Представители на тези три категории налагат такъв терор на пътя, който може да се сравни само с рекетьорския от 90-те
Похвално е, че тези дни се провеждат акции на МВР за лов на шофьори, употребили алкохол, наркотици или неправоспособни. Натискът безспорно трябва да продължи, но тук има още един нюанс. Има огромен брой шофьори, които са изрядни, но те ежедневно са жертви на мутри и рекетьори, които са пешеходци, велосипедисти и тротинеткаджии. Водачите са подложени на безумен стрес, защото представители на тези категории са решили, че трябва да се наложат
силово срещу правилата,
буквално изнудвайки всички останали да се съобразят с тяхната воля.
Примерно сред младите пешеходци сега е много модерно да изскачат на пътя, нахлупили слушалки и усърдно ровещи в телефона си, без изобщо да се оглеждат. Когато се поинтересувах какъв е този нов тренд да се хвърлиш на пътя като делфин със запушени сетива за ситуацията наоколо, отговорът на ученик бе смайващ:
“Така принуждавам всички на пътя да спрат”
Каква е разликата с мутрите, които силово налагат волята си, защото така искат?
За съжаление, не само младежи попадат в тази категория. Сред тях са и някои майки с колички, убедени, че винаги и навсякъде могат да изскочат на пътя и всички трябва да заковат спирачки, за да минат те. Пропускат само един факт – че има едни части от секундата, в които детето в количката е пред тях и никой шофьор няма шанс да го забележи, ако се появи внезапно между коли.
Да не говорим за хората, които пресичат на неосветени улици, без да се огледат.
Какъв е шансът на някой толерантен шофьор да спре на място в такава ситуация? Защо едни свестни хора трябва да причиняват на други свестни хора този безумен стрес? Кога изчезнаха емпатията и толерантността? Има ли въобще в обществото цялостна
грамотност какво е това спирачен път?
Както и че той зависи от скоростта – колкото е по-висока, толкова повече метри са необходими на автомобила да спре. Но ако човек изскочи внезапно на пътя, спирачен път всъщност няма, с наглостта си той го е отнел и само шофьорът си знае какъв ужас изживява в този кошмарен момент.
Наистина ли е толкова трудно човек, преди да тръгне да пресича, независимо дали пеша, с колело, с тротинетка, да се огледа? Това е напълно достатъчно шофьорите да констатират желанието му и ако първият не може да спре, за да не предизвика верижна катастрофа, все някой от следващите двама-трима ще го направят.
Наистина ли не можем да похарчим няколко секунди от живота си, за да изчакаме като пешеходци, велосипедисти или тротинеткаджии и да пощадим нервите на шофьорите?
В името на безопасността
и толерантността в Германия има твърдо правило – с шофьора трябва да се установи визуален контакт и едва след като колата спре, другите участници могат спокойно да пресекат.
У нас е по-различно. Примерно в сряда един колоездач се наслаждаваше на бавното си каране в средата на пътното платно на бул. “Мария Луиза” и зад него
бързо се трупаше върволица
от коли, принудени от него да пъплят на първа или втора скорост. Неволно се възхитих на тази впечатляваща маса от хора зад него, защото нито един не си позволи да използва клаксона и да стресне замечтания велосипедист, за да не падне. Беше удивителна тази толерантност.
Почти всеки е изтръпвал и от безразсъдните смелчаци, изскочили на скорост измежду колите или от някой завой. Още по-зловещо е, когато спрете с кола в зелена или синя зона и
в момента, в който решите да си отворите вратата
и сте видели, че около вас няма никой, в този миг велосипедист или тротинеткаджия да прелети като стрела иззад завоя.
Спасението е само ако сте нащрек и имате бързи реакции, за да спасите човека от собственото му безразсъдство.
Ако питате водачи, всички ще ви кажат, че тази особена категория терористи на пътя със сигурност
нямат шофьорски книжки,
защото те нямат и идея, че по всяко време трябва да се интересуват какво става около тях и как да се държат безопасно за себе си и за останалите.
Но някои от тези хора, за съжаление, излизат с цялата си неграмотност на пътя, примесена с ленивост на мисловните процеси, и е крайно време МВР да обърне внимание и на тях.
Или да започне сериозен дебат за базови правила на пешеходци, велосипедисти и водачи на тротинетки, за да знаят как да се държат на пътя. Да има няколко, но да са ясни и ако не се спазват - да се налагат глоби.
Много е лесно шофьорите да са виновни за всичко, но повечето са хора,
kоито карат безопасно и толерантно
и искат да идат на работа и да се приберат, без да създават никакви проблеми за себе си и околните. Защо ежедневно трябва да страдат от “мутрите” на пътя?
Българите имаме всякакви недостатъци, но слава Богу, и няколко предимства, с които можем да се гордеем и сега ще са ни от огромна полза. Ние сме толерантни и интелигентни и това е част от гените ни.
Необходимо е съвсем малко – да се поставим за части от секундата на мястото на тези около нас и да преценим как бихме искали да се държим, ако сме на мястото на всеки един. Просто е и не отнема време.
