига те да извеждат до вярната и добра посока за България.
Страната ни не е много малка, но не е и голяма. Затова много бързо, буквално за 5-10 г., което не е голям исторически период, в България могат да се направят промени, които да ни изведат на съвършено друго ниво на живот. Просто трябва последователна и смислена политика от хора, които знаят къде искат да стигнат, да искат да стигнат на правилното място и да знаят как да го направят. За съжаление, не много в политическия елит имат тези качества.
В политиката трябват три различни умения - да спечелиш избори, да се задържиш на власт (ПП спечелиха избори, но не можаха да се задържат) и съвсем трето е умението да промениш нещата и да създадеш реални политически условия. Това се прави от различни хора. Много рядко един човек ги прави и трите. Въпросът е да стигнем до това на власт да дойдат хора, които могат да променят нещата, защото обикновено тези, които могат, са технократи, те не са избираеми, може би са скучни, нямат умения да се приплъзват така, че да се задържат на власт, но те могат да променят.
Служебното правителство бе от тези, които можеха да променят нещата. Въпросът е дали такова правителство би могло да спечели избори и да се задържи на власт.
- Защо правителството и президентството не могат да “заровят томахавките”?
- Няма как, защото за огромна част от партийните субекти президентът е заплаха. И то защото неговият личен рейтинг е приблизително равен на техния общ. При това положение те винаги ще го припознават като заплаха.
Тук въпросът трябва да се мери не през личностното или партийното, а през това какво получава България - как се променя животът и дали имаме повече шансове страната ни бързо да бъде променена. Трябва обаче да намерим общите национални интереси и цели. Не е трудно. Махайки личните интереси и поставяйки общото добруване, може да тръгнем напред. Това може да се направи от тези, които го разбират.
За съжаление, голяма част от депутатите нямат достатъчно дълъг хоризонт. Те мислят в рамките на сегашната ситуация и често не си дават сметка, че не само в политиката, но и в личния живот, ако не мислиш 5 г. напред, винаги ще сбъркаш. Досега главен прокурор беше Иван Гешев, след 5 г. няма да е той, най-вероятно няма да е и Сарафов, ще се променят тотално правилата на играта. Тези, които сега стават депутати и министри, не са наясно, че не играят нито по правилата на Борисов, нито по тези на хората преди него, а по тези след 5-10 г. Тогава ще ги оценяват и нищо чудно дела да се върнат назад след време, така че ако не мислят в тази перспектива, не само няма да преместим България напред, а много хора ще си завършат кариерата в затвора.
- Изпусна ли България момента да модернизира военните си заводи заради служебния кабинет, каквито критики се чуват?
- Военните ни заводи работят, за добро или за лошо, на пълни обороти. По време на служебното правителство също работеха така. Сигурно България би могла да има по-модерни заводи, но това не е работа на служебното правителство, защото там трябва да се инвестира с времето. Трябва да имаме предвид, че нашата военна индустрия не е чак толкова напред, защото е създадена преди десетилетия, има ориентация, която е проблемна.
Има две противоречиви неща в случая. Едното е, че да, бизнесът трябва да се развива и всяка успешна търговия е добре дошла, защото тя храни хора. От друга страна, имам лична гледна точка и тя е, че оръжие се създава с една-единствена цел и тя е да се убива, независимо на кого го предаваш, през кого минава - дали отива в Украйна, или в Африка. Бих искал да видим държава, в която печелим по друг начин - през земеделие, компютри, технологии, туризъм.
В ЕС има законодателство, което забранява смъртното наказание. което означава, че един човек може да е убил други 10, но ние не му даваме смъртно наказание по чисто хуманни причини. И в същото време изпращаме снаряди, а не дай боже и войници, в области, където се убива ежедневно. Смятам, че ЕС и НАТО имат отношение към войната в Украйна. Ако искаме да управляваме световния ред, това трябва да се прави по дипломатичен начин, за да спрем това нещо, преди да е започнало или веднага след това, а не да го захранваме и да се надяваме, че то ще се развърже по военен начин. Няма справедлива война. Разбира се, Украйна е голямата жертва и украинците платиха голямата цена, трябва да помогнем по всякакъв начин, но това не означава да избием руснаците, защото Путин е някакъв.
- Какви са отношенията ви с БСП? Напуснахте Националния съвет, но все още сте член на партията.
