Никой не се е родил научен - още по-малко научен на всичко, енциклопедист. Издигането за политическа позиция на много успешен бизнесмен е принципно добър ход, ако кандидатът има желание да научи каква е разликата между успешното управление - мениджмънт - на частна корпоративна дейност и управлението на публични процеси и отношения. Разликата е много съществена - и като приоритети, и като финансиране, и като комуникация със сътрудници и обществено мнение. В корпоративната сфера правиш интервюта и си назначаваш сътрудници и работници. В публичната сфера управляваш граждани, които "получаваш" без всякакъв "кастинг" - при това граждани, които имат права, интереси и очакват ти да си подотчетен на тях, а не те на теб.
Ако всичко това е горе долу ясно, остава проблемът с комуникацията. Как отправяш послания, как печелиш привърженици, какво можеш да си позволиш да говориш и какво - не. Не става въпрос да си неискрен - става въпрос да си структуриран като послание и логичен като стратегическа визия - това, което ще кажеш днес да не ти висне като камък на шията утре или вдругиден. Това е професия - професията на публичния лидер, в частност - на политика. ПП не успяха да разберат ни на йота написаното по-горе. Те си мислеха, че с нафуканите си и кресливи пиарчета ще оберат изборните овации на благодарните български гласоподаватели, само защото носят "промяната" и отхвърлят "статуквото". Нещата се оказаха по-сложни... И ще стават още по-сложни ако вървят по същия начин.
Досегашните неуспехи на ПП - да не говорим за другите реформистки платформи - трябва да бъдат за урок на тези, които идват на сцената за да създадат политическа алтернатива - персонална лидерска или колективна партийна. Много неща трябва да бъдат научени. Между първите сред тях е въпросът как се качваш на политическата сцена. За да успееш, не започваш с отговор на въпроса "кой съм аз". Кой си ти ще стане ясно малко по-късно. Първият въпрос, на който отговаряш е "защо съм тук - и какво искам да направя". Ако отговориш убедително, вече си отговорил отчасти и на въпроса "кой съм аз". Аз съм този, който иска, който може, който знае как. Ако не го направиш в този порядък - веднага ще започнат да те опаковат. Безмилостно ще те опаковат докато не отговорят вместо тебе на въпроса "кой си ти". Тогава вече трудно ще се върнеш за да обясниш защо си се качил на сцената...
(От фейсбук)