Путин искал да направи кума си украински президент?
Метежът на Евгений Пригожин и неговата частна армия “Вагнер” разкри патологията на олигархична Русия. Но не трябва да забравяме, че същата олигархична система бе наложена и в България. В началото на прехода ние буквално копирахме руските реформи - от шоковата терапия и разграбването на банките до масовата приватизация, плоския данък и пълната абдикация на държавата. После пътищата ни се разделиха, но олигархичните инстинкти вече бяха програмирани в чипа на елита и продължават да клатят държавата до ден днешен.
Да вземем частните армии. Засега у нас май ги няма, но така ли е наистина? Почти нямаме национална армия, но затова пък имаме над 300 хиляди частни охранители, повечето от които са под контрола на крупните силови групировки, родени от епохата на ранния рекет. Прилича малко на Русия, където имало около 40 частни армии и само една държавна. Вярно, нашите охранители още нямат танкове, но не им и трябват засега.
Но да се върнем в Русия. Както е известно, Пригожин не е някакъв нежен поет, а бивш крадец и затворник и следователно принадлежи към жанра на циничния реализъм. Ето как той рисува причините за украинската война в последното си обръщение, преди да тръгне срещу Москва: “Войната беше нужна на олигарсите. Тя бе нужна на този клан, който днес фактически управлява Русия. Той получава всичко възможно. Ако на този клан му се закриват бизнесите в чужбина, то държавата веднага преразпределя вътрешните бизнеси и им ги дава. Затова се арестуват бизнесмени, закриват се банки - за да може кланът да не губи обемите на своята дейност”.
Това не ви ли напомня олигархичните войни в България от фалита на КТБ до ден днешен?
Ако едните не бяха започнали да превземат бизнеса на другите олигарси, нямаше да я има и вече тригодишната политическа криза.
“Пари не са им нужни – продължава Пригожин. - Те отдавна имат всичко. Имат клиники със специални апарати, за да не би някой не дай си боже да заболее от рак. И всичко останало, за да живеят колкото се може по-дълго. Тази олигархическа върхушка мисли само за едно – как да удължи живота на своето тяло в колкото се може по-добро състояние. Това е тяхното мозъчно заболяване. Те не мислят нито за страната, нито за хората, нито за войната, нито за нищо освен за себе си.”
Тази диагноза явно съвпада с мнението на руското население. Неслучайно бойците на “Вагнер” не срещат никаква съпротива, когато превземат Ростов на Дон, както и по време на своя поход към Москва. И народът, и войниците от държавната армия навсякъде ги посрещат с усмивки. Много руски блогъри се размечтаха той да стигне до Кремъл и да вземе властта, тъй като Путин бил прекалено мек, страхлив и объркан.
Създаде се впечатление, че Пригожин е новият Степан Разин или може би Емелян Пугачов - знаменити водачи на казашки бунтове през XVII и XVIII век в Русия. Между другото, и двамата завършват зле, както може би ще завърши и самият Пригожин, освен ако не успее да се скрие и той в Дубай. Защото в Белaрус едва ли би оцелял повече от месец.
Както е известно, Пригожин се отказа от метежа след посредничеството на беларуския президент Лукашенко. Преди това между неговите части и Москва зае позиция армията “Ахмат” на чеченския диктатор Рамзан Кадиров, която де юре се води подразделение на руските въоръжени сили, но де факто си е лична собственост. Самият Кадиров воюва срещу Русия в първата чеченска война, но във втората минава на обратната страна, все едно е български депутат. Ами ако утре реши да стане президент на Русия? Няма кой да го спре, казармите му са на един хвърлей от Кремъл. Путин явно балансира едни въоръжени олигарси с други, но в един момент може да не му излезе сметката.
Както пише Михаил Зошченко, в Русия всичко е възможно и всичко, което е възможно, вече се е случвало.
Но да се върнем на Пригожин и неговата версия за украинската война. Планът на руската олигархия, твърди той, бил да прогони Зеленски и да назначи за президент на Украйна кума на Путин - бизнесмена Виктор Медведчук, лидер на проруската партия. След което приближените на Путин щели да си разпределят украинските активи. “И не би било лошо да се накаже Зеленски, но мина много време, което бе изтървано, изпуснато. Медведчук бе арестуван. Размениха го за целия “Азов” (батальон, съставен от украински националисти). Защо не го разменихме срещу пленените руски бойци, а срещу тази мърша Медведчук!”
Според българските политици, които в даден момент не са на власт, у нас се крадат около 50 на сто от парите за всички обществени поръчки. А ето какво разказва Пригожин: “От 2014 до 2022 година Донбас целият се разграби от различни хора – част от тях бяха от администрацията на президента, част от ФСБ (Федералната служба за сигурност), част от привлечените олигарси. В Луганската народна република и Донецката народна република (двата отцепени от Източна Украйна района) се водеха от корпуси на народната милиция, които де факто не съществуваха… При заплата 40 хиляди (на боец) 20 хиляди остават в касата, 20 хиляди се дават на този, който се подписва за тях и си седи в дома. Не се водеше никаква подготовка. Генералите получаваха парите за тези мъртви души и бюджетите се разграбваха...”.
Ако тези думи се изговорят по някоя украинска телевизия или сайт, руснаците биха ги отминали.
Но тъй като “Вагнер” е или по-скоро беше най-боеспособната част от руските войски, бившият бандит Пригожин има статута на национален герой. На него му вярват. Докато неговият противник, министърът на отбраната Сергей Шойгу, е по-скоро антигерой.
Митът, че “руската армия е втората по сила в света”, се смени от новия мит, че “руската армия е втората по сила в Русия”. И Пригожин не им цепи басма:
“Огромно количество генерали се окичиха като елхи със звездата на герой на Руската федерация, като мнозинството от тях никога в живота си никъде не са воювали. Геройски звезди получаваха само за това, че веднъж, на комфортен самолет с кожен салон, излитаха от Москва и се връщаха. Те дискредитираха, унищожиха това звание (герой на Русия).
Клоуните, които целуваха задницата на министъра на отбраната и неговата свита, получаваха следващите воински звания, всичките почести и награди. Войникът при Шойгу престана да съществува като същество, което може да каже каквото и да било, което да бъде чуто”.
Както е известно, Пригожин също е милиардер, но от така наречените “блатние”, т.е. от криминалния контингент. В руския народ “блатните” имат романтична слава. На тях са посветени най-популярните градски песни и най-интересните филми. Блатният герой е жесток към “фрайерите” (наивниците), но посвоему е честен и строго спазва законите на своя бизнес. Затова неговата дума е по-достоверна от думата на министъра Шойгу сред населението. Досега Пригожин не е посочвал като свой враг самия президент, тъй като той дълги години му е бил партньор и повелител.
В разгара на перестройката Пригожин излиза от затвора и създава първо верига сергии за хотдог, а после и луксозни ресторанти. Тогава намира общи интереси с Путин, който по това време завежда отдела по международните връзки на кметството в Ленинград (Петербург) и като такъв веднага се забърква в съмнителни далавери. Тяхното партньорство силно напомня ранния преход у нас, когато групировката СИК беше близка до БСП, а ВИС – до СДС. Но тъй като конфликтът между Пригожин и армията на Русия стигна нетърпими и опасни размери, бившият бандит надуши, че му се готви жестока разправа.
Вероятно затова вдигна своя метеж - за да си спазари живота и свободата.
Това пък напомня на бунта на Гешев, когато разбра, че ГЕРБ и ДПС са го изтъргували. Може да не се повтаря, но се римува, както е модно да се казва напоследък.