- Да, все още съм член. Отдавна твърдя, че партията има родово-семеен принцип на поддържане и, честно казано, имайки предвид сегашното ръководство, единственото, което ме задържа, е паметта на родителите ми и хората преди мен, които дълги години са работили за БСП. А и дъщеря ми, която продължава да го прави, вече на доста по-високи нива в партийната йерархия. Но БСП върви в много грешна посока и ако не промени това, за съжаление, единственият изход е летален. Дали е възможно да го промени, е много сериозен въпрос. Проблемът е, че имунната система, каквато навремето имаше партията, вече е унищожена и реално тя няма възможности да се пребори с този унищожителен курс. Как ще приключи - зависи от ръководството.
Ако продължим още няколко месеца по същия начин, ще изникнат много нови проекти, които ще изхвърлят партията в практическа маргинализация. Дано не съм прав и колегите и приятелите, които имам в ръководството, да осъзнаят своята собствена отговорност. Защото това вече не е отговорност на Корнелия Нинова. Аз отдавна съм се отказал да споря с нея. Това е отговорност на хората, които поддържат и нея, и този курс на ръководството. Прикриването: “Ама председателят така реши”, много се извинявам, приятели, не е логично, не е правилно и не може да бъде ваше извинение за всички тези глупости, които партията натвори в последните месеци и години.
- Атаката срещу Гешев ли дръпна БСП от коалиция с ГЕРБ. И как се отразява на партията обвързването ѝ с главния прокурор?
- Главният прокурор наистина е фигура, която има много власт. Ясно беше, че години наред съдебната система даваше дефекти. В резултат на това главният прокурор не само получаваше някакви политически обвързаности, а и понякога се намесваше буквално в политически процеси. Най-очевидният пример бе влизането в президентството, за което същата съдебна система ясно е казала, че нямаше никакви основания. Факт е, че всякакви сближавания могат да се правят, но те трябва да бъдат в рамките на законовия ред и конституцията. А за главния прокурор те са недопустими. Няма как той да е друго, освен крайна инстанция по отношение на виновността и всякакви контакти дали с определени бизнеси, или с партийни централи, са недопустими. Но ситуацията показа, че те не само се случват, а са ежедневие и аз не смятам, че са прекратени с махането на главния прокурор.
Сега Борисов вероятно ще каже: “Какво искате? Махнахме Цацаров, махнахме Гешев.” Аз лично искам правосъдието да не се използва като вендета, да съм сигурен, че главният прокурор служи на един-единствен интерес - на правосъдието и на гражданите. То е ключово и не е въпрос на промени в конституцията, защото нашата е подобна на много европейски и тя би трябвало да гарантира тези механизми. Това е въпрос на хората, които участват в процеса и степента на компромиси, които всички - елитът и народът, могат да направят. Защото, докато народът се съгласява с компромисите на елитите и по някакъв начин ги толерира, няма как да се променят нещата. Трябва да сме наясно, че съдбата ни зависи от нас.
- Как виждате лявото в обозримо бъдеще? Очевидно “Левицата!” не успя да го консолидира.
- “Левицата!” беше един опит да се направи това, което много години се опитвахме и успявахме да правим в БСП - да обедняваме левите такива, каквито са. Тези мои приятели и колеги там се опитаха да съберат това, което имаме като ляво, и да му дадат политическа възможност. Факт обаче е, че това вече не става точно така.
Идеологическите и до голяма степен политически структури в обществото започнаха да се заменят от технология. Много важни за съвременното общество са социалните технологии и начинът, по който те работят. Затова трябва да се прави по друг начин. Вече трябва да се търсят и по-млади хора, защото всички ние, в една или друга степен, сме уморени в политическия живот, и едно събиране, на несъбираеми хора, както стана в “Левицата!”, носи повече негативи.
В съвременния български контекст коалицията вече е на негативите, а не на позитивите. Аз бих търсил новото ляво в млади хора, които имат по-различна гледна точка и лица, бих го търсил в много повече реални действащи социални технологии и по-малко идеологеми, защото те са вече остарели. Това нещо трябва да се има предвид и да се работи по друг начин. Затова и мнението ми е, че трябва да се прави от млади хора. Правото и задължение на тези от тях, които ще стават политици, е да са в час с това, да бъдат динамични и в първите редици.
CV:
Роден в София на 13 септември 1968 г.
Завършва средно образование в 119 ЕСПУ “Вл. Башев” в столицата. Магистър в НХА “Н. Павлович” със специалност “Изкуствознание”
От 2003 до 2007 г. е общински съветник в София
Народен представител от БСП в 41-ото, 42-ото и 44-ото НС
Дългогодишен член на БСП. През февруари 2022 г. напуска Националния съвет. Същата година стана съветник на президента Румен Радев по парламентарните въпроси
Говорител на първото и второто служебно правителство на Стефан Янев и на Гълъб Донев
